Решение № 122 от 18.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 920/2012 г.

Решение № 122 от 18.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 920/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Предявен е иск от [фирма]-София срещу [фирма]-гр. В. "с правно основание" чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 ЗМТА за отмяна на решение от 31.05.2012 г. на АС при Б. по В. № 547/2011 г. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА е обосновано с твърденията от страна на ищеца, че към датата на предявяване на иска в АС при Б. от страна на [фирма]-гр. В. е липсвала действаща арбитражна клауза за отнасяне на спора пред АС при Б., доколкото основният договор за продажба на стоки сключен между страните по делото е бил прекратен към 31.12.2010 г., поради изтичане срока на действие. Отделно от това вземанията в полза на доставчика са били прехвърлени на трето лице по договор за факторинг и следователно и действието на арбитражната клауза е прекратено по отношение на ищеца-доставчик. Навежда се оплакване, и че решението на арбитражния съд противоречи на обществения ред- чл. 47, т. 3 ЗМТА: арбитражният орган не е изложил мотиви по всички възражения на ответника и са направени необосновани и незаконосъобразни изводи, че вземането за неустойка не е било предмет на цедиране по договора за факторинг в полза на третото лице. Като основания за отмяна по чл. 47, т. 4 ЗМТА се излагат оплаквания, че дружеството-ответник не е редовно уведомено за първото по делото заседание и не му е връчен препис от ИМ и приложенията, тъй като АС не е изпълнил задължението си за старателно издирване адреса на същото, съгласно чл. 32, ал. 1 ЗМТА. Самото образуване на арбитражния съд и процедурата пред него не е съобразено със споразумението на страните: не е назначен заместник-арбитър, разглеждани са искове за неустойки по различни главници, не са спазвани сроковете по ПУП на АС, като са давани по-дълги от предвидените за възможност за отговор и представяне на доказателства, както и сроковете за насрочване на заседание и произнасяне на самото решение-основание за отмяна по чл. 47, т. 6 ЗМТА. Ответникът оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното: Искът е предявен в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира ищецът по настоящия иск [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата от 19 179,14 лева-неустойка за забава в плащането на суми по 21 броя фактури за цена по доставка на стоки по договор между страните за период на забавата: 13.01.2010 г. -12.11.2010 г., както 2 511,80 лева-арбитражни разноски. По оплакванията в исковата молба за наличие на нарушения в процедурата завършила с постановяване на арбитражното решение като основания за отмяната му, съгласно чл. 47 ЗМТА: Без да се оспорва самото предвиждане на арбитражна клауза за отнасяне на споровете пред АС при Б. в чл. 12 от сключения на 04.12.2008 г. договор между страните се твърди се, че доколкото основният договор за продажба на стоки сключен между страните по делото е бил прекратен към 31.12.2010 г., поради изтичане срока на действие, то тази клауза не е била действаща към датата на сезиране на АС със спора. Такова прекратяване не се установява, доколкото уговорката в чл. 13 от договора сключен между страните на 04.12.2008 г. предвижда, че срокът на действие е до 31.12.2009 г. и ако никоя от страните не предизвести другата за прекратяването му, 1 месец преди изтичането на този срок, то същият продължава действието си с още една година, а такова надлежно отправено и получено уведомяване за прекратяване не се доказва. От друга страна доводът, че след като вземанията в полза на доставчика са били прехвърлени на трето лице по договор за факторинг, то и действието на арбитражната клауза е прекратено по отношение на ищеца-доставчик е неоснователен, с оглед самостоятелния характер на арбитражната клауза. В случай на цесия на основното вземане арбитражната клауза запазва действието си между страните по нея при липса на изрично споразумение между страните по нея и цесионера за прехвърляне и на нейното действие /така № 70/15.06.12 по т. д. № 112/12 на ВКС, I т. о./. Ето защо оплакването за липса на арбитражно споразумение като основание за подведомственост на спора на арбитражния орган е неоснователно. В исковата молба се навежда оплакване, че решението на арбитражния съд противоречи на обществения ред, тъй като арбитражният орган не е изложил мотиви по всички възражения на ответника и са направени необосновани и незаконосъобразни изводи, че вземането за неустойка не е било предмет на цедиране по договора за факторинг в полза на третото лице. Общественият ред обхваща основни принципи на правопорядъка в РБ, чието зачитане следва да се обезпечи на всяка цена. Евентуално допуснато процесуално нарушение от страна на арбитражния орган изразяващо се в неизлагане на достатъчно мотиви по всяко възражение на ответника и необоснованост на решаващите изводи, твърдяни от страна на ищеца, не биха могли да се отнасят към обществения ред, а съответно могат да доведат до незаконосъобразност и необоснованост на постановеното арбитражно решение. В производството по иск по чл. 47 ЗМТА обаче, ВКС не действа като инстанция по същество, за да навлиза в самия правен спор, нито като касационна такава по отношение на правилността на решението на АС, а е обвързан изцяло само от предвидени чл. 47 ЗМТА изчерпателно изброени основания за отмяна на арбитражното решение, които не обхващат правилността така постановения акт по съществото на спора. Неоснователно е и оплакването по чл. 47, т. 4 ЗМТА, че дружеството-ответник не е редовно уведомено за първото по делото заседание и не му е връчен препис от ИМ и приложенията, довели до лишаването му в от участие в процеса пред арбитражния орган. Конкретните оплаквания са, че АС не е изпълнил задължението си за старателно издирване адреса на същото, съгласно чл. 32, ал. 1 ЗМТА. Видно от доказателствата от преписката по в. арб. д. № 547/11 на АСБТПП, от страна арбитражния орган с товарителница № 5668/06.10.2011 г. на КС Булпост са изпратени ИМ с приложения на актуалния адрес на ответното дружество, вписан в самия търговски регистър към тази дата: [населено място], Р-н С., [улица], като след трикратно посещение на този адрес на 19.10.2011 г. пратката е върната в канцеларията с отбелязване, че на този адрес не се помещава никой. От така установените факти следва, че при връчването са спазени по-улекотените правила за това, залегнали в специалната спрямо общата в ГПК процедура по чл. 32, ал. 1 ЗМТА, във връзка с чл. 11 и 12 от П. Б., която изисква опит за връчване на лице по адреса на управление на търговеца, вписан в търговския регистър. В. самият ищец не оспорва, че при извършване на производствените действия по връчване на ИМ и приложенията именно адресът, на който са изпратени е този на управление на дружеството отразен в търговския регистър. Следователно, това че на място там не е имало, кой да приеме пратката се дължи изцяло на вина на самия него. Отделно от това: не става ясно какви точно неблагоприятни последици в процеса пред АС Б. са настъпили за страната-ответник по арбитражното дело от това, че не са били връчени на преписи от ИМ и приложенията, след като същата е получила ИМ и доказателствата на 23.01.2012 г. и в проведеното заседание по делото на 15.02.2012 г. страната е била надлежно представлявана и й е била дадена възможност чрез своя процесуален представител да вземе становище по иска и да извършва процесуални действия. Следва, че не е налице нарушение на чл. 32, ал. 1 ЗМТА от страна на арбитражния орган на задължението му да издири старателно адреса на ответното търговско дружество / същият е общоизвестен, т. е. вписан в търговския регистър/ и да направи опит да му връчи там съответните съобщения и пратки. На последно място ищецът се жали, че самото образуване на арбитражния съд и процедурата пред него не е съобразено със споразумението на страните: не са спазвани изискванията на Правилника за ускорените производства /ПУП/ на АСБТПП, като не е назначен заместник-арбитър, разглеждани са искове за неустойки по различни главници давани са по-дълги от предвидените за възможност за отговор и представяне на доказателства, както и не са спазени сроковете за насрочване на заседание и произнасяне на самото решение-основание за отмяна по чл. 47, т. 6 ЗМТА. Съгласно цитирания законов текст: арбитражното решение се отменя, когато образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на този закон. От съдържанието на самата арбитражна клауза се установява, че страните постигат съгласие споровете между тях да се решават и разглеждат от АС Б. по реда на неговия Правилник за ускорените производства/ПУП/. От данните по арб. преписка се вижда, че при образуване на арбитражния състав и на самата процедура е следван именно ПУП: въз основа на чл. 3, ал. 4 ПУП е назначен надлежен арбитър от списъка на арбитрите гледащи дело по ускореното производство и последният на основание чл. 15 от ПУП е определил реда, начина и сроковете за разглеждане на спора. Следователно липсва основание за отмяна на арбитражното решение, съгласно т. 6 на чл. 47 ЗМТА. Евентуалните отклонения в процедурата, твърдяни от страна на ищеца, дори и да бяха налице биха водели до процесуални нарушения, които не са основания за отмяна по този текст, визиращ отклонения в избраната в самото арбитражно споразумение процедура и орган като цяло, т. е. прилагането на друг процесуален ред, различен от уговорения в арбитражния договор или предписан от закона. С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1000 лева-разноски по делото в настоящото производство, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, ВКС, II т. о.