Решение № 372 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 216/2008 г.

Решение № 372 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 216/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК чл. 231, ал. 1 от ГПК (отм.). С решение № 412 от 18.04.2007 г., постановено по гр.д. № 3203/2005 г. Върховният касационен съд, III г.о., е оставил в сила решението от 23.05.2005 г. по гр.д. № 2619/2004 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 18.12.2003 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 5548/2003 г., с което е уважен предявения на основание чл. 108 от ЗС от "И" А. против ЕТ "В" иск досежно реална част от 16,20 кв. м. от парцел **** от кв.47 по плана на гр. С., м."К", одобрен 1991 г., целия парцел **** площ 11 539кв. м., която реална част е изобразена на скица, представляваща неразделна част от решението, и е осъден на основание чл. 59 от ЗЗД касаторът ЕТ "В. - В. М." да заплати на "И" А. сумата 14 928 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на частта от имота за периода 1.05.1997 г. - 18.10.2002 г. За да постанови този резултат съставът на III г.о. на ВКС е приел, че "И" А. е придобил собствеността на парцел **** от кв.47 по плана на гр. С., м. "К" като елемент от търговското предприятие на РПК"И", София, което е закупил с договор от 19.04.1999 г., а кооперацията е собственик на имота съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОС. В принадлежащия на дружеството парцел **** едноличният търговец е разположил свой павилион в югоизточната част на парцела и използва процесната реална част от парцела без правно основание през исковия период. Прието е, че твърденията на касатора, че имотът не е собственост на ищеца, тъй като прехвърлителната сделка е опорочена, е недопустимо да бъдат обсъждани в това производство, тъй като възраженията на ответника срещу предявените искове не може да се основават на чужди права. Подадена е молба от ЕТ "В. - В. М." за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1 от ГПК (отм.) на посоченото решение на Върховния касационен съд, III г.о. Молителят счита, че основание за отмяна на решението е непроизнасянето на тричленния състав на ВКС по искането му за спиране на производството на основание чл. 182, ал. I, б. "г" от ГПК (отм.). Ответникът по молбата "И" А. моли молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232, ал. 4 от ГПК. Молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.). Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 231 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. Обстоятелството, на което молителят основава молбата си за отмяна на влязлото в сила касационно решение, е непроизнасянето на касационния съд по молбата му за спиране на производството на основание чл. 182, ал. I, б. "г" от ГПК (отм.). Изложеното в молбата обстоятелство, на което молителят основата молбата си за отмяна на касационното решение по делото не може да бъде субсумирано с изчерпателно уредените в закона основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Обстоятелството, на което е основана молбата не сочи на нови обстоятелства или нови доказателства /основание по чл. 231, б. "а"/, влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 от ГПК отм. /основания по чл. 231, б. "б" и б. "в", пр.1/, отмяна на постановление на съд или друго държавно учреждение /чл. 231, б. "в", пр.2/, противоречиви решение /чл. 231, б. "г"/, лишаване от участие, ненадлежно представителство, неявяване на заседание /чл. 231, б. "е"/, призоваване на страна с установено местожителство като лице с неизвестно местожителство /чл. 231, б. ж"/, решение на Европейския съд за защита правата на човека /чл. 231, б. "з"/. Отделно от това твърденията на молителя за липса на произнасяне по молбата му не кореспондират с данните по делото - определението от 24.01.2007 г., материализирано върху молбата му за спиране на производството, с което съдът е оставил без уважение искането му за спиране на делото. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ако основанието за спиране на производството по делото по чл. 182, ал. 1, б. "г" от ГПК е възникнало в хода на висящото производство по делото пред въззивната инстанция, това е предмет на проверка в касационното производство относно допустимостта на решението, но не е основание за спиране на делото пред ВКС. Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, петчленен състав