Решение № 15066 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1326/2017 г.

Решение № 15066 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1326/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на А. П. М. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП и Обслужваща производствено-потребителна кооперация "Б. - Д. О." - гр. Д. О." чрез пълномощника адв. М. И. срещу решение № 415/13.12.2016 г., постановено по адм. дело № 331/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново. А. П. М. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р-04000415004220-091-001/08.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 143/28.04.2016 г. на посочения по-горе директор за определен на кооперацията корпоративен данък за 2009 г. по чл. 70 ЗКПО за приспадане в размер на 25 306,59 лв. и в изменената част на акта относно корпоративния данък за 2008 г. от 58 783,40 лв. на 15 848,01 лв. лихви от 39 637,33 лв. на 10 174,15 лв. и корпоративен данък за 2011 г. от 41 556,71 лв. на 10 111,77 лв. и лихви от 20 533,22 лв. на 3 976,18 лв. Обжалва и решението в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, възпроизвел е твърденията на кооперацията напълно безкритично, без тези твърдения да се потвърждават от доказателствата по делото. Позовава се на разпоредбите за преотстъпване на корпоративния данък - чл. 179 и чл. 189б ЗКПО и макар съдът да е споделил изводите на приходните органи, че данъчната печалба на земеделските производители от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция следва да се формира само от продажбата на тази продукция, не бил взел предвид факта, че кооперацията не е представила аналитична счетоводна отчетност на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗСч (отм.), от която да се установи конкретния размер на печалбата от непреработената растителна и животинска продукция. Неправилна според касатора е и преценката на съда за закупените от кооперацията активи - колесен трактор "Беларус" МТЗ 952,3, сеялка за житни култури PNEUEJ 4.5 М и пръскачка INIGREEN м-л CAMPO 22 на обща стойност 124 505,12 лв., придобити през 2008 г. тъй като те не отговарят на изискванията на чл. 179, ал. 2 ЗКПО. За 2009 г. касационният жалбоподател излага оплакване, че съдът е допуснал грубо несъответствие между мотивите и диспозитива на решението, тъй като съдът е отменил ревизионния акт за определения за 2009 г. корпоративен данък в размер на 25 306,59 лв., въпреки че с акта допълнително определения данък е в размер на 253,20 лв., произтичащ от непризнатото преотстъпване на корпоративния данък. Относно изменителната част на ревизионния акт в касационната жалба се сочи, че относно отказаното преотстъпване на корпоративния данък за 2011 г. съдът е изменил акта без никакво основание, позовавайки се на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, както и е изложил неясни мотиви по отношение на активите за култиватор за слята обработка, предълбочител с валяк и шаси и адаптер за прибиране на рапица, без да ги обсъди дали отговарят на изискванията на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните части (отменителна и изменителна част на ревизионния акт) и отхвърляне на жалбата на кооперацията в посочените части, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 3 734 лв. за всяка съдебна инстанция или в общ размер на 6 713 лв. Ответникът по тази касационна жалба Обслужваща производствено-потребителна кооперация "Б. - Д. О." - гр. Д. О." чрез адв. М. И. я оспорва. Обслужваща производствено-потребителна кооперация "Б. - Д. О." - гр. Д. О." чрез адв. М. И. обжалва съдебното решение в частта, в която жалбата на кооперацията против цитирания по-горе ревизионен акт е отхвърлена като неоснователна за 2010 г., както и в изменителната част, с която е определен корпоративен данък за 2008 г. и 2011 г. за довнасяне в размер на 5 848,01 лв. и лихви - 10 174,15 лв. и за 2011 г. в размер на 10 11,77 лв. и лихви. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява, че задълженията за корпоративен данък за 2008 г. са погасени по давност и следва да бъдат отписани по аргумент на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Излага и оплаквания в тази част по съществото на спора в смисъл, че правилно и законосъобразно кооперацията е декларирала, че ще ползва данъчни облекчения по реда на чл. 179 ЗКОП в размер на 58 783,40 лв. Позовава се на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО и твърди, че са налице основанията за преотстъпване на корпоративния данък. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор на юриск. К. М. я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, с който на Обслужваща производствено-потребителна кооперация "Б. - Д. О." е отказано преотстъпване на корпоративен данък за 2009 г. в размер на 253,20 лв. първоинстанционният съд е приел въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че кооперацията е отчела повече приходи от разходи, като приходите от продажби на непреработена растителна продукция, а също и са отчетени от кооперацията и общопроизводствени разходи, както и разходи за организация и управление и разходи за продажби, подробно посочени като размери в обжалваното решение. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е направил извод, че данъчният финансов резултат на кооперацията, формиран от дейностите по непреработена продукция е 15 526,09 лв., а корпоративния данък е в размер на 1 552,61 лв., респ. максималният размер на преотстъпения данък е 931,57 лв., а не декларирания от кооперацията 253,20 лв. е в по-малък размер. Съдът е приел за неправилно позоваването на приходните органи за наличие на пречка за преотстъпване на корпоративния данък за 2009 г. по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Принципно в обжалваното решение е посочено, че задълженията за осигурителни вноски - ДОО, ЗО и ДЗПО са публични по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 2 ДОПК и при невнасянето им в срок, те са изискуеми в посочения в закона срок и принципно подлежат на принудително изпълнение, вкл. и по отношение на лихвите, но не всички лихви подлежат на принудително изпълнение съгласно чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО, а само тези по невнесените в срок публични задължения. Наред с това съдът е изложил мотиви, че, че вноските за ДОО по декларация, обр. 6 за месец ноември 2009 г. са внесени преди 31.12.2009 г, като е прието, че е без значение обстоятелството, че при плащането е посочен код, който не е за този вид осигуровки, но пък в платежното нареждане е посочена именно като погасяваща вноски за ДОО на работниците на кооперацията и това обстоятелство според съда не е основание за олихвяване на сумата. Относно специалните условия за преотстъпване на корпоративния данък за 2009 г. съдът е изложил мотиви, че са изпълнени и условията на чл. 179 ЗКПО по отношение на актива "плуг 3х14 Agrolead" и той отговаря на изискването на чл. 50 ЗКПО, тъй като представлява данъчен дълготраен материален актив, за който са отчетени счетоводни амортизации. Относно изменителната част на ревизионния акт в съдебното решение е прието, че за 2008 г. спорът между страните по делото е по отношение на липсата на аналитична счетоводна отчетност на кооперацията, от която освен общият счетоводен резултат, да са видни счетоводните резултати, формирани от дейността, свързана с непреработената растителна и животинска продукция, респ. относимия към тази счетоводна печалба данъчен финансов резултат. От съдебно-счетоводната експертиза съдът е направил извод, че при отчитане на финансовия резултат и от дейности, които не водят до приходи от продажба на непреработена продукция приложим е чл. 169 ЗКПО, но е направен извод, че приходните органи не са събрали, нито са изискали от кооперацията съответните доказателства и с бланкетни мотиви е потвърдил пълните и необективни констатации в ревизионния доклад. От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза съдът е установил, че вещото лице е разделило разпределяемите разходи (неразпределяеми приходи липсват), въз основа на които е изведено съотношение нетните приходи от продажби от дейностите, за което се ползва преотстъпването на данъка и всички нетни приходи от продажби. Въз основа на това е прието, че данъчният финансов резултат, върху който се следва корпоративен данък представлява данъчна печалба от непреработена земеделска продукция в размер на 715 589,87 лв. Съдът е отразил в решението си, че неправилно ревизираното лице е претендирало преотстъпване върху сума, представляваща според подадената ГДД частично дължим корпоративен данък за предходната година, което е посочено в тази декларация като корекция на счетоводна грешка по чл. 75, ал. 3 ЗКПО, при проявлението, на което е отменен допълнителен корпоративен данък, за който кооперацията е ползвала преотстъпван 60%. Макар съдът да е приел, че не става ясно каква е твърдяната счетоводна грешка, от заключението на вещото лице се изяснява, че става въпрос за субсидия, получена през 2008 г., но дължима за 2007 г., без да е ясно дали тя е отчетена през предходната година като приход, вкл. като приход от дейност по непреработена растителна и животинска продукция и е приел, че неправилно за него е декларирано данъчно предимство в размер на 60 % за сумата 14 765,21 лв. според вещото лице за 2008 г. Изводът на съда е, че не е доказано наличието на счетоводна грешка през 2008 г. и не е налице възможност върху коригирания от кооперацията корпоративен данък за предходен период да се претендира преотстъпване в размер на 60% по реда на чл. 179 ЗКПО. Според съда преотстъпването, което може да се ползва в размер най-много от 42 935,39 лв., а не декларирания от ревизираното лице размер от 58 783,40 лв. Относно възражението на кооперацията за изтекла погасителна давност за корпоративния данък за 2008 г. съдът е приел, че то е неоснователно. Според съда давността за 2008 г. съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнала да тече от 01.01.2010 г., спряна е съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, когато е започнало производството по установяване на публичните задължения - до издаването на акта, но за не повече от 1 г., както и че давността спира, когато акта се обжалва - ал. 4 и с налагането на обезпечителни мерки - ал. 5. Съдът се е позовал и на чл. 172, ал. 2 ДОПК, уреждаща прекъсването на давността. Въз основа на тези разпоредби съдът е приел, че не е налице погасителна давност за задължението за корпоративен данък за 2008 г. С решението съдът е изменил ревизионния акт и за 2011 г., като е приел, че кооперацията за тази ревизирана година е декларирала печалба в размер на 393 714,24 лв. Спорът в тази част е относно това дали кооперацията законосъобразно е ползвала данъчното облекчение чрез преотстъпване на корпоративния данък по чл. 189б ЗКПО. Съдът е посочил установеното от ревизията, че през следващата 2012 г. от кооперацията са закупени активи - брана дискова прикачна Перла 0,4; трактор колесен "Lamborgini", силов трансформатор 16 KVA и сеялка и др. Според съда няма спор между страните, че активите са нови и че представляват земеделска техника и функционално са пригодни да служат за отглеждане и отчитане на приходи от непреработена земеделска продукция. Съдът е изложил мотиви, че няма изискване ревизираното лице да извършва само и единствено дейност по отглеждане и реализиране на непреработена земеделска продукция, за да му се признае преотстъпването, след като активите служат за такава дейност. В тази връзка съдът е счел, че предвид общата стойност на активите - 118 000 лв., както и констатирания размер на данъчния финансов резултат, за който може да се претендира преотстъпване на корпоративен данък, на който ревизираното лице има право 41 285,68 лв. и не е налице пречката по чл. 189б, ал. 2, т. 3 ЗКПО, нито са налице отрицателните условия по чл. 189б, ал. 2, т. 5 ЗКПО, то правилно ревизираното лице е ползвало преотстъпване на корпоративния данък. Пак в тази връзка съдът не е възприел констатациите на приходните органи за недопустимост на преотстъпването поради различна дата на въвеждане в експлоатация на активите и разпоредбите на съответния счетоводен стандарт за отчитане на ДМА, тъй като чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО не изисква активите да бъдат отчетени като такива, а и не е споделена тезата на ревизорите, че щом част от насрещните престации при покупките на активите са заплатени в годината, следваща придобиването, то това води до извод за недопустимост на преотстъпването. Съдът се е съобразил, че за 2010 г. незаконосъобразно кооперацията е ползвала преотстъпване на корпоративен данък, поради което за 2011 г. може да се преотстъпи данък в размер на 8 070,82 лв., като се следва допълнителен такъв в размер от 10 111,77 лв. при съобразяване на внесения данък от 12 011,89 лв., както и че се следват лихви 3 976,18 лв. За да отхвърли частично ревизионния акт за 2010 г. относно непризнатите за данъчни цели амортизации в размер на 21 93,28 лв. и преотстъпването на данък в размер на 41 285,68 лв. първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи не са признали с ревизионния акт преотстъпването на корпоративен данък поради наличието на основанието по чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 ЗКПО поради неплатени задължения към 31.12.2010 г. за ДДС по СД за месец септември 09.2010 г. в размер на 2,40 лв. и 0,05 лв. лихва и двете платени на 01.03.2011 г. Според съда ДДС е определено по основание и размер със СД, поради което е било изискуемо и не е било необходимо да е образувано производство по принудително изпълнение, тъй като законодателят не е въвел такова изискване. Обжалваното решение е правилно постановено. В отменената част за 2009 г. първоинстанционният съд е обсъдил, но не е възприел констатациите на приходните органи, че кооперацията е генерирала печалба от земеделска дейност, но след извършване на съответните увеличения и намаления на данъчния финансов резултат, е налице такъв като отрицателна величина от 22 389,06 лв., поради което в ревизионния акт е прието, че не се следва преотстъпване на корпоративния данък за 2009 г. От неоспорената и компетентно изготвена съдебна-счетоводна експертиза съдът правилно е приел, че кооперацията не е на загуба, като данъчния финансов резултат, който е формиран от дейностите по непреработена растителна продукция е 15 526,09 лв., а корпоративния данък 1 552,61 лв., като максималният размер, който може да се преотстъпи 60% е 931,57 лв. Правилно съдът в този случай е установил, че кооперацията е декларирала по-малък размер на преотстъпването - 253,20 лв. Съдът обосновано с чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО е приел, че не е налице соченото в нея основание за отказ от преотстъпване на корпоративния данък. Установено е по делото, че осигурителните вноски за месец ноември 2009 г. са внесени преди 31.12.2009 г. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на решаващия съд, че е без значение, че при плащането е посочен друг код, който не е за осигуровки, тъй като в платежния документ изрично е упоменато, че се касае за погасяващи вноски за работниците на кооперацията. В такъв случай законосъобразно съдът е приел, че не е следвало да се олихвяват процесните суми и затова не е налице основанието по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Следва да се има предвид, че законовото изискване е да няма неплатени публични задължения към 31 декември на съответната година, за която се претендира преотстъпване на данък. Относно специалните условия за това преотстъпване по чл. 179 ЗКПО (отм.) (в действащата редакция за 2009 г.), обосновано въз основа на доказателствата по делото и съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че са изпълнени изискванията на тази разпоредба по отношение на актива плуг 3х14 Agrolead със стойност 3 650 лв., чието предназначение е да се използва за производство на непреработена растителна продукция, както и че той е дълготраен материален актив по смисъл, вложен в чл. 50 ЗКПО. Установеното от ревизията, че кооперацията е отчела приходи и от други дейности, а това са извършване на агротехнически услуги на членовете на кооперацията, правилно съдът е приел, че това обстоятелство не води до извод, че активът не е предназначен за производство на непреработена земеделска продукция. Няма законово изискване активите на предприятието да се използват само за такава продукция, поради което констатациите на ревизионния акт в тази насока правилно не са споделени от първоинстанционния съд. В изменената от съда част на ревизионния акт за 2008 г. правилно съдът е установил от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че кооперацията е формирала разпределяеми разходи и приходи, липсата на неразпределяеми приходи, както и че при наличие на неразпределяеми и разпределяеми разходи - общите и тези от непреработена растителна продукция в посочените в обжалваното решение размери, като данъчният финансов резултат, върху който се дължи корпоративен данък, вкл. и подлежащият на преотстъпване представлява данъчна печалба от непреработена земеделска продукция е 715 589,87 лв. Разпоредбата на чл. 169 ЗКПО регламентира признаването на неразпределяемите приходи и разходи и начинът, по който те се определят, като мотивите на съда правилно са обосновани със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Обосновано с доказателствата по делото и заключението на вещото лице е установено какви активи кооперацията е придобила през 2008 г. с преотстъпения корпоративен данък, като правилно не са възприети от съда за законосъобразни констатациите на приходните органи, че три от тях - колесен трактор "Беларус", сеялка за житни култури и пръскачка са закупени чрез финансиране по мярка 121 и затова те не могат да участват в преотстъпването на корпоративен данък за 2008 г. Приходните органи, както правилно е приел и съда неправилно са приели, че е налице ограничението по чл. 7 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. Такова ограничение не се предвижда от чл. 179, ал. 1 ЗКПО, поради което разпоредбата от наредбата не може да ограничи законовата регламентация за преотстъпване на корпоративния данък. Правилни са и решаващите мотиви на съда за 2008 г., непризнавайки декларираната в ГДД счетоводна грешка по чл. 75, ал. 3 ЗКПО, тъй като по този начин се рефлектира и върху преотстъпения данък. От заключението на вещото лице е установено, че тази счетоводна грешка се дължи на субсидия, получена от кооперацията, но дължима за предходната година, без да са налице данни дали тя е отчетена като приход през предходната година. При така установените факти съдът обосновано е приел, че преотстъпения данък следва да бъде в размер на 42 935,39 лв., а не декларирания от ревизираното лице 58 783,40 лв. Правилно първостепенния съд е приел, че не е налице ограничението по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО за преотстъпването на данъка, тъй като е установено, че кооперацията е заплатила задълженията си за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО по декларация, обр. 6 преди 31.12.2008 г., поради което не се дължи лихва. В съответствие със законодателната уредба съдът е приел, че в чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО са визирани лихви върху публични вземания, каквито за посочената година не и имало неплатени такива от кооперацията към 31.12.2008 г., поради което не е налице и отрицателното условие, което ограничава ползването на данъчното облекчение - преотстъпване на корпоративния данък. Относно възражението на кооперацията за изтекла погасителна давност по чл. 171 ДОПК съдът правилно е преценил спирането на давността по повод започването на ревизионното производство (ревизията е повторна след отмяна на предходен ревизионен акт от органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК) и е направил обоснован извод, че 5 - годишната давност не изтекла. В изменената от съда част на ревизионния акт за 2011 г. е установено, че преотстъпения за тази година корпоративен данък от ревизираното лице е при условията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО, като в следващата година са закупени активи - брана дискова прикачна, трактор колесен, силов трансформатор и сеялка. Съдът правилно не е споделил констатациите на приходните органи, че преотстъпеният данък не е бил инвестиран в изброените активи, тъй като е установено, че активите са нови, каквото е законовото изискване и представляват земеделска техника. Съдът обосновано е приел за законосъобразни констатациите на приходните органи по отношение на активите трактор ЮМЗ 36 с фреза навесна и прикачно ремарке и плуг, както и за трактор Т175, които са закупени през 2011 г. че не представляват нова земеделска техника, каквото е законовото изискване на чл. 189б, ал. 2, т. 1 във връзка с § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО. По отношение на активите сеялка Nina 400 с 29 диска, дискова прикачна брана "Перла 4.0" и трактор "Ламборгини R3" не е допуснато нарушение от съда, като не е споделил констатациите на ревизиращите органи, тъй като тези активи отговарят на законовите изисквания по чл. 189б, ал. 2 ЗКПО. В тази връзка законосъобразни са и изводите на съда по отношение одобрението от Европейската комисия по отношение институтът на чл. 189б ЗКПО и издаденото нарочно решение на същата комисия относно съвместимостта на помощта с изискването на чл. 107, § 3, б. в) от ДФЕС и тази обща държавна помощ правилно според съда не попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1857/2006 за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към държавна помощ на малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти. При положение, че е установено, че активите са нови и представляват земеделска техника, законосъобразни са и направените изводи от първостепенния съд, че те се използват за осъществяване на дейност по производство на непреработена растителна продукция. В тази връзка законосъобразни са и мотивите на съда, че ЗКПО не изисква ревизираното лице да извършва само и единствено дейност по непреработена растителна продукция, за да се признае преотстъпването на корпоративния данък още повече, че посочените активи са необходими за извършването й. Относно датите на въвеждане в експлоатация на активите - брана дискова прикачна, трактор колесен, силов трансформатор и сеялка, съдът правилно не е приел за законосъобразни констатациите в ревизионния акт, че поради различните дати на въвеждане в експлоатация на активите, не се следва преотстъпване на данъка и затова обосновано е прието в решението, че не е налице пречката, визирана в чл. 189б, ал. 2, т. 5 ЗКПО новите активи да не заместват съществуващи такива. Правилно съдът е обсъдил и относимите разпоредби от Регламенти № 1857/2006 г. и № 1114/2013 г. на Комисията и издаденото решение на ЕК за съвместимостта на помощта с изискването на чл. 107, § 3, буква в) от ДФЕС. З. са направените въз основа на това изводи от съда, че тази схема на обща държавна помощ не попада в приложното поле на Регламент № 1857/2006 на Комисията. След като са изпълнени законовите изисквания и предвид установеното и от вещото лице по експертизата по делото, че размерът, който следва да се приспадне като преотстъпен данък е 10 111,77 лв. и лихви - 3 976,18 лв. Относно оплакванията в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново следва да се посочи, че в нея е отделено голямо внимание на констатациите в съдебно-счетоводната експертиза, но оспорването на съдебната експертиза се извършва по съответния процесуален ред пред първоинстанционния съд по реда на чл. 203, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, поради което е недопустимо такова оспорване под формата на касационното оплакване да се прави пред настоящата съдебна инстанция, пред която не може да се оспорват нито експертизи, назначени от първоинстанционния съд, нито писмени доказателства. Непредставянето на аналитична отчетност не е пречка за преотстъпване на корпоративния данък, макар и не в размера, деклариран от ревизираното лице, тъй като правилно първоинстанционният съд от данните от съдебно-икономическата експертиза е определил приходите и разходите от дейностите по непреработена растителна продукция, включително и размера на данъчната печалба. При неоспорване на съдебно-счетоводната експертиза в хода на първоинстанционното съдебно производство оплакванията, свързани с нея, както вече се посочи по-горе не могат да се разглеждат от касационния съд при обжалване на решението. По отношение на закупените от кооперацията активи не е налице грешна преценка от съда, тъй като съдът е изложил обосновани мотиви, че те отговарят на условията по чл. 179, ал. 1 и чл. 189б ЗКПО, относими за отделните ревизирани периоди и с тях е установено по делото, че е извършена дейност по производство на непреработена земеделска продукция. Не намират опора в закона доводите на касационния жалбоподател, че след като държавата в лицето на ДФ "Земеделие" е финансирала кооперацията за закупуването на активите по мярка 121 "Модернизиране на фермите" е налице държавна помощ, като по този начин било използвано двойно ползване на облекчения за едни и същи активи. Настоящият съд споделя мотивите в първоинстанционното решение. Наистина разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. не предвижда предоставяне на финансова помощ по реда на тази наредба, при условие че за същата инвестиция кандидатът е получил публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз. С оглед законовата уредба на преотстъпването на корпоративен данък по реда на чл. 179 ЗКПО, приложим за процесната година правилно съдът е приел, че разпоредбата от закона не може да се дерогира от разпоредба на подзаконов нормативен акт, какъвто представлява наредбата. В този смисъл е и решение по адм. дело № 14667/2015 г. на Осмо отделение на ВАС. Н. е и оплакването, че активите не следва да се ползват за друга дейност, освен тази по производство на непреработена растителна продукция, тъй като такова изискване на се съдържа в чл. 179, ал. 2 ЗКПО. В този смисъл законодателят не е забранил стопанският субект освен дейност по производство на непреработена растителна продукция да осъществява и друга дейност. Не е налице и соченото от касатора несъответствие между мотивите и диспозитива на обжалваното решение в частта за ревизираната 2009 г. Оспорената част пред първоинстанционния съд на ревизионния акт за 2009 г. е по повод отказаното от приходните органи преотстъпване на корпоративния данък, като приходните органи не са определили данък за внасяне за посочената година, а размер на приспадането на същия и съдът се е произнесъл именно за него. Видно от данните по ревизионния акт, с него не е определен корпоративен данък за внасяне, а сума за приспадането му и правилно съдът се е произнесъл в тази част. Оплакванията за ревизираната 2011 г. отново са свързани с опита на касационния жалбоподател да оспорва съдебно-счетоводната експертиза, което както вече се посочи, е недопустимо пред касационна инстанция. По оплакването, че съдът не е изложил мотиви за активите, които са инвестирани в преотстъпен данък, то е неоснователно, тъй като съдът изрично е отделил място в решението си по отношение на всеки един от тях. Относно оплакването, че активите не отговарят на одобрената с решението на ЕК схема за помощ чрез преотстъпването на корпоративен данък, съдът с подробни мотиви обосновано е посочил, че институтът на чл. 189б ЗКПО е бил нотифициран от България пред Комисията като обща схема за държавна помощ, за която се прилагат чл. 108, § 3 във връзка с § 2 от ДФЕС и е налице решение на Комисията относно съвместимостта на помощта с чл. 107, § 3, буква в) от ДФЕС, тази държава помощ не е в приложното поле на Регламент № 1857/2006 на Комисията за прилагане на чл. 87 и чл. 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти. Относно оплакването за неправилно прилагане от съда на чл. 167 ЗКПО, то също е неоснователно, тъй като решението в тази обжалвана част е съобразено със съдебната практика на ВАС по приложението на тази разпоредба, която е категорична относно съдържащото се в нея отрицателно условие - да няма неплатени публични задължения към 31 декември на съответната година, за която се претендира преотстъпването и установяването по делото, че е налице плащане на задължения за задължителни осигурителни вноски към тази дата означава, че кооперацията не е имала неплатени публични задължения, вкл. и за лихви. Едно от основните оплаквания в касационната жалба на кооперацията в отхвърлената част на жалбата за определения корпоративен данък за 2010 г. и в изменените части на ревизионния акт за 2008 г. и 2011 г. е свързано с приложението на чл. 167 и чл. 189б ЗКПО. Неоснователно касационният жалбоподател изразява становище, че за да се приложи чл. 167 ЗКПО, е следвало да е налице покана за доброволно изпълнение и затова според него не може да се пристъпи към принудително изпълнение по смисъла на тази разпоредба, както и че за да са подлежащи на принудително изпълнение публични задължения означава да е започнало производството по тяхното принудителни изпълнение. Данъчните норми, като част от публичното право не подлежат на разширително тълкуване, а следва да се прилагат стриктно. Независимо кое тълкуване ще се приложи систематическо, граматическо или логическо, досежно разпоредбата на чл. 167 ЗКПО, то за подлежащите на принудително публични задължения не означава, че за тях е следвало да е започнало производството по принудително изпълнение. Относно приложението на чл. 189б ЗКПО установено е по делото, че кооперацията е закупила култиватор навесен за слята обработка, предълбочител с валяк, адаптер за прибиране на рапица, поради което са изпълнени и специалните изисквания на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО за преотстъпване на корпоративния данък. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд не страда от сочените от жалбоподателите пороци, които да водят до отмяната му и затова решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските. Относно исканията за разноски за касационното съдено производство: На дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение предвид отхвърлената част на касационната жалба на Производствено-потребителна кооперация "Б. - Д. О." в размер на 1 264 лв., а на кооперацията съобразно отхвърлената част на касационната жалба на приходната администрация разноски от 2 809 лв. или по компенсация на кооперацията се дължат разноски в размер на 1 545 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение