Решение № 11373 от 28.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8466/2017 г.

Решение № 11373 от 28.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8466/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 239, т. 1 и от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на [фирма] ([фирма]) със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [адрес], за отмяна на решение № 1231 от 31.01.2017 г. по адм. д. № 1135/2016 г. и на определение № 1232 от 31.01.2017 г. по същото дело по описа на Върховен административен съд (ВАС), Четвърто отделение.

Молителят претендира за отмяна и връщане на делото за ново произнасяне поради наличие на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК – писмо изх. № 169 от 19.01.2017 г. на [ЮЛ] ([ЮЛ]). Поддържа, че писмото е от съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като би мотивирало съда да постанови решение в различен смисъл относно техническата и финансова възможност, материални и човешки ресурси и организационна структура на [фирма] ([фирма]) да осъществява дейността си по лицензията, с които да обезпечи организирането на независим борсов пазар за търговия на електрическа енергия. Писмото подкрепяло тезата на [фирма], че неправомерните действия на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) толерират ограничаващо конкуренцията поведение от страна на предприятие с господстващо положение на българския пазар, а именно [фирма] ([фирма]) като едноличен собственик на капитала на [фирма], [фирма] и [фирма]. За нарушение на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) претендира обявяване на актовете за недействителни. Поддържа, че дейността на [фирма] е в пряко противоречие с принципи и норми на законодателството на ЕС (Директива 2009/72/ЕО, Регламент /ЕО/ 714/2009 и Регламент /ЕС/ 1222/2015), имащо за цел осигуряване и гарантиране на свободна конкуренция на енергийния пазар в нарушение на разпоредбите на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС и официални констатации на Европейската комисия за злоупотреба от страна на [фирма] с господстващо положение по разследване АТ. 39849, образувано на 05.07.2013 г. Визира противоречие на националната норма на чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) с чл. 101 и чл. 102 ДФЕС.

Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране оспорва допустимостта и основателността на молбата за отмяна в писмен отговор от 12.07.2017 г.

Ответникът [фирма] основателността на молбата за отмяна в писмено становище от 14.09.2017 г.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени приложените към искането писмени доказателства съобразно наведените основания за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, намира следното:

1. С решение № 1231 от 31.01.2017 г. по адм. д. № 1135/2016 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, е отменено решение № 7457 от 30.11.2015 г. по адм. д. № 2950/2015 г. по описа на Административен съд София град и вместо него е отхвърлено оспорването на [фирма] против решение № О-033 от 31.03.2014 г. и решение № Л-422 от 31.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега КЕВР). С първото решение на [фирма] е отказано издаването на лиценз за дейността "организиране на борсов пазар на електрическа енергия", а с решение № Л-422 от 31.03.2014 г. такъв лиценз за срок от 10 години е издаден на [фирма] на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Касационната инстанция е изследвала дали дейността на двете дружества отговаря на изискванията по чл. 40, ал. 1 ЗЕ, конкретно притежавали ли са кандидатите за лицензия технически и финансови възможности, материални и човешки ресурси и организационна структура за изпълнение на нормативните изисквания за осъществяване на дейността по лицензията, както и дали заявленията им са разгледани от регулаторния и лицензионен орган при прилагане на еднакви критерии. След като е съобразил липсата на допуснати от КЕВР процедурни нарушения при разглеждане на заявленията, ВАС е намерил, че [фирма] не притежава материални и човешки ресурси и организационна структура за осъществяване на дейността по лицензията, което е достатъчно основание да отказ да му бъде издадена лицензия поради неизпълнение на изискването по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЕ. Съответно е формирал извод за законосъобразност на решение № О-033 от 31.03.2014 г. Кандидатът [фирма] отговарял на изискванията на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЕ като разполагал с техническа възможност, материални и човешки ресурси и организационна структура за изпълнение на лицензионната дейност въз основа на двустранна спогодба от 10.01.2014 г. с [фирма] ([фирма]) ЕАД, който е администрирал пазара на електрическа енергия в периода 2010 г. – 2013 г.

Посоченото в молбата за отмяна правно основание по чл. 239, т. 1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

Молителят основава твърдението си за наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК на писмо изх. № 169 от 19.01.2017 г. на [ЮЛ] ([ЮЛ]), адресирано до министъра на енергетиката, председателя на КЕВР и до изпълнителните директори на [фирма] и на [фирма] с копие до [фирма]. Същото сигнализира за проблеми на енергийния пазар, възникнали на 10.01.2017 г., вследствие на намаление на предлагани количества от [фирма] и вследствие забрана на износ за електроенергия, произведена в България. В писмото са предложени мерки за стабилизиране на пазарната ситуация.

Писмото не е адресирано пряко до [фирма], нито по делото са ангажирани доказателства за момента на узнаване от страна на молителя за наличието на този документ. По данни от Интернет страница [електронен адрес] [ЮЛ] е учредена съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел с основна задача да осъществява защита на правата и интересите на търговците на електроенергия в България, както и да извършва проучвания и анализи, консултации и обучение в областта на търговията с електрическа енергия и в други области. Асоциацията представлява и защитава правата и интересите на своите членове пред държавните, обществени и международни органи и организации и ги подпомага при осъществяването на търговската им дейност, свързана с продажбата на електрическа енергия, подкрепя ефективната и прозрачна лоялна конкуренция и коректните делови отношения в електроенергийния сектор. Също по данни от Интернет [фирма] не е член на асоциацията, поради което не може да се предполага, че същият е узнал за писмото в момента на изготвянето му. Вярно е, че изнесената в писмото информация е публично достъпна на сайта на [ЮЛ] в графа "Актуално", категория "Новини" с дата 19.01.2017 г. - интервю на М. Г. – председател на [ЮЛ] пред [интернет сайт], в което е изнесена информация относно непазарни цени, които се наблюдават през последните 10 дни на пазара "ден напред", опериран от [фирма] ([фирма]) поради драстичното ограничаване на количествата, които се предлагат на борсата от [фирма], [фирма] и [фирма] и поради забраната за износ на електроенергия, произведена в България. Въпреки, че е налице съвпадане на изнесената информация в интервюто от 19.01.2017 г. и в писмото на [ЮЛ] от същата дата, не може да се приеме със сигурност, че молителят е узнал за писмото на 19.01.2017 г., за да се приложат сроковете по чл. 240, ал. 2 АПК, както твърди ответникът КЕВР. Ето защо следва да се приеме, че искането е подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК и е допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно, тъй като представеното писмо изх. № 169 от 19.01.2017 г. на [ЮЛ] не представлява ново доказателство относно нови или новоустановени факти по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

Наличието на констатация от страна на сдружение с нестопанска цел на един нововъзникнал по отношение на датата на издаване на оспорените административни актове факт не е от съществено значение за решаване на процесния спор. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал. 1 АПК). Твърдените факти не са от категорията на тези по чл. 142, ал. 2 АПК, които с обратна сила могат да повлияят на релевантната фактическа обстановка към датата на издаване на оспорените актове. Изнесените в писмото на [ЮЛ] факти са неотносими към обстоятелствата по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЕ, които са подложени на преценка от административния орган и от съда. Анализът относно наличието на технически и финансови възможности, материални и човешки ресурси и организационна структура за изпълнение на нормативните изисквания за осъществяване на дейността по лицензията е направен на база приложените към заявленията от 01.11.2013 г. за [фирма] и от 13.01.2014 г. за [фирма] документи. Констатирането на новонастъпили към 10.01.2017 г. факти относно конкретна пазарна обстановка не е пряко относимо към преценката, дали кандидатите за лицензия отговарят на изискванията по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЕ към датата на издаване на оспорените актове, нито рефлектира с обратна сила към тази преценка. Ето защо представеното писмено доказателство и удостоверените с него факти и обстоятелства не отговарят на изискването по чл. 239, т. 1 АПК да са от съществено значение за решаване на делото. Необосновани и неоснователни са твърденията на касатора, че ако изнесените в писмото факти биха били известни на съдебния състав, същият би постановил решение в противен смисъл. Относно наличието на предпоставките по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЕ по отношение на [фирма] съставът на ВАС е обсъдил наличието на бизнес-план и приложени към него автобиографии на ръководния персонал и схема за точното място на всяко лице от персонала в организационната структура, както и двустранна спогодба с [фирма] по отношение изискването за технически и финансови възможности, материални и човешки ресурси. Изнесените в писмото от 19.01.2017 г. данни са без пряка връзка с цитирания анализ на предпоставките по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЕ, респ. не могат да повлияят на крайния изход на съдебния спор, поради което не отговарят на изискването по чл. 239, т. 1 АПК за същественост.

От друга страна, тази информация е била публично достъпна на Интернет страницата на [ЮЛ] още на 19.01.2017 г., поради което не е налице и друго изискване за осъществяване на визираното извънинстанционно средство за контрол, а именно заинтересованата страна да не е знаела или да не е била в състояние да се снабди с доказателствата, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Изнесените факти са станали публично достояние преди постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, поради което и при полагане на дължимата грижа страната би могла да попълни фактическия материал по спора с тях. Това процесуално бездействие не представлява отменително основание по чл. 239, т. 1 АПК.

С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането за отмяна на решение № 1231 от 31.01.2017 г. по адм. д. № 1135/2016 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

2. С определение № 1232 от 31.01.2017 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, в производство по чл. 629, ал. 1 ГПК е оставено без уважение искането на [фирма] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл. 267, пар. 3 от ДФЕС. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Определението, чиято отмяна се иска, не е сред посочените във визираната норма, доколкото не прегражда развитието на делото. Изнесените в искането за отмяна обстоятелства относно нарушение на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюзи противоречие с принципи и норми на законодателството на ЕС (Директива 2009/72/ЕО, Регламент /ЕО/ 714/2009 и Регламент /ЕС/ 1222/2015), не са сред основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Същите указват на касационни основания, каквито е недопустимо да се разглеждат в настоящето производство.

Относно законосъобразността на административните актове на КЕВР е изчерпан двуинстанционния съдебен контрол съгласно чл. 131 АПК, като постановените съдебни актове са мотивирани в достатъчна степен, за да гарантират правото на защита на страните. Използваното от молителя извънинстанционно средство за контрол не предполага възможност за обявяване на съдебните актове за недействителни, както претендира [фирма], поради нарушение на чл. 267 ДФЕС или пряко противоречие с принципи и норми на законодателството на ЕС (Директива 2009/72/ЕО, Регламент /ЕО/ 714/2009 и Регламент /ЕС/ 1222/2015). Приложението на закона, вкл. във връзка с твърдяното противоречие с чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, подробно е обсъдено в определение № 1232 от 31.01.2017 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, и не може да бъде ревизирано по реда на чл. 237, вр. чл. 239, т. 1 АПК.

По изложените съображения искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на определение № 1232 от 31.01.2017 г. следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.

При този изход на спора на двамата ответници следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия,