Решение № 13010 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Цветков от гр. Берковица, чрез адвокат Я. Тончева против решение 131/10.03.2023 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело 38/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/389#6 от 15.11.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въз основа на подробно изложение на фактите по спора и доводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, касаторът счита, че съдът неправилно е интерпретирал фактическата обстановка, възприемайки изцяло тезата на административния орган. Поддържа, че актът не е мотивиран съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и че са налице обстоятелства, представляващи непреодолима сила по смисъла на чл. 64, т. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., които изключват възстановяването на финансовата помощ. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие, чрез юрк. Н. Йорданова моли да се остави без уважение касационната жалба, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност от изхода на спора, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/389#6 от 15.11.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на Ц. Цветков е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление Биологично растениевъдство за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 г. в размер на 14 067.01 лева на основание чл. 15, ал.3, т. 3 и ал. 4, т.1 във връзка с чл. 33, ал.1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 -2020 във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал.1 ЗПЗП. Като фактическо основание за установяване на публичното вземане е послужил влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 изх. 01-6500/389 от 31.01.2022 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ , поет от Ц. Цветков, поради неспазване на изискванията по чл. 33, ал.1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Възраженията на лицето за съществуването на форсмажорни обстоятелства са отхвърлени от административния орган като неоснователни. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП въз основа на заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие за делегиране на правомощия по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за което редът за подаване на заявления е уреден или е бил уреден в Наредба 5/27.02.2015 г., сред които и мярка 11 Биологично земеделие чл. 1, т. 28. Преценил е, че актът е издаден в предписаната от закона писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35, 36 и 37 от АПК. Жалбоподателят е уведомен съгласно чл. 26, ал. 1 АПК за започване на административното производство и му е дадена възможност да направи възражения. Възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви в акта са отхвърлени като неоснователни. В решението е прието, че АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Според съда материалноправните предпоставки за установяване на публичното вземане са две извършване на плащане в полза на земеделския стопанин по мярка 11 Биологично земеделие и прекратяване на биологичния ангажимент с влязъл в сила административен акт и в случая са изпълнени. В мотивите си съдът е посочил, че жалбоподателят не оспорва получаването на финансовото подпомагане по мярката в общ размер на 14 067.01 лева за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 г. Според съда не е спорно и наличието на втората предпоставка за възникване на задължението за възстановяване на получената финансова помощ многогодишният ангажимент е прекратен. В тази връзка е изложил съображения, че актът за прекратяване на ангажимента е издаден на 31.01.2022 г., връчен е на жалбоподателя и е влязъл в сила, тъй като няма данни да е оспорен пред по-горестоящ административен орган или съд. С факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването на многогодишния ангажимент, по който е реализирано плащане, административният орган при обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за земеделския стопанин възниква задължение на възстановяване на получената финансова помощ. Съдът е приел, че публичното вземане е определено правилно по основание и размер. От систематичното тълкуване на чл. 15 и сл. от Наредба 4 от 24.02.2015 г. е приел, че задължението за възстановяване на получената финансова помощ е възникнало когато ДФ Земеделие е прекратил поетия ангажимент т.е. установяването на публичното държавно вземане е последица от влизане в сила на акта за прекратяване на ангажимента. Посочил е, че юридическите факти, представляващи фактически основания за издаване на АУПДВ са осъществени при действието на сочените в акта за прекратяване разпоредби. На това основание е обосновал извод, че се дължи връщане на получената финансова помощ в размер на 100 % или 14 067.01 лева. Отделно от това, съдът е приел, че не са налице форсмажорни обстоятелства по чл. 15, ал. 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., които да обосновават частична или пълна липса на задължение за възстановяване на помощта. Преценката си съдът е основал на легалната дефиниция на форсмажорни или изключителни обстоятелства, дадена в § 1, т. 9 от ДР на Наредба 4 от 24.02.2015 г. и с оглед на задължението за уведомяване на ДФ Земеделие, предвидено в чл. 15, ал. 6 от същата наредба. В конкретния случай наличието на форсмажорни обстоятелства е заявено за първи път във възражението в производството по издаване на оспорения акт. Не са представени доказателства за наличие на документи, издадени от компетентен орган и такива за спазване на изискването за уведомяване на органа. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на акта за установяване на публично държавно вземане. Решението е неправилно постановено. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че актът прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие изх. 01-6500/389 от 31.01.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, не е обжалван по административен ред и е влязъл в сила. С административната преписка по делото е представена заповед РД20-122/17.06.2022 г., с която министърът на земеделието е оставил без разглеждане възражение на Ц. Цветков против този акт за прекратяване на биологичен ангажимент. В заповедта е посочено, че подлежи на обжалване по реда на чл. 88, ал. 3 АПК в 7-дневен срок от съобщаването й на страните. По делото не са налице доказателства за съобщаване на тази заповед на жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че срокът за обжалването й е започнал да тече и е изтекъл преди издаване на оспорения АУПДВ от 15.11.2022 г. При липсата на доказателства за приключване на административното производство по обжалването, с влязъл в сила административен акт, неправилно съдът е приел, че актът за прекратяване на биологичния ангажимент, послужил като фактическо основание за установяване на публичното държавно вземане, е влязъл в сила. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство, е на административния орган съгласно чл. 170, ал.1 АПК и в случая не е изпълнена. В тази връзка са основателни и доводите в касационната жалба, че в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК съдът е приел оспореният АУПДВ за мотивиран. В акта за установяване на публично държавно вземане липсват конкретни мотиви за момента на влизане в сила на акта за прекратяване на ангажимента по мярка 11 Биологично земеделие и такива относно определения размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ - 100 % от полученото финансово подпомагане. Нарушението на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК е съществено, тъй като не позволява да се извърши преценка за спазването на материалния закон при издаването на акта - чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., предвид изменението на тази норма, прието с ДВ бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г. Като е приел, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е мотивиран и че са изпълнени материалноправните предпоставки за неговото издаване, съдът е постановил решение в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на акта. С оглед наличието на посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи в касационната жалба за наличието на форсмажорни обстоятелства, които изключват възстановяването на получената финансова помощ при прекратяване на биологичния ангажимент. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на администрацията съдебни разноски. На касационния жалбоподател се дължат сторените пред двете съдебни инстанции разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 322.54 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1 600 лева, е неоснователно, тъй като този размер е по-нисък от възнаграждението за процесуално представителство по административни дела с определен материален интерес, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,