Решение № 4299 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 328/2021 г.

Решение № 4299 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 328/2021 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието, храните и горите, чрез пълномощника юрисконсулт К. С., против решение № 944 от 26.11.2020 г., постановено по адм. дело № 443/2020 г., на Административен съд - Пазарджик, в частта, с която е отменена по жалба на "Ахат Агро - 1" ЕООД, негова заповед № РД-09-228 от 28.02.2020 г., за одобряване на окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г., в частта, касаеща заявените от дружеството площи за подпомагане, останали извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", подробно описани и индивидуализирани в решението - двадесет на брой, находящи се в парцели в землищата на с. Росен, с. Цар Асен, с. Сбор, с. Калугерово, с. Елшица и с. Левски, обл. Пазарджик. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението в оспорената му част, поради необоснованост на изводите на съда - несъобразяване с доказателствата по делото, в това число и назначената съдебно-техническа експертиза и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът необосновано е приел, че заповедта в отменената част следва да съдържа аргументи относно фактическите основания за изключване от специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", тъй като спецификата на акта не позволява излагане на детайлни аргументи, в който смисъл е установената трайна съдебна практика. Достатъчно е в административната преписка да се съдържат данни и доказателства за начина, по който е определен слоя "Площи допустими за подпомагане", като в случая такива данни са налице и са потвърдени от съдебните експерти. Иска се отмяна на решението в оспорената част, с която частично е отменена заповедта на министъра на земеделието, храните и горите и присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения от ответната страна адвокатски хонорар. Ответникът - "Ахат Агро - 1" ЕООД, с. Боримечково, представлявано от управителя И. С., чрез процесуалния си представител адв. Ч. Ч. от АК - Пазарджик, в писмен отговор от 22.12.2020 г. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационното производство, но не представя доказателства за сторени такива. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в частта му, която е неблагоприятна за касатора, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Пазарджик е заповед № РД-09-228 от 28.02.2020 г., на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г., в частта, касаеща декларираните от дружеството площи за подпомагане. Дружеството оспорва изключването от слоя на общо 63 броя площи, части от описаните в жалбата парцели, индивидуализирани по площ и местонахождение. С решението, предмет на касационен контрол, съдът е отхвърлил жалбата за 43 от описаните площи по парцели, размер и местонахождение, в която част постановеното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на касационната жалба е решението в частта му, с която жалбата на дружеството е уважена и е отменена оспорената заповед на министъра на земеделието, храните и горите за подробно описаните 20 площи, индивидуализирани по площ, парцел и местонахождение. Съдът е събрал и обсъдил относимите за спора доказателства, в това число е назначил и възприел заключението на техническа експертиза, като въз основа на доказателствата е приел, за установено от фактическа страна следното: Дружеството жалбоподател, понастоящем ответник по касация, за което не се спори, че е земеделски производител, е подало заявление за подпомагане с УИН 13/130618/03030 за 2019 г., заявявайки описаните в заявлението множество парцели. Със заповед № РД 12-05-418 от 05.12.2019 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.), е наредил одобряването на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" (ПДП) за кампания 2019 г., като с нея е дадена възможност на земеделските стопани да се запознаят с проекта и да направят възражения за включване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. Жалбоподателят е подал възражение от 05.12.2019 г. против одобрения проект на специализирания слой с описани 63 парцела. С обжалваната заповед № РД 09-228 от 28.02.2020 г. на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г., министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", като жалбоподателят е установил, че възражението му срещу проекта на специализирания слой не е уважено. Административният орган твърди, че актуализацията на системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и на специализирания слой ПДП за кампания 2019 г. е извършена чрез теренни проверки на част от процесните парцели, а за останалите площи е направено дешифриране на цифрова ортофото карта (ЦОФК) от сателитни снимки, направени през 2019 г. (19.06.2019 г.) Съдът е приел, че това твърдение е недоказано, тъй като не са представени докладът от извършеното сателитно заснемане от 2019 г. и извадка от подложката на ИСАК, както и самите снимки със съответните дати от извършеното заснемане, които съдът изрично е изискал от ответника, при указание, че в случай на непредставянето им може да приеме за установени неизгодни за него факти. Освен това, назначеното вещо също не е получило достъп до сателитни снимки, заснети през 2019 г. Видно от обясненията му, дадени в съдебно заседание данните, с които е работил експерта, са дадени от ответника устно, без да са показани снимки. Също така, представеният по делото диск съдържа извадка от ортофотокарта, която не е в цифров формат, както и липсват дати на сателитни снимки. Липсват и данни за фирмата, извършила заснемането, с оглед които данни съдът е приел, че ответникът, който носи тежестта на доказване, не е установил, че ЦОФК, която е дешифрирана, за да бъдат приети за недопустими за подпомагане част от процесните площи е актуална и се базира на сателитни снимки, които са направени именно през 2019 г. С оглед тези данни, от правна страна съдът е приел, че е нарушен чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП, съгласно който данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Данните, послужили за обосноваване на недопустимостта на парцелите са основани на дешифриране на неактуална цифрова ортофото карта, поради което съдът е приел, че съответните площи незаконосъобразно са приети за недопустими. Съгласно заключението на вещите лица данните са относно посочените и подробно описани в заключението му двадесет площи, индивидуализирани по номера, местонахождение, начин на трайно ползване, размер на приетата за недопустима площ, за които площи заповедта е отменена. Така постановеното решение е правилно в оспорената част и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че изводът на съда за определянето на спорните площи за недопустими за подпомагане е станало въз основа на дешифриране на неактуална ЦОФК. Противопоставя се твърдението, че при окомплектоване на делото (в първоинстанционното производство), МЗХГ писмено е удостоверило, че "двадесет и два от парцелите попадат под сателитни снимки от 19.06.2019 г." Действително видно от придружителното писмо, с което преписката по жалбата е изпратена в първоинстанционния съд, в същото е изразено становище на ответника, в което е посочено, че бенефициентът е заявил за подпомагане 405 парцела, възразил е по отношение 63 парцела, а в жалбата до съда относно 62 парцела. Посочено е също така, че двадесет и два от тези парцели попадат под сателитни снимки от 19.06.2019 г., за които площи е извършена дешифрация на актуална за 2019 г. ЦОФК, в резултат на което площите остават извън специализирания слой ПДП, тъй като са оценени като негодни за подпомагане, съгласно Наредба № 2/2018 г. Посоченото има характер на едно твърдение на ответника, като същото следва да бъде доказано в процеса. Само по себе си това твърдение няма характер на доказателство, както се прави опит да се внуши в касационната жалба. В случая, от данните по делото категорично е установено, че за процесните площи по делото не са представени данни за наличие на актуална ЦОФК, която да бъде дешифрирана, съответно данните от същата да послужат за фактическо и правно основание за приемане на парцелите за недопустими за подпомагане, поради това, че площите имат характер на неземеделски земи или не отговарят на някои от изискванията на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Напротив, обосновано съдът е приел, с оглед разпределението на тежестта на доказване, както и с оглед изричното задължение, което е вменил на ответника, с определение от с. з. на 21.07.2020 г. да представи доказателства за твърдяното актуално ортофото заснемане - доклад за същото, извадка от подложка на ИСАК, сателитни снимки с дати на заснемане от 2019 г., каквито доказателства ответникът не е представил, че не е доказано изготвянето на актуална за 2019 г. ЦОФК. Изводът на съда се подкрепя и от данните, докладвани от назначеното вещо лице, което също е установило, че не са му предоставени от ответника сателитни снимки, а данните са му предоставени устно. В самото съпроводително писмо на МЗХГ, на което касаторът се позовава, също е отразено, че представените по делото извадки от ЦОФК са в pdf формат, като са изготвени по сателитни снимки, но самите снимки не са представени. Цифровите данни на приложения диск (CD), така както са описани в соченото съпроводително писмо, касаят измервания и снимки от GPS, описани в протоколите от теренните проверки - файлове в посочените формати, генерирани при измерванията с GPS устройствата. Както се посочи, по отношение тези площи, за които са извършени теренни проверки жалбата е отхвърлена от решаващия съд и в тази част решението е влязло в сила. Следователно по делото не са налице данни за разчитане на актуална ЦОФК, както правилно е приел съдът, съответно обоснован е изводът му, че заповедта в тази част е лишена от правно и фактическо основание за определяне на процесните площи за недопустими за подпомагане. Посоченото от своя страна води и до извод за несъобразяване на издадения административен акт и с материалния закон, тъй като не са установени основания за изключване на площите от допустимия за подпомагане слой. Правилно съдът е приел нарушение на чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП. В касационната жалба се сочи, че видно от представения по делото приемо-предавателен протокол от 15.08.2019 г. сателитните снимки, използвани за актуализация на ЦОФК, са предоставени от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - РА на МЗХГ. В първоинстанционното производство обаче не са представени сателитни снимки относно конкретните площи, предмет на спора, като твърденията за наличие изобщо на сателитно заснемане не опровергават изводите на съда по спорните факти. Що се касае до констатацията на съда, че липсват данни за фирмата, провела сателитното заснемане, същата е само в подкрепа на извода за липса на доказателства по делото относно конкретните имоти, като не е свързана с отричане, че при извършено заснемане сателитните снимки се придобиват от ДФЗ - РА, съгласно Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 и съгласно процедурните правила, определени в Регламент (ЕС) № 809/2014 и 908/2014 и свързаните с тях технически указания към страните членки на ЕС от страна на Обединения изследователски център към Европейската комисия. Неоснователно е и възражението, че изводите на съда са в противоречие с постоянната съдебна практика, че естеството на заповедта не предполага излагането на конкретни мотиви по отношение всеки един от заявените парцели, стига в преписката по издаване на акта, да се съдържат достатъчно данни, които да служат за фактическо основание за издаването му. В случая, в административната преписка не се съдържат доказателства, такива не са събрани и в рамките на съдебното дирене, включително и чрез заключението на назначената съдебна експертиза, от които може да се направи извод поради каква причина процесните имоти са приети за недопустими за подпомагане. За същите не са извършени теренни проверки, в които да се съдържат конкретни данни за състоянието на парцелите, както и не е установено заповедта да е издадена на основание извършено дешифриране на актуална ЦОФК. Съдът е изградил обосновани изводи, решението му е съобразено и с материалния закон - ЗПЗП и Наредба № 2/2018 г., като изводите му се споделят от настоящата инстанция. След отмяната на административния акт в посочената в решението част, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне в отменената част, в месечен срок от получаването й, при съобразяване на дадените в решението указания по приложението на материалния закон, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК. По изложените съображения, решението като валидно, допустимо и правилно, не страдащо от пороците, посочени в касационната жалба, следва да бъде оставено в сила в оспорената част. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство не следва да бъде уважена, тъй като не са представени доказателства за направени разноски. Ето защо и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,