Решение № 12519 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3512/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ати - 2013 Х. К.", подадена чрез упълномощен адвокат А. Богоева, против решение 2412 от 11.12.2023 г., постановено от Административен съд - Благоевград, ХI състав, по адм. дело 917/2022 г. С жалбата и в писмени бележки от 07.11.2024 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател счита за неправилни изводите на първостепенния съд, че решението за налагане на финансова корекция /РФК/ е издадено от компетентен орган, тъй като не е взел предвид, че макар изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие и изпълнителният директор на Разплащателната агенция /РА/ да са едно и също лице, в конкретния случай последният е действал като представляващ фонда, а не като представляващ РА и поради това оспореният акт е нищожен, като издаден извън компетентността му. Счита, че по делото не са били ангажирани доказателства за акредитацията на административния орган, издадена от Министъра на земеделието, като такива данни не са обнародвани и в Държавен вестник. По съображения, изведени от липсата на компетентност на административния орган, жалбоподателят поддържа, че оспореният акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на изискванията на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Счита, че в противоречие на изводите на решаващия съд, органът е преповторил твърденията си, заявени в други производства, приключили с акт в полза на едноличния търговец. Изразява становище, че приложимата Наредба 30/2008 г. посочва случаите, в които РА може да претендира връщане на платени суми, но в тях не се включва неизпълнение на бизнес план или индикатори, а съвсем различни предпоставки, на които органът изобщо не се позовава. Жалбоподателят развива доводи, че необосновано съдът е приел за установено, че при издаване на РФК са спазени изискванията на чл. 72 ЗУСЕФСУ, тъй като при определяне размера на финансовата корекция не са били отчетени естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, както и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ, съответно нито в хода на административното производство, нито пред първата инстанция са били събрани доказателства в тази насока. Изложени са подробни съображения за неприложимост на Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките по ПРСР 2007-2013 г. /Правилата/ и за изтекъл давностен срок при установяване на нередност и определяне на финансова корекция, съгласно изискванията на Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година. Касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго решение по същество, с което да бъде обявена нищожността на издаденото решение за налагане на финансова корекция, алтернативно да бъде отменено същото като незаконосъобразно. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. По делото е направено искане от 08.05.2024 г. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), по което настоящият съдебен състав се е произнесъл с определение 7613 от 19.06.2024 г. С него, на основание чл. 629, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, искането на ЕТ "Ати - 2013 Х. К." е оставено без уважение. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, с писмена молба от 30.09.2024 г., депозирана от упълномощения юрисконсулт А. Иванова, моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски, а на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК възразява за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от касатора. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на първоинстанционния съд като счита, че въз основа на установените фактически обстоятелства съдът правилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма и не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Участващият по делото прокурор поддържа, че въз основа на изчерпателен анализ на доказателствените източници решаващият съд обосновано е приел, че са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция, поради това, че са допуснати нарушения на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ЕТ "Ати - 2013 Х. К." за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 2412 от 11.12.2023 г. е оставено без уважение искането на ЕТ "Ати - 2013 Х. К." за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз; отхвърлена е жалбата на ЕТ "Ати - 2013 Х. К." против решение 01/311/00665/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. 01-6500/8593#11 от 12.09.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие ; ЕТ "Ати - 2013 Х. К." е осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Благоевград е приел, че искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно, по аргумент от разпоредбите на чл. 267, ал. 3 ДФЕС и чл. 630 от ГПК, както и преценката, че формулираните въпроси по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредби на правото на ЕС, а искане СЕС да отговори на правни въпроси съобразно конкретните факти на спора по делото, което е недопустимо и е предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. Посочено е, че чрез използваната формулировка се прави опит да се тълкуват конкретни вътрешноправни разпоредби, като се твърди установено противоречие с правото на ЕС. Анализирани са приложимите разпоредби на Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета и обстоятелството, че според чл. 1 от Правилата, същите са изготвени в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., подадени преди 1 януари 2015 г./, публикуван в OB, L 25, 28.01.2011 г., на Европейския съюз, и член 35 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, публикуван в OB, L 181, 20.06.2014 г., на Европейския съюз /за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., подадени след 1 януари 2015 г./. Преценено е, че законосъобразността на процесните Правила е била вече предмет на съдебен контрол видно от решение 3618 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело 14154/2019 г. на Върховен административен съд, потвърдено с решение 15545/15.12.2020 г., постановено по адм. дело 8071/2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. За да отхвърли като неоснователна подадената от ЕТ "Ати - 2013 Х. К." жалба, първостепенният съд е счел за безспорно установено, че жалбоподателят е ползвател по сключен с ДФЗ договор за подпомагане 01/311/00665 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 г. 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. 2013 г. /Наредба 30/2008 г., Наредбата/. Предмет на сключения договор е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за осъществяването на проект 01/311/00665 от 03.05.2013 г. Къща за гости с кафе аперитив и магазин за хранителни стоки в [населено място], община Гърмен, област Благоевград, като първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 250 794,17 лева, а с последващи анекси /Анекс 1 от 27.11.2014 г., Анекс 2 от 21.01.2015 г. и Анекс 3 от 01.10.2015 г./ окончателният размер на помощта е определен в размер на 262 475,73 лева, съгласно таблица за одобрените инвестиционни разходи. Според т. 4. 12 от сключения договор ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а в т. 4. 18 от същия договор е предвидено, че ползвателят следва да изпълни одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В мотивите на обжалваното решение са анализирани клаузите на договора, касаещи отговорността при неизпълнение /т. 8. 1./, както и дефинициите на използваните приложими понятия, включително определението за "одобрен проект". За безспорно установено по делото, съдът е приел, че проектът е реализиран, а ДФЗ е извършил две плащания, съответно по заявка за плащане 01/311/00665/1/01 на 23.06.2015 г. е изплатена сумата от 71 277,37 лева, а по заявка за плащане 01/311/00665/3/01 на 14.12.2015 г. е изплатена сумата от 170 671,47 лева. Първостепенният съд е отразил, че с решение 1343 от 23.06.2021 г., постановено по адм. д. 870/2020 г., Административен съд - Благоевград е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/311/00665/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8593 от 13.08.2020 г. и това решение е оставено в сила с окончателно решение 5581 от 8.06.2022 г., постановено по адм. д. 9826/2021 г. по описа на Върховния административен съд. В постановеното от ВАС решение е възприето, че АУПДВ е издаден след изменението на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ и съответно при действието на чл. 27, ал. 6 от същия закон, той препраща към прилагане на правилата и предвидения ред в ЗУСЕСИФ /понастоящем ЗУСЕФСУ/. Съобразена е трайната съдебна практика, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови показатели представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ и е изведен извод, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. След постановяване на окончателното решение на ВАС е било открито производство по налагане на финансова корекция във връзка с установено неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, представляващо неспазване на договорни и нормативни задължения, установено в хода на извършената извънредна проверка на място след плащане в периода от 25.06.2019 г. до 28.06.2019 г. и извършени допълнителни административни проверки. Констатациите на административния орган са, че за финансова година 2016 г. са установени приходи в размер на 51 708,54 лева, което представлява изпълнение от 28,16 % спрямо заложените в производствената програма 183 600 лева; за финансовата 2017 г. е установено, че са изпълнени приходи в размер на 85 405,92 лева, като същото представлява 46,52 % от прогнозираните финансови параметри за втората година от производствените параметри в бизнес плана /заложени 183 600 лева/; за финансовата 2018 г. са установени приходи в размер на 34 019,50 лева, което е 18,53 % спрямо заложените в програмата за съответната година 183 600 лева. В оспорения административен акт е отразено, че за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ са реализирани приходи в размер на 31,07 % спрямо заложените в бизнес плана, изчислени средноаритметично за проверения период и поради това е определена санкция в размер на 15 % от предоставената финансова помощ - 35 893,13 лева, при условията на т. 30 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките по ПРСР 2007-2013 г. При издаване на РФК е взето предвид, че с писмо с вх. 01-6500/8593 от 17.08.2022 г. оспорващият е подал възражение, което е подробно обсъдено от управляващия орган и е счетено за неоснователно. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, според заключението на която констатациите и изчисленията на вещото лице относно проверените и взети предвид от органа години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ съвпадат с тези по оспореното решение. Експертът е посочил, че средноаритметичният процент на изпълнение на бизнес плана за трите финансови години е в размер на 31,07 %, т.е. реализираните приходи, изчислени средноаритметично за всички проверявани години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи в одобрения бизнес план, съответно размерът на финансовата корекция е определен като 15 % от предоставената по договора безвъзмездна финансова помощ, както следва 239 287,52 лева х 15 % = 35 893,13 лева. На основание събраните по делото писмени доказателства и приетата експертиза, първостепенният съд е преценил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, съответства на изискването за форма, подробно е мотивиран и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, като е изведено заключение, че актът е постановен при спазване на всички административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Обосновано съдът е приел, че оспореното РФК е издадено от материално компетентен орган, като съображенията му за това се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. По смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда - изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията, и я представлява /чл. 20а ЗПЗП/, т.е. компетентността на издателя на акта произтича включително от цитираната разпоредба. Поради това не могат да бъдат споделени доводите на касационния жалбоподател, че макар изпълнителният директор на фонда и на РА да са едно и също лице, същият не е действал като представляващ агенцията. Възражението за липса на акредитация по смисъла на чл. 2а, ал. 2, т. 1 ЗПЗП е релевирано за първи път пред касационната инстанция, поради което е недопустимо, защото разпоредбата на чл. 220 АПК, регламентира забрана за нови фактически установявания, като посочва, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Първостепенният съд точно е констатирал, че на 03.10.2014 г. между ДФЗ и ЕТ "Ати - 2013 Х. К." е сключен договор 01/311/00665 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР за периода 2007 г. 2013 г., като според т. 1.1. ДФЗ предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 01/311/00665 от 03.05.2013 г., а именно Къща за гости с кафе аперитив и магазин за хранителни стоки в [населено място], община Гърмен, област Благоевград. В глава ІV от договора е посочено, че Фондът има право да упражнява постоянен контрол за целевото изпълнение на инвестицията, включително като извършва проверки на място и изисква от ползвателя съответните документи и справки. В т. 4. 4, б. "а" - "и" от този договор са предвидени случаите, при които ДФЗ може да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ. Ясно е регламентирано, че ползвателят на помощта има право да получи финансовата помощ в договорения размер, като се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, който съгл. т. 3. 1 е определен до 15.09.2015 г. В съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи - т. 4. 12 от договора, както и в срок от 5 години от сключването на договора, той е длъжен да използва активите - предмет на подпомагане по договора, единствено и само по предназначението и за целите по одобрения проект - т. 4. 17, б. "а". В т. 4. 18 от договора е отразено, че ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В глава VІІІ, т. 8. 1 е предвидена отговорност при неизпълнение, като е договорено, че когато ползвателят не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на помощта на каквато и да е част от договорената финансова помощ, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. За извършване на контрол по изпълнението на гореописания договор и след постановяването на решение 5581 от 8.06.2022 г. по адм. д. 9826/2021 г. по описа на ВАС, е извършена извънредна проверка на място след плащане в периода 25.06.2019 г. до 28.06.2019 г. и допълнителните административни проверки, като констатациите на проверяващия орган са, че за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. са установени приходи в размер на 51 708,54 лева, което представлява изпълнение от 28,16% спрямо заложените в производствената програма 183 600,00 лева; за следващата финансова година, явяваща се 2017 г., е установено, че са изпълнени приходи, възлизащи на 85 405,92 лева, като същото представлява 46,52% от прогнозираните финансови параметри за втората година от производствената програма в бизнес плана, за която са заявени приходи от 183 600,00 лева; за финансовата 2018 г. са установени приходи в размер на 34 019,50 лева, което е 18,53% изпълнение спрямо заложените в програмата за съответната година 183 600,00 лева. При обсъждане валидността и законосъобразността на атакувания административен акт, първостепенният съд се е позовал на приета по делото ССчЕ, според която съответният размер на реализираните приходи от дейността /заложени като приходи от нощувки, посещение на кафе аперитив и посещение на хранителен магазин/ изцяло съответстват с констатациите в РФК, като средноаритметичният процент на изпълнение на бизнес плана за трите финансови години е в размер на 31,07 %, което изпълнение попада в хипотезата на т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е извел обосновани правни изводи. Административният съд правилно е преценил, че в хода на производството по издаване на оспорения акт не са били нарушени процесуалните правила. По изложените по-горе съображения относно материалната компетентност на издателя на оспорения акт не могат да бъдат споделени доводите на касационния жалбоподател за неизпълнение на изискванията на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ. Констатираното неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от дейността е основание управляващият орган, в случая изпълнителният директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор на РА, да инициира, а впоследствие и да проведе процедура по администриране на нередност. Вярно е, че проверките относно неизпълнението за трите пълни финансови години /2016, 2017 и 2018 г./ са били извършени в хода на производството по издаване на АУПДВ, но съставеният в тази връзка контролен лист /л. 146 л. 168 от първоинстанционното дело/ е официален документ и се ползват с материална доказателствена сила, която не е била оборена в хода на съдебното производство, съответно установяванията в него не са били опровергани от настоящия жалбоподател. С решенията, постановени по повод отменения АУПДВ, се указва единствено друг процесуален ред по частична отмяна на предоставената безвъзмездната финансова помощ, без това да засяга установяванията в хода на производството. Поради това няма пречка констатациите от разпоредената със заповед 373782/24.06.2019 г. на началник отдел Регионален технически инспекторат проверка на място след плащане в периода 24.06.2019 г. до 28.06.2019 г. да бъдат взети предвид при откриване на производството по налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ. Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на административния съд, че атакуваното РФК е издадено в предвидената в закона форма и е мотивирано - съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, представляващи подробно изложение на фактите, които са взети предвид от органа за преценката му, че ползвателят на помощта е нарушил нормативни и договорни задължения, в какво се състоят същите и кои разпоредби от сключения договор и приложимото материално право са нарушени. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредбата. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието "икономическа жизнеспособност" а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от приложимата наредба решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в Наредба 30/2008 г. Дефиницията на "нередност" визира нарушение на правото на Съюза, поради което в случая непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения, в каквато насока са обоснованите изводи на административния съд. Принципно е вярно твърдението, че в текста на чл. 46, ал. 3 от Наредба 30/2008 г. са посочени случаите, в които РА може да претендира връщане на платени суми и в тях не се включва неизпълнение на бизнес план или индикатори. При издаване на РФК обаче, административният орган не се е позовал на цитираната разпоредба, а на нормите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т. 4. 18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Настоящият съдебен състав не възприема развитото в касационната жалба становище, че при издаване на РФК не са спазени изискванията на чл. 72 ЗУСЕФСУ, тъй като при определяне размера на финансовата корекция не са били отчетени естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, както и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ, съответно нито в хода на административното производство, нито пред първата инстанция са били събрани доказателства в тази насока. Както административният орган, така и съдът са изложили подробни съображения за това, че реализирането на по - ниски от заложените в плана приходи от дейността засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, защото именно с оглед на заложените в бизнес плана прогнозни приходи от дейността поетият ангажимент за поддържане на работни места, за запазване на субсидирани активи, проектът е бил определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена финансовата помощ по него. Финансовото отражение на неизпълнението на одобрените индикатори /заложените в бизнес плана приходи/ е безспорно установено, както въз основа на констатациите на органа, така и въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ. Изрично в мотивите на съдебния акт е отразено, че при неизпълнение на договорените и нормативни задължения за реализиране на определен процент приходи от субсидираната дейност за три пълни финансови години съобразно посоченото в бизнес плана налице е и причинно - следствена връзка между поведението на оспорващия и извършеното нарушение - с бездействието си бенефициентът нарушава конкретни норми на националното законодателство, изрично посочени в оспореното решение, нарушението има финансово отражение /по аргумент от чл. 2, т. 37 от Регламент 1303/. Обосновани са изводите на първостепенния съд за приложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. Въпросът относно липсата на придадено обратно действие на Правилата е разрешен с постановеното решение 3618/10.03.2020 г. по адм. дело 14154/2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, оставено в сила с решение 15545/15.12.2020 г., постановено по адм. дело 8071/2020 г. от петчленен състав на Първа колегия на съда. Лишени от правна опора са възраженията на касационния жалбоподател, че формулираният национален правен инструмент не съответствал на целите и смисъла на разпоредбите на Делегираният Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година, с който се отменя Регламент (ЕС) 65/2011. Правилата са изготвени в съответствие с чл. 35 от Делегирания регламент, който урежда последиците от неспазване на критериите за допустимост, различни от размера на площите или броя на животните, както и на ангажименти или други задължения. Утвърдените правила съдържат регламентация на случаите, в които се исканото подпомагане се оттегля изцяло или частично, как управляващият орган следва при неспазване на ангажиментите или други задължения за отчете тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, как следва да се процедира при многогодишни ангажименти или плащания и др. Не може да бъде споделен и доводът, че неприложимостта на правилата произтича включително от отмяната на Регламент (ЕС) 65/2011. Действително приетите Правила са издадени на основание чл. 30 от Регламент (ЕС) 65/2011, който е отменен и недействащ към датата на приемането им. С чл. 41 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 е отменен Регламент (ЕС) 65/2011 и съгласно чл. 42 Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 следва да се прилага за заявления за помощ или искания за плащане, свързани с пазарни години или премийни периоди, които започват от 1 януари 2015 г. Следователно, Регламент (ЕС) 65/2011 урежда правилата за прилагането на процедурите за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на съфинансираните мерки за подпомагане на развитието на селските райони по заявления, подадени преди 1.01.2015 г. Регламент (ЕС) 65/2011 е бил в сила към момента на предоставяне на финансовата помощ по ПРСР за периода 2007 - 2013 г., поради което правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта са възникнали при неговото действие и продължават към датата на приемане на Правилата /в този смисъл решение 15545/15.12.2020 г., постановено по адм. дело 8071/2020 г. по описа на ВАС, петчленен състав. Верни са изводите на първостепенния съд, че в случая не е изтекъл давностният срок за установяване на нередност и определяне на финансова корекция. При обсъждане на релевираното възражение съдът се е позовал включително на ал. 3 на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, според която разпоредба срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, а оттам и давностния срок започва да тече отначало след всяко такова действие, като в конкретния случай, давността е прекъсната с извършване на проверките на място в периода 24.06.2019 г. до 28.06.2019 г, след което е проведено производство по издаване на АУПВ, последвано от производство за налагане на финансова корекция, приключило с издаване на оспореното решение, поради което не са налице и предпоставките по ал. 4 на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 във връзка с настъпването на абсолютната погасителна давност. Поради това предприетите от административния орган действия са изцяло в съответствие със застъпеното в практиката на СЕС схващане, че предвиденият в разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 срок следва да гарантира правната сигурност на икономическите оператори, които трябва да са в състояние да установят кои техни операции са породили окончателните последици и за кои все още може да се води процедура за установяване на нередност. С оглед всичко изложено касационният съдебен състав намира, че с обжалваното съдебно решение безспорно е установено, че ползвателят на помощта е нарушил договорните и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало правото да наложи процесната финансова корекция в размер на 35 893,13 лева във връзка с процесния договор за подпомагане 01/311/00665 от 03.10.2014 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърляне на касационното оспорване като неоснователно. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,