Решение № 639 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 284/2026 г.

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК и е образувано по молба на Д. С. Л., Р. Ш. и А. К., чрез процесуалния им представител адв.Т.С..Молителите са навели фактически твърдения, че с решение №333/11.03.2020г., постановено по в.гр.д.№2610/2019г., влязло в законна сила на 06.04.2021г., Пловдивският окръжен съд е отменил решение №254/09.07.2019г. по гр.д.№960/2017г. на Карловския районен съд, като вместо него е отхвърлил като неоснователен /поради липса на съсобственост/ предявеният от техния наследодател С. С. К. срещу Р. С. С. иск за съдебна делба на осемнадесет недвижими имоти, които се намират в [населено място].Решаващият извод на въззивния съд за отхвърляне на иска за делба е липсата на съсобственост между страните по делото, тъй като ищецът С. К. се е отказал от наследството на общия наследодател Е. И. С., който отказ е бил вписан на 29.10.2014г.Междувременно между същите страните е било образувано гр.д.№512/2020г. по описа на Районен съд – гр.Първомай, което е било с предмет предявения от С. К. срещу Р. С. иск за делба на единадесет земеделски имота, част от които са били придобити по наследство от Е.С..В това производство е бил уважен предявеният от К. инцидентен установителен иск, с който е прието за установено по отношение на Р. С., че отказът му от наследството на Е. С., поч. на 27.05.1963г., вписан в особената книга на Районен съд – гр.Карлово по чл.49, ал.1 от ЗН под №21/2910.2014г., е нищожен поради невъзможен предмет.Решението е влязло в законна сила на 11.03.2025г.Въз основа на горното моли съда да отмени решение №333 /11.03.2020г., постановено по в.гр.д.№2610/2019г. на Пловдивския окръжен съд. Ответницата по молбата за отмяна Р. С. е депозирала по реда на чл. 306, ал. 3 от ГПК писмен отговор, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за отмяна за неоснователна.Съображенията за това са следните: Не е спорно по делото, че наследодателят на молителите и ответницата Р. С. са наследници на Е. И. С., род. на 13.03.1923г., поч. на 27.05.1963г. С решение №333/11.03.2020г. по в.гр.д.№2610/2019г. Пловдивският окръжен съд е: потвърдил решение № 254/09.07.2019 г. по гр. д. № 960/2017 г. на Карловския районен съд в частта, с която е допусната делба между С. С. К. и Р. С. С. при равни квоти на два поземлени имота - единият с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], местността „Д.“, с площ 3 099 кв. м., съставляващ нива, а другият с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], местността „М.“, с площ 10 888 кв. м., съставляващ нива, както и в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен н.а.№170/2014г. до размер на 1/2 ид.ч. от поземлените имоти, допуснати до делба; отменил първоинстанционното решение в останалата част и отхвърлил предявения от С. С. К. иск за делба на 9 броя земеделски земи и 7 броя поземлени имоти, находящи се в урбанизирана територия, както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на н.а. № 170/2014 г. в частта относно поземлени имоти с идентификатори ***и ***, за отмяна на н.а.№171/2014г. и на н.а.№172/2014г. до размера на 1/2 ид. ч., собственост на Р. С. С..С определение №137/06.04.2021г. по гр.д.№356/ 2021г., ВКС не е допуснал обжалваното и от двете страни въззивно решение до касационно обжалване. С решение №1386/15.11.2025г., постановено по в.гр.д.№1861/2023г., Пловдивският окръжен съд е потвърдил решение №260004 от 05.04.2023г., постановено по гр.д. №512/2020г., по описа на Районен съд- Първомай, с което е признато за установено по иска, предявен от С. С. К., ЕГН [ЕГН], починал в хода на производството и заместен от наследниците си Д. С. Л., ЕГН [ЕГН], Р. Ш., гражданин на САЩ, [дата на раждане], и А. К., гражданин на Република Южна Африка, [дата на раждане], против Р. С. С., ЕГН [ЕГН], че отказът му от наследството на Е. И. С., [дата на раждане] и починала на 27.05.1963г., вписан в особената книга на Районен съд Карлово по чл.49, ал.1 от ЗН под №21/29.10.2014г. е нищожен и е допусната делба между С. С. К., ЕГН [ЕГН], и Р. С. С., ЕГН [ЕГН], при равни квоти на единадесет поземлени имота.Въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване с определение №1147/11.03.2025г. по гр.д.№1703 /2024г. на ВКС. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК предвижда, че може да се иска отмяна, когато между същите страни за същото искане на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат.На отмяна подлежи това решение, което е неправилно. Според т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК: Налице е фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет.Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Основанието по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК ще е налице и при противоречие в диспозитивите на решенията, когато делата имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело, т.е. разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното решение по обуславящото правоотношение. Такъв е и процесния случай.С решение №333/11.03.2020г. по в.гр.д.№2610 /2019г., Пловдивският окръжен съд е отхвърлил иска за делба на С. С. К. срещу Р. С. С., като е приел, че същите не са съсобствени между страните, тъй като ищецът е направил отказ от наследството на Е. С. през 2014г. /действието по отказ от иска е последващо възстановяване на имотите по реда на ЗСПЗЗ/, а по другото дело съдът е уважил предявения инцидентен установителен иск за нищожност на този отказ от наследство поради липса на предмет.По иска за делба преюдициално е състоянието на съсобственост върху имотите.Спорът за действителността на отказа от наследство има обуславящо състоянието на съсобственост действие, което означава, че разрешаването на спора по иска за делба е предпоставено от формираната по инцидентния установителен иск сила на пресъдено нещо. В случая неправилно е решение №333/11.03.2020г. по в.гр.д.№2610 /2019г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба на С. С. К. срещу Р. С. С., в което е прието, че процесните имоти не са съсобствени по наследяване и реституция, доколкото ищецът се е отказал от наследството на общия наследодател Е.С..В последващото производство е установено по безспорен начин, че през 2011г. ищецът К. е дарил притежаваната от него 1/2 ид.ч. от недвижим имот, придобит по наследяване от Е.С. /с к.н.а. от 06.03.2003г. той и ответницата С. са били признати за собственици на този имот/, което разпоредително действие несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Извършеният впоследствие през 2014г. отказ от наследството на Е.С. е бил нищожен поради липса на предмет и не е произвел действие. В случая касационната инстанция не следва да се ограничи само до отмяна на неправилното въззивно решение, а следва да възстанови висящността на спора за делба пред въззивния съд.При пълен обективен идентитет отмяната на неправилното решение изчерпва производството, тъй като останалото в сила решение разрешава със сила на пресъдено нещо същият процесуален спор.Когато обаче основанието за отмяна е налице поради съотношение между обуславящ и обусловен спор по смисъла на т. 5 ТР № 7/2014г., предметите на двете дела са различни и останалото в сила решение разрешава със сила на пресъдено нещо само обуславящото правоотношение.Ако касационният съд се ограничи само с отмяна на решението по обусловеното дело, ще останат неразрешени всички въпроси, които са включени в обхвата на разпоредбата на чл.344, ал.1, изр.1 от ГПК – налице ли е съсобственост и между кои лица; каква е квотата на всеки един от тях; кои имоти са съсобствени по наследяване и подлежат на делба.Това налага възстановяване на висящността на делото за делба и продължаване на производството при зачитане на силата на пресъдено нещо по обуславящия спор. Поради възстановяване висящността на спора разноските в производството по отмяна следва да бъдат разпределени съобразно правилото на чл.78 от ГПК/т.4 от ТР№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК