Решение № 16185 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7855/2019 г.

Решение № 16185 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7855/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" П. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 208/31.05.2019 г. по адм. д. № 157/2019 г. на Административен съд – С., с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-6-0379274 от 08.01.2019 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че при определянето на срока на налагане на ПАМ не е спазен принципа на съразмерност, регламентиран с чл. 6 от АПК. Развива подробни доводи в подкрепа на тезата си, че при преценката на срока на налагане на ПАМ са отчетени всички относими към конкретния адресат и обект и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационна жалба – "Бузидис Холидей" ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, с писмен отговор и защита по същество оспорва нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС – С. е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-6-0379274 от 08.01.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Бузидис Холидей" ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект - хотел "Белвю"- рецепция, находящ се в к. к. "П.", Община С., стопанисван и експлоатиран от "Бузидис Холидей" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да се произнесе по основателноста на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че актът е издаден в колизия с принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, тъй като срокът за който ПАМ е наложена засяга права и интереси на търговеца в по- голяма степен от необходимото за постигане на целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано първоинстанционният съд е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органа по приходите като административно нарушение, чието извършване е обусловило и налагането на предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ПАМ. В частност, при извършена оперативна проверка в търговския обект на дружеството авансово е заплатена сумата от 45 лв. за стая с дата на резервация 06.01.2019 г., като за полученото плащане не е издаден касов бон. При тези релевантни факти административният орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Визираната норма предвижда прилагане на ПАМ "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съдържанието на цитираната разпоредба сочи, че конкретната преценка за продъжителността на срока за налагане на ПАМ е предоставена при условията на оперативна самостоятелност на налагащия ПАМ орган, но нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В случая, срокът, за който е наложена процесната ПАМ действително се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като затварянето на обекта за 14 дни създава предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано еднократно нарушение. След като към момента на издаване на процесната ПАМ нарушението е преустановено, то предотвратени са и вредните последици от него, поради което последващото налагане на ПАМ по своята същност има характер на наказание. За такова нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Поради това обосновано първоинстанционният съд е преценил, че срокът, за който е наложена процесната ПАМ, е явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК и обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Като е достигнал до този краен извод и е отменил същата, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение