Решение № 12466 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Български икономически форум" (Сдружението) срещу Решение 23922 от 11.07.2025 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. дело 2870/2025 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Сдружението срещу Решение РД-02-14-1269 от 28.11.2023 г. на ръководителя на Националния орган по Програма за транснационално сътрудничество "Балкани Средиземно море" 2014 2020 г. (Програмата), с което на Сдружение "Български икономически форум" е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Договор i3-08 от 21.09.2018 г. с изпълнител Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД на стойност 29 250, 00 лв. без ДДС, за нередности за нарушения на чл. 51, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) във вр. с чл. 3, ал. 14 от Постановление 160 на МС от 01.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС 160), както и на чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), квалифицирани като нередности съответно по т. 11, б. "а" и по т. 16 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.).

Касационният жалбоподател - Сдружение "Български икономически форум", счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита за неправилни изводите на съда за наличие на първото посочено в акта нарушение, изразяващо се в незаконосъобразен критерий за подбор, доколкото никъде в документацията на поръчката и по-конкретно в публичната покана, не е поставено изискване от възложителя за брой изпълнени договори.

Твърди, че навсякъде в обжалваното решение съдът напълно погрешно посочва, че от страна на дружеството в публичната покана е включено изискване кандидатът да е изпълни поне три услуги, тъй като, видно от съдържанието на поканата, изискването на възложителя е кандидатът да е изпълнил поне две услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката и да е коректен доставчик, което се доказва с референции, препоръки и/или писма от минимум 2-ма възложители.

Обосновава, че както административният орган, така и първоинстанционният съд, смесват две поставени минимални изисквания и неправилно приемат, че е налице нарушение, тъй като възложителят не е поставил изискване участниците да са изпълнили два различни договора, напротив, второто минимално изискване (посочено в дясната колона на стр. 6 от поканата) е всеки кандидат да е коректен доставчик на услуги, което трябва да се докаже с две референции от двама различни възложители.

Приема, че за да се докаже, че даден изпълнител е коректен, е логически обосновано да се представят референции за добре изпълнени услуги от двама възложители.

Сочи, че двете минимални изисквания, както и изискуемите за тях документи и информация, са в пълно съответствие с нормата на чл. 3, ал. 13, т. 1, предл. второ и т. 7 от ПМС 160 в редакцията му към датата на публикуване на поканата - 05.09.2018 г.

Счита, че поставените изисквания от възложителя за технически възможности са и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 14 ПМС 160, тъй като са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката.

В допълнение сочи, че по делото не се установява, по какъв начин предвидените изисквания относно доказването на коректността на кандидата са накърнили бюджета на Европейския съюз.

По отношение на второто нарушение незаконосъобразен избор на изпълнител, счита изводите на съда, че същото не е налице, за правилни, но допълва, че съдебното решение е неправилно, доколкото процентният показател на определената финансова корекция остава 25%, който процентен показател е предвиден за твърдяното второ нарушение.

Сочи, че предвид приетата незаконосъобразност на второто нарушение, за което се предвижда най-високият процент, приложен за всяко от нарушенията, размерът на определената финансова корекция се явява определен без правно основание.

За неправилни счита и изводите на съда, че по отношение на констатираните нарушения не е изтекла погасителната давност по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/1995 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95). Счита, че неправилно съдът е приел, че Програмата за транснационално сътрудничество "Балкани Средиземно море" 2014-2020 г. представлява "многогодишна програма" по смисъла на същия регламент. Твърди, че в конкретния случай става въпрос за договор, който се изпълнява в рамките на три месеца, а не в рамките на няколко години, с оглед на което не е налице "многогодишна програма".

Прави искане съдебното решение да бъде отменено. Претендира направените в производството разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско/ адвокатско възнаграждение в случай, че същото надвишава минимално определените размери, съгласно приложимата нормативна уредба.

Ответникът по касационната жалба ръководителят на Националния орган по Програмата за транснационално сътрудничество "Балкани Средиземно море" 2014 2020, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция, като прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско/адвокатско възнаграждение от касатора, в случай че същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуването на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:

На 01.11.20117 г. между ръководителя на Националния орган по Програма Балкани - Средиземно море 2014-2020 г. и Сдружение "Български икономически форум" е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програмата за транснационално сътрудничество "Балкани Средиземно море" 2014 - 2020, рег. РД02-29-319, реф. на проекта BMP1/1.3/2532/2017, акроним на проекта i3, наименование Education for ideas, inventions and innovations for entrepreneurship. Общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от ЕФРР, национално съфинансиране и собствен принос е в размер на 904 835, 50 евро, с общ размер на допустимите разходи на партньора 172 547, 30 евро, от които ЕФРР 146 665, 21 евро, а национално съфинансиране - 25 882, 10 евро.

На 03.09.2018 г. със Заповед i3-08 на председателя на Управителния съвет на Сдружение Български икономически форум е открита процедура чрез избор с публична покана на изпълнител по обществена поръчка с предмет: Услуги за дизайн, изработка и доставка на книжка със CD.

В Раздел III Юридическа, икономическа, финансова и техническа информация, под раздел 2.4) Технически възможности и/или квалификация (по чл. 3, ал. 13 от ПМС 160/01.07.2016 г.) от публичната покана, възложителят е поставил следните минимални изисквания към участниците, доказани с посочените документи и информация:

• Кандидатът следва да е изпълнил през последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, поне две услуги, еднаква или сходна с предмета на поръчката.

Под сходен предмет на поръчката се разбират услуги с предмет печат/ изработка на рекламни/промоционални/информационни/учебни материали и/ или включително дизайн и предпечат.

• Кандидатът следва да е коректен доставчик, което се доказва с референции, препоръки и/или писма от 2-ма (двама) възложители.

В забележка е посочено, че когато кандидатът е обединение, посочените минимални изисквания се отнасят за обединението като цяло.

Към изискуемите документи и информация възложителят е посочилследното:

• Справка Декларация със списък на услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката, изпълнени през последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, вкл. стойностите, датите и получателите (приложение към офертата);

• Кандидатът следва да представи минимум 2 (две) референции/препоръки за добро изпълнение, в съответствие с посоченото в Справка - Декларация.

На 21.09.2018 г. между Сдружение Български икономически форум и Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД е сключен Договор i3-08, с предмет Услуги за дизайн, изработка и доставка на книжка със CD, на стойност 29 250,00 лв. без ДДС.

На 09.11.2023 г. НО на Програмата е уведомил Сдружение Български икономически форум за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 24.11.2023 г. Сдружението е представило възражение.

На 28.11.2023 г., с Решение РД-02-14-1269, ръководителят на НО по Програмата, е определил на Сдружение "Български икономически форум" финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор i3-08 от 21.09.2018 г. с изпълнител Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД на стойност 29 250, 00 лв. без ДДС, за нередности за нарушения на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 3, ал. 14 ПМС 160, както и на чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, квалифицирани като нередности съответно по т. 11, б. "а" и т. 16 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Компетентността на издателя на решението е доказана с приложена по делото Заповед РД-02-14-684/28.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на оспорения административен акт е определен за ръководител на НО на Програмата.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

По отношение на доводите на дружеството за изтекла погасителна давност съдът е приел, че Програмата за транснационално сътрудничество "Балкани Средиземно море" 2014-2020 попада в обхвата на понятието "многогодишна програма" по смисъла на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, както и че давността не е изтекла, доколкото крайната дата на програмата е 31.12.2023 г., на 13.11.2023 г. от бенефициера е получено писмо с изх.99-00-3-102, с което последния е уведомен за установени нередности в хода на проведената от него процедура, а на 28.11.2023 г. е определена финансова корекция с решение от същата дата на НО, предвид което е счел, че законосъобразно НО на Програмата е приел, че Програмата и към момента на проверката не е финализирана официално и давностния срок не е изтекъл.

По отношение на първото нарушение, първоинстанционният съд е приел за правилни изводите на административния орган, че по начинът, по който е поставил изискването към участниците, бенефициерът е допуснал ограничение на достъпа на участници до процедурата. Според съда, бенефициерът е следвало да изиска списък, придружен с препоръки за добро изпълнение на услуги, а не за брой изпълнени договори, както на практика е сторил.

Счел е, че в случая с поставеното минимално изискване, кандидатът да представи референции/препоръки и/или писма от поне трима възложители предпоставя, че следва да са били изпълнени три различни договора, а не услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката.

Предвид изложеното съдът е приел изводите на НО на Програмата за наличие на осъществено от бенефициера нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 3, ал. 14 ПМС 160, което правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

По отношение на второто нарушение съдът е приел, че фактическите констатации, посочени в акта, неправилно са квалифицирани като нарушение на принципите на добро финансово управление, с оглед на което е обосновал извод за незаконосъобразност на акта в тази част.

Приел е, че дори да се приеме неизпълнение от страна на кандидатите на минималните изисквания на възложителя, съответно на несъответствие на офертата му с тях, то квалификацията на нередността, дадена от НО, е неправилна, доколкото според съда, в конкретния случай не се касае за неизпълнение на принципите на добро финансово управление или за недостатъчна документална проследимост, а за нарушение, състоящо се в незаконосъобразен избор на изпълнител, който не отговаря на изискванията на възложителя, обявени в документацията на процесната обществена поръчка, който е следвало да бъде отстранен, а не избран за изпълнител на поръчката.

Съдът е посочил, че предвид констатациите изложени в акта, правилната квалификация на нередността е по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, която се изразява в това, че критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно.

В допълнение първоинстанционният съд е приел, че когато се установи липса на нередност за едно от посочените в акта нарушения, както е в конкретния случай (не е налице второто посочено в акта нарушение), но се установи, че по отношение на първото нарушение е налице нередност, то същото не е част от неговата разпоредителна част, не поражда самостоятелни правни последици, не съставлява само по себе си отделен предмет годен за обжалване и следователно не подлежи на самостоятелна отмяна.

Въз основа на горното първоинстанционният съд е стигнал до извод за законосъобразност на акта и е отхвърлил подадената жалба.

Решението е частично неправилно.

По възражението на касатора за изтекла погасителна давност:

Съгласно чл. 3 § 1 на Регламент 2988/95 срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1.

В Решение на съда (трети състав) от 15 юни 2017 г. по Дело C-436/15 е прието, че "след като не е дефиниран в Регламент 2988/95, обхватът на понятието "многогодишна програма" следва да се определи, като се вземе предвид значението на всеки един от съставящите го термини, контекстът, в който те са използвани, и целите на правната уредба, за която то се отнася (вж. по аналогия решения от 6 октомври 2015 г., Firma Ernst Kollmer Fleischimport und -export, C-59/14, EU: C: 2015: 660, т. 22 и от 21 декември 2016 г., Interservice, C-547/15, EU: C: 2016: 983, т. 20). В т. 46 е посочено, че най-напред по отношение на използваните термини следва да се отбележи, че терминът "програма" е с широко значение, а термините "програма" и "проект" могат да се използват като взаимнозаменяеми по смисъла на член 3, параграф 1 от посочения регламент. В т. 47 е прието, че "многогодишна програма" по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент 2988/95 е широкоспектърно понятие, което би могло да се срещне във всички области от политиката на Съюза, в които има използване на негови бюджетни средства. В т. 48 съдът приема, че не може да се установи наличието на тясна терминологична връзка между това понятие и понятията, които се използват в инструментите за създаване на различните фондове за предоставяне на финансова помощ.

В цитираното решение на СЕС е прието, че "проект като разглеждания в главното производство, който е с предмет разработване на система за управление на отпадъците в определен регион и за който е предвидено да се изпълнява няколко години и да се финансира със средства на Европейския съюз, попада в понятието "многогодишна програма" по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности". Самият проект, по повод на който е отправено преюдициалното запитване, представлява "Разработване на система за управление на отпадъците за регион Алитус" в Литва.

От анализа на цитираните разпоредби на регламента и изложените в решението на СЕС мотиви може да се направи извод, че давността по чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95 г. не е изтекла.

От мотивите на Решението на Съда по Дело C-436/15 г. е видно, че за да се отговори на въпроса дали процесният случай попада в обхвата на "многогодишна програма" следва да се изследва конкретният проект, получил европейско финансиране а именно проект ВМР1/1.3.2532/2017 (5017615) "Education for ideas, inventions and innovations for entrepreneurship", финансиран по Програма за транснационално сътрудничество "Балкани - Средиземно море" 2014-2020 г, с бенефициер Сдружение "Български икономически форум". Видно от доказателствата по делото проектът е с продължителност 24 месеца. Следователно същият попада в обхвата на понятието "многогодишна програма" по смисъла на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95.

В цитираното по-горе решение на СЕС е прието още, че член 3, параграф 1 от Регламент 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че давностният срок за преследване на нередност, извършена в рамките на "многогодишна програма" като разглеждания в главното производство проект, започва да тече от момента, в който въпросната нередност е извършена, в съответствие с член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент 2988/95, като следва да се уточни, че ако става въпрос за "продължаваща или повторно извършена" нередност, давностният срок започва да тече от датата, на която нередността е прекратена, в съответствие с член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент 2988/95. Освен това "многогодишна програма" се счита за "изрично прекратена" по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент 2988/95 от крайната дата за тази програма, която съдържащите уредбата й правни норми предвиждат. В частност многогодишна програма уредена с Регламент (ЕО) 1164/94 на Съвета от 16 май 1994 година относно създаването на Кохезионния фонд, изменен с Регламент (ЕО) 1264/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г., Регламент (ЕО) 1265/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. и Актът относно условията за присъединяването към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз трябва да се счита за "изрично прекратена" по смисъла на споменатата разпоредба от датата, посочена в решението на Комисията за одобряване на този проект като крайна дата за приключване на работите и за извършване на плащанията на свързаните с тях допустими разходи, без да се засяга възможността за евентуално продължаване с ново решение на Комисията в този смисъл.

В случая видно от доказателствата по делото като крайна дата за приключване на работите по проекта и за извършване на плащанията в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е посочена датата - 31.12.2023 г. Оспореният пред първата инстанция административен акт, с който на касатора е определена финансова корекция е издаден на 28.11.2023 г. като уведомлението по чл. 72, ал. 2 ЗУСЕФСУ до бенефициера е изпратено на 09.11.2023 г., т. е. преди изтичане на крайния срок за изпълнение на проекта и преди да е изтекъл давностният срок по чл. 3, § 1, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Регламента, следователно възражението на касатора за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Доводите на касационния жалбоподател за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередности, за които е определена финансова корекция.

По отношение на нарушението на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 3, ал. 14 от ПМС 160/2016 г.:

Административният орган е приел, че от страна на възложителя в процесната обществена поръчка, е формулирано изискване към участниците, а именно последният да е изпълнил поне две услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката и да е коректен доставчик, което се доказва с референции, препоръки и/или писма от минимум двама възложителя е незаконосъобразно, тъй като изпълнението на същото предполага, че трябва да бъдат изпълнени отделни договори, а не различни услуги и дейности сходни с предмета на поръчката. Посочил е, че съгласно ПМС 160 изискването за опит следва да е свързано с изпълнението на определени дейности, а не договори, доколкото в рамките на един договор могат да бъдат изпълнени няколко различни на брой и обем дейности, предвид което е счел, че изискването, което насочва към брой изпълнени договори, а не дейности, е незаконосъобразно.

В допълнение е приел, че възложителят разполага с оперативна самостоятелност, но същата е ограничена с оглед на регламента в чл. 3, ал. 13 ПМС 160, който позволява в списъка на кандидата да бъдат включени всички дейности, изпълнявани през последните години, придружени от препоръки за добро изпълнение за всяка от тях, предвид което НО на Програмата е приел, че с поставеното изискване е налице невъзможност един кандидат да е изпълнил няколко услуги, възложени му от един и същи възложител, предвид което е счел, че посочването на минимум 2-ма възложителя е ограничително и непропорционално на предмета, обема, сложността и стойността на поръчката.

Тези изводи са правилни.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС 160, в случай че в публичната покана са включени изисквания за технически възможности и/или квалификация на кандидатите, бенефициентът може в зависимост от характера, количеството и обекта на процедурата да изиска от тях да представят един или няколко от следните документи: 1. списък на изпълнените доставки или услуги, които са еднакви или сходни с предмета на поръчката, най-много за последните 3 години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, включително стойностите, датите и получателите, придружен от препоръки за добро изпълнение.

Видно от цитираната разпоредба, нормативното изискване относно доказването на техническите възможности на кандидатите е да се представи 1. списък на изпълнените доставки или услуги (еднакви или сходни с предмета на поръчката); 2. същият следва да обхваща период включващ най-много последните 3 години от датата на подаване на офертата (в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си); 3. в списъка следва да са включени стойностите, датите и получателите и 4. на последно място списъкът следва да е придружен от препоръки за добро изпълнение.

Действително с първото минимално изискване възложителят е поставил условие през последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата на която кандидатът е учреден или започнал дейността си, да е изпълнил поне две услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката. Изискването се доказва чрез Справка-Декларация със списък на услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката за указания период, вкл. стойностите, датите или получателите. Поставено е и изискване кандидатът да е коректен доставчик, което се доказва с референции, препоръки и/или писма от минимум 2-ма възложители за добро изпълнение, в съответствие с посоченото в Справка Декларация.

Видно от изложеното и двете поставени изисквания целят изпълнение на нормативната регламентация на чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС 160. Същите са взаимосвързани и не е налице смесване при тяхното разглеждане както от страна на административния орган, така и от страна на съда. Поставеното изискване за представяне на референции/препоръки за добро изпълнение от минимум двама възложители във връзка с посоченото в Справка Декларация със списъка на изпълнените през последните три години услуги, сходни с предмета на поръчката, предполага изпълнението на отделни договори за услуги при различни възложители. Обосновани са изводите на ръководителя на НО, че поставеното изискване е незаконосъобразно, тъй като представянето на референции, препоръки и/или писма от двама възложители (а не такива, удостоверяващи осъществяването на две дейности) се явява ограничително, доколкото съответствие с изискването на възложителя може да се постигне и с добро изпълнение на две услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката, но възложени от един стопански субект (възложител). Поставяйки условие за референции от двама различни възложители, бенефициерът въвежда изискване за изпълнение на услуги по два различни договора, въпреки че в рамките на един договор могат да бъдат изпълнени няколко различни на брой и обем дейности.

В административния акт са изложени мотиви и по отношение несъответствието на изискването с разпоредбата на чл. 3, ал. 14 от ПМС 160, съгласно която изискванията за икономическото и финансовото състояние и за техническите възможности и/или квалификация, които се определят от бенефициера, трябва да са съобразени със стойността и предмета на възлагане, както и с обема и сложността на дейностите, които ще се извършват.

Правилни са изводите на административния орган, че с оглед предмета на поръчката и определената прогнозна стойност, нейният обем не може да бъде определен като значителен, тъй като услуги, състоящи се от дизайн, изработка и доставка на книжки и CD, биват предлагани от широк кръг компании. Чрез поставеното условие, което не е съответно на нормативната регламентация, възложителят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, въвеждаща забрана за необосновано препятстване на участието лица в процедурата, чрез въвеждането на ограничителни изисквания.

Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд за правилност на констатацията на органа за допуснато нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 3, ал. 14 от ПМС 160 е правилен.

Нарушението правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за което е предвиден размер от 10% на финансовата корекция.

По отношение на нарушението на чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013:

Административния орган е обосновал подробни доводи, че от страна на възложителя е направен незаконосъобразен избор на изпълнител, който не отговаря на изискванията на процедурата (нарушение на принципа на добро финансово управление). Изложил е, че в изпълнение на поставеното изискване за представяне на референции/ препоръки за изпълнени дейности, сходни с предмета на поръчката от участника са представени референции от Амет ООД, Ивет Зоун ЕООД и Екобулпак АД, но при разглеждане на същите се установява, че съдържат най-общо описание на предмета на изпълнените услуги и не може да бъде установено доколко същите са сходни с предмета на настоящата процедура. Според НО на Програмата, представените референции показват добро изпълнение на услуги, но не са налице данни кога същите са извършени, както и че не може да бъде извършена преценка дали изпълнението на тези услуги попада в заложения в публичната покана период, предвид което е счел, че липсата на тази информация, сочи към липса на данни за съответствие на избрания изпълнител с поставените от възложителя изисквания.

Отделно от това административният орган е приел, че липсата на мотиви за избора на изпълнител, предвид непълнотите в представените референции, означава че процедурата е проведена при липса на прозрачност и на добра одитна следа. Приел е също, че в конкретния случай, нарушен се явява принципът на икономичност, тъй като посредством разходване на обществен ресурс, въпреки липсващите доказателства за изпълнение на изискванията на възложителя, същият не е изискал допълнителна документация или разяснения, а е сключил договор, макар че към момента не е разполагал с данни, че изпълнителят има качествата да изпълни договора. Според административния орган, с действията си възложителят не е спазил принципа на добро финансово управление и не е разходвал средствата, предоставени от Европейския съюз в съответствие с принципа на прозрачност и икономичност.

Описаното нарушение е квалифицирано като нередност по т. 16 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Тези изводи са неправилни.

Правилно е прието от първоинстанционният съд, че в акта са описани факти, неправилно квалифицирани като нарушение на принципите на добро финансово управление.

Поставеното от възложителя изискване към участниците по същество представлява критерий за подбор и, предвид описаното в акта от фактическа страна, органът е приел, че избраният в процедурата участник не отговаря на поставените критерии за подбор, защото представените три референции за добро изпълнение са общи, времево неопределени и не сочат на конкретно извършени дейности от участника, които да водят до извод за изпълнени сходни с предмета на поръчката дейности, считано три години назад от датата на подаване на офертата. Приетата с решението правна квалификация на нарушението не съответства на посочените от органа фактически установявания. Изложените от органа факти, отнасящи се до несъответствие на офертата на спечелилия кандидат с условията на поръчката, не биха могли да обосноват нарушение на чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013, както и да се квалифицират като нередност по т. 16 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Съгласно трайната и безпротиворечива практика на Върховния административен съд, неправилно определената правна квалификация на допуснатото нарушение съставлява съществено нарушение, което винаги обосновава незаконосъобразност на акта. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, доколкото не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Доколкото в настоящия случай това не е налице, административният акт се явява незаконосъобразен, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Липсата на доказана по делото нередност, осъществена от касатора чрез соченото от органа нарушение на ЗОП, прави ненужна проверката за правилното квалифициране на нередността по Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Липсата на нередност значи липса на основание за определяне на финансова корекция.

С оглед на изложеното решението на съда в тази част е правилно.

Неправилно обаче, от страна на първоинстанционния съд е прието, че доколкото е налице липса на едно от посочените в акта нарушения, в случая същият се явява изцяло законосъобразен, което е довело до неправилно постановен диспозитив на съдебното решение.

Първото нарушение посочено в акта на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 3, ал. 14 от ПМС 160/2016 г., представлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ, а второто нарушение на чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, представлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, изразяваща се в нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ, при констатирани два или повече случаи на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1. От текста на разпоредбата недвусмислено следва, че единствено при наличие на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 от с.з. се определя една обща финансова корекция, следователно за посочените нередности в конкретния случай не се определя една обща финансова корекция, тъй като тези нередности не се кумулират една с друга.

Предвид изложеното, правилно административният орган е приел, че за първото нарушение се предвижда финансова корекция в размер на 10 %, а за второто се предвижда размера на финансовата корекция да бъде в размер на 25 %.

Установената незаконосъобразност на второто, посочено в акта нарушение за което, както беше посочено, се предвижда 25 % финансова корекция, налага акта да бъде отменен в тази част и следователно финансовата корекция за размера над 10 % от допустимите разходи по сключения с изпълнителя договор да бъде отменена.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на Сдружение "Български икономически форум" срещу Решение РД-02-14-1269 от 28.11.2023 г. на ръководителя на Националния орган по Програма за транснационално сътрудничество "Балкани Средиземно море" 2014 2020 г., с което на последното е определена финансова корекция в размер над 10 % от допустимите разходи по Договор i3-08 от 21.09.2018 г. с изпълнител Адвъртайзинг Солюшънс ЕООД. При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените с него разноски на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за сумата над 219, 50 лв. В останалата му част решението е правилно трябва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, направените от страните искания и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да им присъди претендираните от тях разноски. Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице в чиято структура е органът ответник следва да бъде осъдено да заплати на касатора - Сдружение "Български икономически форум" претендираните от него разноски в общ размер на 1 851,00 лв., съразмерно с уважената част на касационната жалба. Сдружение "Български икономически форум" следва да бъде осъдено да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице в чиято структура е органът ответник претендираните по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, размерът на което съдът определя на 66,67 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно с отхвърлената част на касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд