Решение № 4368 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2017 г.

Решение № 4368 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "В. Л." ЕООД - гр. Б., чрез процесуалния си представител адв. И. Б. срещу решение № 1288/17.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1478/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р - 16001315002731-091-001/03.02.2016 г. и Акт за поправка на РА № П-16001316038035-003-001/02.03.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 297/17.05.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит в размер на 681 969,92 лв. и прилежащи лихви в размер на 162 193,31 лв. и за начислени лихви за деклариран и невнесен ДДС в общ размер - 712,58 лв. за данъчен период от 01.11.2010 г. до 31.03.2015 г. по доставки от "Б. К. 58" ЕООД, "А. п. - С." ЕООД, "С. 98" ЕООД, "Н. г. 2010" ЕООД, "И. т." ЕООД и "М.-и. с." ЕООД. Оплакванията, изложени в касационната жалба са, че няма доказателства, които да довеждат до извода, че не са извършени реални доставки, като излага доводи за надлежното документиране на доставките съгласно изискванията по ЗДДС. Т., че ревизионният акт е издаден в условията на съществени празноти при събирането на доказателствения материал, във връзка, с което е искана допълнителна съдебно - счетоводна експертиза, което искане е оставено без уважение. За касатора съдът е постановил обжалваното решение на базата на косвени доказателства, без събирането на преки, безспорни и еднозначни такива, като по този начин е отнето правото на защита на дружеството. На следващо място като процесуално нарушение се сочи обстоятелството, че искането за събиране на допълнителни доказателства не е уважено. Твърди се, че дружеството разполага с документи, доказващи реалността на документираните облагаеми доставки. Тези оплаквания могат да се отнесат към чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост на постановеното решение. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 23 600 лв.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП чрез юриск. Бонева я оспорва по съображения, изложени в представената писмена защита, в която е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 978,75 лв., както и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на "В. Л." ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт за непризнато право на данъчен кредит в размер на 681 969,92 лв. и прилежащи лихви в размер на 162 193,31 лв. и са начислени лихви за деклариран и невнесен ДДС в общ размер - 712,58 лв. за данъчен период от 01.11.2010 г. до 31.03.2015 г. първоинстанционният съд е приел за законосъобразен отказа на приходните органи за правото на данъчен кредит по фактурираните доставки от "Б. К. 58" ЕООД, "А. п. - С." ЕООД, "С. 98" ЕООД, "Н. г. 2010" ЕООД, "И. т." ЕООД и "М.-и. с." ЕООД, тъй като необходимите документи, представени по делото и доказващи получаването от ревизираното лице на стоки по осъществени облагаеми доставки, са непълни или въобще липсват такива. Съдът е отбелязъл също, че счетоводството на жалбоподателя и на част от доставчиците не е водено редовно. В мотивите на първоинстанционния съд е посочено, че с оглед доказателствата и установените обстоятелства не е налице реалност на доставките. В хода на съдебното производство е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и в съответствие с доказателствата по делото. Съдът е обсъдил и законосъобразността на начислените лихви за деклариран и невнесен ДДС. К. е също, че ревизията е възложена от компетентен приходен орган и е приключила в определения срок. Съдът е счел, че ревизионният акт е издаден от компетентен приходен орган и са определени данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, определящи неговата нищожност.

Обжалваното решение е частично неправилно по следните съображения:

1. По доставките от "Б. К. 58" ЕООД.

Първоинстанционният съд правилно е потвърдил констатациите в ревизионния акт, че незаконосъобразно касационният жалбоподател е упражнил правото на данъчен кредит в общ размер на 188 821,92 лв. по 69 бр. фактури, издадени от "Б. К. 58" ЕООД с предмет на доставките "дървен материал" и 5 бр. кредитни известния. В хода на ревизията два пъти са изискани счетоводни документи (първични и вторични), справки и писмени обяснения, като след изтичане на дадения срок и преди постановяване на ревизионния акт са представени само част от тях. При извършена насрещна проверка в хода на ревизията на доставчика отново са поискани документи, с цел изясняване на доставките. До края на срока, даден на "Б. К. 58" ЕООД, е установено по делото, че изисканите от ревизиращите органи документи, установяващи реалността на доставката на дървен материал по чл. 6, ал. 1 ЗДДС, не са представени.

Правилно решаващият съд е възприел констатациите на ревизиращите органи, които са установили, че във връзка с досъдебно производство № 171, с протокол от 11.06.2013 г., част от счетоводната документация, включително и първични документи на доставчика са иззети от ОД на МВР - П.. Органите по приходи са получили разрешение и са присъединили към РА документи от значение за процесното ревизионното производство, а именно - 5 бр. фактури за дървен материал /други фактури не са били налични/ и един договор за наем на дърводелски цех, сключен на 20.11.2012 г. за срок от една година, където "Б. К. 58" ЕООД е наемател, а "В. Л." ЕООД е наемодател.

При установено от приходните органи, че от "В. Л." ЕООД не са представени документи, доказващи законния произход на обла и фасонирана дървесина като позволителни, разрешителни и превозни билети, както и не са ангажирани доказателства относно транспорта на материалите. В тежест на ревизираното дружество е било да установи всички положителни факти по доставките и правилно и приходните органи, а впоследствие и първоинстанционния съд са приели, че "В. Л." ЕООД не е представило документи, удостоверяващи предаването и получаването на самите материали, т. е. че фактурираните доставки са действително осъществени по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. П. липса на доставка на стоки, за ревизираното лице обосновано първостепенният съд е приел, че не възниква правото на приспадане на данъчен кредит, а упражненото такова е незаконосъобразно при липса на изпълнение на фактическия състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС. И. на процесните фактури и разплащането по тях, което е установено от съдебно-счетоводната експертиза в първоинстанционното производство, не може да доведе до извод за реалност на доставките, след като за тях ревизираното дружество не е ангажирало доказателства за реалното им изпълнение. Такива доказателства не са намерени и при проверката и на приходните органи в счетоводствата на доставчика и тази в МВР - гр. П. отдел "Икономическа полиция", където е образувано досъдебно производство на касационния жалбоподател, тъй като и в него няма придружаващи документи към процесните фактури.

Относно приложените по делото 3 бр. превозни билети с "В. Л." ЕООД и с доставчик "Б. К. 58" ЕООД, правилно съдът е приел, че по тези билети има съвпадение по дати, стоки и количество - обем на дървесината по 3-те процесни фактури, за които се отнасят предвид установеното от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, но липсата на други съпътстващи документи относно приемането, респ. предаването на дървесината, както и по какъв начин и откъде са транспортирани, е обусловило у съда законосъобразен извод да потвърди отказа на приходните органи на правото на данъчен кредит за касационния жалбоподател на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

1. По доставките от "А. п. С." ЕООД.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, направени при преценка на събраните по делото доказателства, от които се установява незаконосъобразно упражняване на правото на данъчен кредит в размер на 386 477,75 лв. по 41 бр. фактури, издадени от "А. п. С." ЕООД за услуги и покупки на ДМА. Правилно съдът е установил, че в ревизионното производство въпреки исканията на приходните органи за представяне на доказателства във връзка със спорните доставки от "А. п. С." ЕООД, такива не са ангажирани. Установено е по повод образуваното досъдебно производство, че част от счетоводната документация, включително и първичните документи на доставчика са иззети от ОД на МВР - П., както и е разрешено на приходните органи да присъединят част от събраните доказателства към ревизионния акт, които са относими към ревизията на касационния жалбоподател, а това са: 23 бр. фактури за услуги - транспорт, товарене и разтоварване, бичене на ишлеме, продажба на ДМА, а останалите фактури не са се съдържали в досъдебното производство. Обоснована е и преценката на решаващия съд по представените в ревизията от "В. Л." ЕООД фактури: № 1000000055/11.10.2013 г., издадена от "А. п. С." ЕООД с предмет - продажба на Автогара - 155 кв. м. и прилежаща земя в гр. С.; № 1000000057/25.10.2013 г., издадена от "А. п. С." ЕООД съгласно договор, ведно с предварителен договор, сключен на 25.10.2013 г. с предмет - продажба на работилница 291 кв. м. и административна сграда 76 кв. м. в с. Г., общ. Б.; № 1000000053/20.09.2013 г., издадена от "А. п. С." ЕООД съгласно договор, ведно с предварителен договор, сключен на 20.09.2013 г. с предмет - продажба на 10 бр. МПС и № 1000000054/1.10.2013 г., издадена от "А. п. С." ЕООД съгласно договор, ведно с предварителен договор, сключен на 1.10.2013 г. с предмет - продажба на трафопост 80 кв. м. в гр. С.. Тези фактури правилно е установено в обжалваното решение, че са издадени въз основа на предварителни договори, но не са представени нотариални актове за сделките с недвижими имоти, нито има твърдения за авансово плащане, за да се приеме изискуемост на ДДС по тях. Освен това при извършената от приходните органи проверка в Агенцията по вписванията не е установено вписване на процесните разпоредителни сделки. Относно фактурата за доставка на 10 бр. МПС правилно е съобразено от съда, че при извършената проверка от ревизиращите органи е установено, че процесните МПС продължават да са в собственост на издателя на фактурата и дори са поставени под запор, а при проверката на касационния жалбоподател е установено, че той няма собствени МПС, вкл. и процесните. Правилно съдът е приел, че липсват данъчни събития по посочените по-горе фактури и законосъобразно в тази част е потвърдил констатациите на приходните органи, които не са опровергани от касатора. Установеното осчетоводяване от доставчика на спорните фактури за ДМА (компресор, циркуляр, котел и др.) и разплащането по касов път не е достатъчно за признаване на получателя на правото на данъчен кредит, тъй като не са представени приемо-предавателни протоколи, не са ангажирани доказателства относно транспортирането им, нито от кой обект са натоварени и респ. до кой обект са разтоварени, а това означава и недоказаност на реалността на доставките. Освен това не са представени и всички фактури, което е самостоятелно основание да не се признае правото на данъчен кредит. В хода на ревизията "В. Л." ЕООД е представило пред ревизиращия орган само 4 бр. фактури от общо 41 бр. Правилно е установено в съдебния акт, че от досъдебното производство приходните органи са присъединили част от фактурите, но липсата на доказателства за реалността на обективираните в тях стопански операции е довело до законосъобразния извод на първоинстанционния съд за потвърждаване отказа в ревизионния акт на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 6 ЗДДС за данъчни периоди през 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.

1. По доставките от "С. - 98" ЕООД.

Правилно е решението и относно отказания от приходните органи данъчен кредит за период на месец септември 2011 г. в размер на 12 444,43 лв., във връзка с издадени от "С. - 98" ЕООД 5 бр. фактури № 145, 147, 148, 150 и 151 за дървен материал. Потвърждаването от доставчика на стоките, че е издал процесните фактури на "В. Л." ЕООД, без да ги представя пред ревизиращите поради изземването им от ОДМВР - гр. П., сектор "Икономическа полиция" по досъдебното производство, с изключение на фактури № 150/28.09.2011 г. и № 151/29.09.2011 г., не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит. При установена от приходните органи, а впоследствие и от съда липса на доказателства за реалното извършване на доставките на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС като приемо-предавателни протоколи, складови разписки, превозни билети, транспортни документи, правилно е обусловило извод у решаващия съд за незаконосъобразно упражняване от жалбоподателя на правото на данъчен кредит при липса на изпълнение на фактическия състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Н. с това по делото е установено и, че не са представени счетоводни документи и регистри по ЗСч, както и документите, удостоверяващи придобиването на стоки и материали от "С. - 98" ЕООД, т. е че прекият доставчик се е разпореждал със стоките преди да ги предаде на получателя по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Относно посочените две фактури, които приходните органи са намерили и присъединили от досъдебното производство, следва да се посочи, че само наличието им не може да обуслови извод за възникнало право на данъчен кредит поради непредставянето на доказателства за реалното осъществяване на доставките, поради което законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че данъкът на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС неправомерно е начислен от доставчика и при липса на възникнали данъчни събития законосъобразен е и постановения отказ от правото на данъчен кредит.

1. По доставките от "Н. г. 2010" ЕООД.

Данъчният кредит, в размер на 19 368,66 лв., във връзка с издадени от "Н. г. 2010" ЕООД 6 бр. фактури за дървен материал с № 8/29.03.2011 г., стойност - 17 466,28 лв. и ДДС - 3493,26 лв., № 11/12.04.2011 г., стойност - 16 974 лв. и ДДС - 3394,80 лв., № 34/6.06.2011 г., стойност - 10 370 лв. и ДДС - 2074 лв., № 68/16.08.2011 г., стойност - 25 010 лв. и ДДС - 5002 лв., № 69/16.08.2011г, стойност - 24 705 лв. и ДДС - 4941 лв. и № 92/28.12.2011 г., стойност - 2318 лв. и ДДС - 463,6 лв., всички фактури са с предмет на доставката - дървен материал, законосъобразно първоинстанционният съд е възприел констатациите на ревизиращите органи, че не е установена реалността на процесните доставки. По повод обясненията, дадени от касационния жалбоподател в хода на ревизията, че транспортирането на стоките е извършено със собствени транспортни средства, не е доказано. Правилно съдът е съобразил и, че по повод извършена насрещна проверка от приходните органи е установено, че "Н. г. 2010" ЕООД е приложило дневни отчети от банковата си сметка в "СИБАНК" АД - клон Б., но от тях е видно, че титулярът на сметката сам плаща по фактурите, които е издал на "В. Л." ЕООД, поради което не е установено разплащане между контрагентите. Разбира се плащането по доставките не е част от фактическия състав на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит, но то може до бъде индиция за неосъществени доставки, наред и с липсата на приложени към фактурите съпътстващи документи като приемно-предавателни протоколи, складови разписки, превозни билети, транспортни документи и др. Правилно съдът е установил, че и в хода на ревизията жалбоподателят не е представил фактурите, по които е упражнил правото на данъчен кредит, а и липсата на доказателства относно транспортирането на стоките, вида на използваните МПС, предвид установеното, че транспортът е за сметка на ревизираното дружество е довел и до единствения законосъобразен извод, който е направен от първоинстанционния съд за незаконосъобразно ползване на посоченото материално право. Правилно първоинстанционният съд не се е произнесъл по фактура № 92/28.12.2011 г. с оглед установеното, че с решение № 297/17.05.2016 г. директорът на дирекция "ОДОП" - П. е отменил в тази част ревизионния акт за непризнат данъчен кредит за периода м. 12.2011 г., в размер на 463,60 лв. и лихви в размер на 191,74 лв.

1. По доставките от "М. - И. С." АД.

Съдът неправилно е потвърдил отказа на ревизиращите органи за данъчен кредит в общ размер на 70 320,77 лв., за данъчни периоди месеците септември и октомври на 2014 г. и месец март на 2015 г. Въз основа на представените от доставчика доказателства пред приходните органи, първоинстанционният съд е направил незаконосъобразни правни изводи за липса на данъчно събитие по процесните доставки. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗДДС изисква при доставките на услуги да се установи тяхното извършване. От представените доказателства е видно, че касационният жалбоподател е възложил на "М. И. С." АД извършване на СМР за изграждане на бетонова настилка под навес на обект "Склад за дървен материал в гр. Б.", като страните по доставките са подписали и Приложение № 1 към договора, в което са посочени единичните цени на всяка една от услугите, които изпълнителят е длъжен да извърши, като товарене и извозване на отпадъци, доставка и полагане на бетон, монтаж на кофраж за стъпка, доставки и монтаж на арматури, циментови мазилки и др. В договора в 4, ал. 2, б "а" е уговорено и възложителят е издал на изпълнителя възлагателно писмо, което е представено от издателя на фактурите, след което са съставени и актовете, обр. 19 за осъществените СМР. Тези актове са подписани и от двете страни, в тях е посочен обекта, на който е работено и отделните видове СМР, които са предадени от доставчика на получателя на услугите. От хронологиите на с/ка 302 "Материали" се установява, че такива доставчикът е осчетоводил и от вида им, посочен в тези хронологии е видно, че те са относими към извършените СМР. Наред с това пред ревизията доставчикът е представил и разчетно-платежни ведомости за процесните периоди на доставките, от които се установява и кадровата му обезпеченост за извършване на спорните услуги, т. е. кои работници са участвали при осъществяването им. От представените също пред ревизията аналитични ведомости по с/ка 204 "Машини и съоръжения" се доказва, че доставчикът е притежавал и материална обезпеченост за да извърши възложените му СМР. Първонистанционният съд не е обсъдил тези доказателства, които както се посочи по-горе са представени в хода на ревизията от доставчика. От тях следва еднозначният извод, че е налице възникнало данъчно събитие по издадените от "М. И. С." АД фактури за извършени СМР на обект "Склад за дървен материал в гр. Б.". Съвкупната преценка на изброените по-горе доказателства води до извод за законосъобразно упражнено от касационния жалбоподател право на данъчен кредит в общ размер на 70 320,77 лв. за данъчни периоди на месеците септември и октомври на 2014 г. и месец март на 2015 г. Обстоятелството, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установило, че през процесния период в счетоводството на доставчика, доставката на материали (сметки от група "30") и влагането им (сметка "601") не са водени аналитично по обекти, а общо, което е в противоречие със счетоводните стандарти, не може да доведе до други изводи. Константната практика на ВАС в съответствие със съдебната практика на СЕС категорично приема, че не може получателят по доставката да се държи отговорен за действия или бездействия на своя доставчик, които в случая се отнасят до неправилни счетоводни записвания, тъй като той не може да осъществява контрол върху доставчика си. Неоснователно са потвърдени от съда и констатациите на приходните органи, че не са ангажирани доказателства какви заплати са начислени за работниците на процесния обект, тъй като от една страна това обстоятелство не е от значение за признаване на получателя правото на данъчен кредит, а от друга видно от представените от доставчика в хода на ревизията разчетно-платежни ведомости, са отразени и основните заплати на работниците. Непредставянето на заповеди за командировки на работниците на процесния обект също не представлява факт от значение за правото на данъчен кредит, нито пък получателят е длъжен да ангажира такива доказателства или да отговаря за липсата им по делото.

При така установеното по доставките от "М. - И. С." АД незаконосъобразни са изводите на решаващия съд за наличие на основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ от правото на данъчен кредит за касационния жалбоподател. На основание чл. 222, ал. 1 АПК след отмяна на решението в посочената част, следва да се постанови друго решение, с което ревизионният акт за отказаното право на данъчен кредит на "В. Л." ЕООД по доставките от "М. - И. С." АД в общ размер на 70 320,77 лв., за данъчни периоди месеците септември и октомври на 2014 г. и месец март на 2015 г. следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

1. По доставките от "И. т." ЕООД.

Законосъобразно от съда е потвърден отказа на данъчен кредит по фактура № 126/31.03.2011 г. на стойност 25 000,00 лв. и ДДС - 5 000,00 лв. и с предмет на доставка "транспортна услуга", издадена от "И. т." ЕООД. След като процесната фактура не е била представена по време на ревизията, вкл. и при изрично изискване от приходните органи, както и при извършената от тях насрещна проверка на доставчика, правилно и решаващият съд е постановил решението си в тази обжалвана част. По повод на досъдебното производство правилно е установено в обжалваното решение, че приходните органи са присъединили към ревизионния акт фактура № 126/31.03.2015 г., но липсват пътни листове, товарителници и други съпътстващи доставката документи, които да установят реалността на процесната доставка. Правилно съдът е споделил констатациите в ревизионния акт по повод извършена служебна справка от ревизиращите органи в информационния масив на НАП, от която е установено, че "И. т." ЕООД не притежава МПС към 31.03.2011 г. и подава справки-декларации с нулеви стойности за периодите след месец април 2010 г., с изключение на месец март 2011 г., където е отразена единствено фактура № № 142/9.03.2011 г., издадена на "В. Л." ЕООД с предмет продажба на МПС, но и за нея ревизираното дружество не е представело доказателства. Въз основа на така установените по делото факти, законосъобразно решаващият съд е приел, че липсва данъчно събитие по спорната фактура, издадена от посочения доставчик № 126/31.03.2015 г. и обосновано съдът е приел, че незаконосъобразно касационният жалбоподател е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит.

Относно начислените лихви за деклариран и невнесен ДДС.

И в тази обжалвана част съдебното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила. При безспорно установено в хода на ревизията и от съда, че ревизираното лице има декларирани, но невнесени задължения по СД за месец ноември 2014 г. в размер на 1 645,24 лв. и лихви - 189,97 лв., за месец декември 2014 г. в размер на 219,64 лв. и лихви - 23,62 лв., за месец януари 2015 г. в размер на 36,73 лв. и лихви - 3,67 лв., както и невнесен ДДС след приключила процедура по приспадане през месец ноември 2011 г. в размер на 1 151,40 лв. и лихви 495,32 лв. Установено е също така категорично по делото, че начислените лихви за деклариран и невнесен ДДС са в общ размер на 712.58 лв. В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства, представени от "В. Л." ЕООД, като 53 бр. справки-декларации по ЗДДС за процесния период 1.11.2010 г. - 31.03.2015 г. Съдът правилно е установил, че не са представени всички месечни оборотни ведомости, а именно: за месеците април и август 2011 г.; за месец юли 2012 г.; оборотни ведомости за цялата 2014 г. (с изключение на месец юни 2014 г.); за месеците февруари и март 2015 г. и направения извод на първоинстанционния съд за законосъобразно начислени от ревизията лихви за деклариран и невнесен ДДС, е в съответствие с установената фактическа обстановка по делото и съобразно приложимия материален данъчен закон - ЗДДС.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е допуснал допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, тъй като правилно съдът е счел, че поставените въпроси, свързани с колко справки-декларации са подадени от доставчика, колко одиторски доклада са изготвени и колко данъчни ревизии са извършени и какви ревизионни актове са издадени, няма да допринесат за установяване реалността на процесните доставки. Обосновано е прието от съда, че непреките доставчици и изследването им нямат отношение към преките доставки. В тази връзка правилно съдът се е позовал и на съдебната практика на СЕС в това отношение, изразена в решения по дела С-642/11 и С-643/11.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение следва да се отмени само в частта за непризнатото право на данъчен кредит по доставките от "М. - И. С." АД в общ размер на 70 320,77 лв. за данъчни периоди месеците септември и октомври на 2014 г. и месец март на 2015 г. и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионният акт в посочената част бъде отменен като незаконосъобразен. На отмяна подлежи и решението в частта за разноските за сумата над 10 107,28 лв. за разликата до пълния размер от 10 978,75 лв. В останалата част съдебното решение е правилно постановено и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

На касационния жалбоподател следва да се присъдят 54,61 лв. за първоинстанционното производство предвид изхода на делото, тъй като той е направил разноски за държавна такса и за депозит за вещо лице. Относно адвокатското възнаграждение в пълномощното на адв. Бобев е посочено такова в размер на 14 000 лв. с уговорка, че то ще бъде заплатено след влизане в сила на решението и няма данни действително да е заплатено, поради което дължимите разноски са само направените такива в посочения размер. За касационното производство има данни само за заплатена държавна такса в размер на 25 лв., но не и за други разноски, поради което следва да се присъдят само 2,58 лв. или общо 57,19 лв. дължими разноски за двете съдебни производства. На дирекция "ОДОП" - гр. П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 10 050,09 лв. в зависимост изхода на делото и изчислено по компенсация.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение