Решение № 8031 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2020 г.

Решение № 8031 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез гл. юриск. М. Йорданова срещу решение № 208/19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 279/2019 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отменена заповед № 401-ФК/22.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка на "Еврокомерс" ЕООД – гр. Търговище "запечатване на търговски обект – ресторант "Къщата", находящ се в гр. Търговище, ул. "Г. С. Раковски" № 32 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че липсват конкретни мотиви, данни и факти за налагане на принудителната административна мярка и така определения от компетентния орган размер. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Еврокомерс" ЕООД – гр. Търговище, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени наложената ПАМ на "Еврокомерс" ЕООД – гр. Търговище първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и съдържаща реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, но в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Според съда налагането на мярката в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Излага мотиви, че запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй като същото е довършено към момента на установяването му. Съдът приема, че не е налице и възможност да бъде осуетено или сериозно затруднено проследяването на реализираните обороти и пълната отчетност на извършваните от лицата продажби, тъй като обстоятелството, че издаваните в обекта касови бележки не съдържат всички изискуеми реквизити, само по себе си не би могло да се квалифицира като пречка за проследяване на търговския оборот, след като този търговски оборот се отчита от проверяваното лице. На това основание съдът е обосновал извод, че така наложената принудителна административна мярка си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда. На следващо място сочи, че към момента на издаването на процесната заповед не е издадено наказателно постановление /НП/ за налагане на имуществена санкция за извършеното административно нарушение, което засяга правата на търговеца. Аргумент за този извод е почерпил от нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Според съда в обжалваната заповед от страна на органа не са изложени мотиви, относно определения срок на мярката и същият не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което обосновава извод, че не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че наложената с оспорената заповед мярка се явява незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 3, ал. 1 и и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. задължават всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги в търговски обект да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство или касова бележка от кочан. Това означава, че задължението за издаване на посочените бележки е нормативно установено, а неизпълнението му представлява нарушаване фискалната политика на държавата, с което задълженото лице не отчита приходи от извършените от него продажби и е означава отклонение от данъчно облагане. Обстоятелството, че чл. 186 и сл. се съдържат в ЗДДС не означава, че не се спазват изискванията на този закон, тъй като неотчитането на косвения данък, води до неотчитане не прекия данък. Нарушението безспорно е установено. При извършване на проверка от страна на органите по приходите на 13.10.2019 г. в търговския обект на "Еврокомерс" ЕООД – ресторант "Къщата", чрез контролна покупка на стойност 13, 90 лв., заплатена в брой, за която е издадена фискална касова бележка, е установено, че същата не съдържа вида на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки и е посочена обща стойност. Неправилен е изводът на съда, че в настоящия случай не съществува пречка за проследяване на търговския оборот. И законът и цитираната по-горе наредба изискват издаване на фискална касова бележка с необходимото съдържание. Това съдържание е регламентирано в чл. 26, ал. 1 от Наредбата, както и в Приложение № 1 към нея, раздел І. "Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално устройство", т. 4 е посочено, че фискалната касова бележка трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба Н-18/2006 г. В случая издадената фискална касова бележка не съдържа посочените реквизити относно наименование на стоката, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки. Същата е приложена по делото и се установява, че наистина тези реквизити липсват. Обстоятелството, че е представен бон за закрита сметка на същата стойност и отговарящ на изискванията на Наредбата не санира установеното нарушение. В подкрепа на изложеното е и установеното от органите по приходите издаване на фискални бонове в периода 09.09.2019 г. – 13.10.2019 г., без същите да съдържат необходимите реквизити. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган и е налице съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, но необоснован се явява изводът на съда за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед с оглед установената фактическа обстановка. Отричането на извършено нарушение от дружеството, респ. преустаняване на същото се опровергава от доказателствата по делото. Издаването на фискален документ, който не съдържа нормативно определените реквизити представлява нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, както и неиздаването въобще на такъв документ. Неспазването на посоченото изискване за реквизитите на фискалната касова бележка е достатъчно, за да се квалифицира като нарушение по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г., за което да се наложи принудителна административна мярка, както е сторено от административния орган в настоящия случай. Относно мотивите на съда, че оспорения пред него ПАМ е незаконосъобразен и на друго основание – липса на мотиви относно срока, за който се налага ПАМ, те не се споделят от настоящия съдебен състав. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Неправилно съдът е приел, че неиздаването на наказателно постановление е предпоставка за законосъобразността на наложената административна принуда. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. От тази норма следва, че издаването на наказателно постановление за налагане на административно наказание е релевантно за действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената административна санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпили след налагането й. Следователно издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу заповедта за наложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател в депозираните по делото писмени бележки, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции и разноски за държавна такса в размер на 70 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение