Решение № 8229 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8584/2019 г.

Решение № 8229 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8584/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Л. А. от [населено място], против Решение № 17/30.04.2019 г., постановено по административно дело № 280/2018 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-01-3281/18.12.2017 г. на Кмета на Община Русе, за одобряване на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване и Работен устройствен план на УПИ VII – 5818, кв. 269 по плана на гр. Русе. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение и на трите основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез уважаване на подадената жалба, алтернативно след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Касационната жалба се поддържа лично от подателя й и от адвокат Мукова, с молба да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът – Кмет на Община Русе, чрез главен юрисконсулт Гаджанова оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебния акт. Ответната страна – Ц. Г., чрез адвокат Кожухарова оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. П. С. чрез пълномощник – адвокат Костадинова също оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Останалите ответни страни – А. В., С. Д., Ц. И., С. С., К. М., Д. П., и Н. К., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, с оглед приложението на чл. 168, ал. 5, във връзка с ал. 4 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след което съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Заповедта е постановена от компетентен орган – Кмета на Община Русе, изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, тъй като се касае за одобряване на подробен устройствен план за един поземлен имот. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат както в него, така и в документите, предхождащи издаването му. Спазени са административно-производствените правила в процедурата по одобряване на плана, а именно: производството е започнало по инициатива на собствениците на имота предмет на устрояване; налице е влязла в сила заповед за одобряване на задание за проектиране и е разрешено изработването на проекта; проведена е съгласувателна процедура по чл. 84 от Закона за културното наследство с Министерство на Културата; изготвеният проект е разгледан и приет от Общинския експертен съвет по устройство на територията, след което е последвало неговото одобряване от Кмета на Община Русе. Обстоятелството, че жалбоподателят в качеството му на собственик на съседния на процесния имот не е бил уведомен за проекта, не представлява съществено нарушение, доколкото въпросът свързан с неговата заинтересуваност по смисъла на чл. 131 ЗУТ е бил спорен, както и предвид активното му участие в съдебния процес по обжалване на крайния административен акт, в хода на който е имал възможност да изложи всичките си възражения и доказателствени искания. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон, както правилно е установил Административен съд – Русе. Изслушано и прието е заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което правилно е ценено от съда като пълно, обективно и компетентно и според което, предвиденото застрояване в имота съответства на всички правила и нормативи, разписани в ЗУТ и в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съдът е развил съображения за това, че са спазени изискванията на приложимите за случая норми – чл. 26, ал. 1 ЗУТ; чл. 27, ал. 2 ЗУТ; чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУТ; чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7, както и е изложил обосновани аргументи защо не са приложими хипотезите на чл. 31, ал. 5 и на чл. 32, ал. 2 ЗУТ, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел за спазено изискването на чл. 19, ал. 7 ЗУТ, съгласно който очертанията на урегулираните имоти и техните размери, както и застрояването на имотите в населени места или в техни части с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се установяват със самия подробен устройствен план, така че да се запазят историческите и архитектурните ценности, околната среда, характерният обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и ценната дървесна растителност. Заключение в този смисъл е дало вещото лице, както и се извлича от проведената съгласувателна процедура с Министерство на културата, която не може да бъде предмет на косвен съдебен контрол в хода на настоящото съдебно производство. Спазени са изискванията на чл. 141, ал. 7, във връзка с чл. 125, ал. 6 ЗУТ, както и на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗКН, като съгласуването на проекта е извършено посредством положителни писмени становища на Националният институт за недвижимо културно наследство и Министерство на културата, и заверка с печат "съгласувам" върху графичните материали. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответните страни, които претендират разноски и са сторили такива, следва да се присъдят съответните суми, както следва – в полза на Община Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и в полза на П. С. – 1 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,