Решение № 4265 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10618/2021 г.

Решение № 4265 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10618/2021 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление – София срещу Решение № 4545 от 7.07.2021 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2443/2019 г. в частта му, с която е обявен за нищожен отказ изх. № 53-00-1835/24.10.2018 г. на директора на Областно пътно управление – София за премахване на напречна шумна маркировка М20 на международен път I-8 (Е80) в участъка от км 40+650 до 41+250 при изход на общински път от кв. "Черна бара", община Божурище и преписката е изпратена за произнасяне на Агенция "Пътна инфраструктура" по искане вх. № 53-00-1670 от 28.09.2018 г. на "Техномикс БГ" ООД. Касационният жалбоподател навежда доводи за недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът е бил сезиран с жалба срещу акт, който не подлежи на обжалване. Допълнително излага аргументи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Техномикс БГ" ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението следва да бъде оставено в сила и присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Техномикс БГ" ООД срещу писмо изх. № 53-00-1835 от 24.10.2018 г. на директора на Областно пътно управление – София. Съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото с Определение № 123 от 13.06.2019 г. с мотиви, че посоченото писмо не носи белезите на административен акт и следователно не подлежи на обжалване. С Определение № 1438 от 29.01.2020 г. по адм. д. № 10671/2019 г. на ВАС е отменено определението за прекратяване на производството и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Дадени са указания, че процесното писмо изх. № 53-00-1835/24.10.2018 г. на има характер на административен акт, който следва да бъде проверен за законосъобразност, включително за компетентност на издателя му съгласно чл. 17, т. 1 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата. Производството пред административния съд е приключило с Решение № 4545 от 7.07.2021 г., с което в обжалваната пред касационната инстанция част е обявен за нищожен отказ изх. № 53-00-1835/24.10.2018 г. на директора на Областно пътно управление – София за премахване на напречна шумна маркировка М20 на международен път I-8 (Е80) в участъка от км 40+650 до 41+250 при изход на общински път от кв. "Черна бара", община Божурище. Мотивите на съда са, че по искането за премахване на маркировката компетентен административен орган е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Пътища" – чл. 17, т. 1 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата. Съгласно чл. 17 от посочената наредба компетентността по одобряване на проектите за организация на движението се поделя между изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пътища", директора на съответното областно пътно управление и кмета на съответната община в зависимост от вида и класа на пътищата. В случая процесният участък принадлежи към път I клас, поради което издателят на акта не разполага с компетентност да се произнесе по въпроса, с който е сезиран. Решението в обжалваната част е валидно, но недопустимо поради липса на годен предмет на обжалване. Основателно е оплакването на административния орган за недопустимост на решението поради липса на подлежащ на обжалване административен акт. Настоящият съдебен състав не споделя мотивите, изложени в Определение № 1438 от 29.01.2020 г. по адм. д. № 10671/2019 г. на ВАС. От представените по делото доказателства се установява, че "Техномикс БГ" ООД е подало искане вх. № 53-00-1670 от 28.09.2018 г. до директора на Областно пътно управление – София за премахване на напречна шумна маркировка М20, находяща се на международен път І-8 (Е80), в участъка от км. 40+650 до 41+250. С процесното писмо директорът на Областно пътно управление – София е уведомил дружеството, че поставената напречна шумна маркировка е част от предприетите мерки за подобряване организацията на движението в процесния участък. Срокът на въведената организация за безопасност на движението е за две години, като през това време от заинтересованата страна следва да се процедира и изгради безопасно пресичане на второ ниво. След получаване на отговора дружеството подало молба с вх. № 11-00-958/09.11.2018 г. до председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура", с която направило същото искане. С писмо с изх. № 11-00-96/04.02.2019 г. на член на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" дружеството е уведомено, че всички изпълнени мерки са въз основа на изготвен и одобрен по съответния ред проект за организация на движението. Поставянето на напречната шумна маркировка е временно до осигуряване на безопасно пресичане на пешеходци чрез пасарелка или подлез. Видно от неговото съдържание процесното писмо не носи белезите на властническо волеизявление, тъй като има изцяло уведомителен характер и с него не се засягат права и законни интереси, нито се създават задължения за жалбоподателя. Като част от преписката е представен проект за организация на движението (ПОД) ведно с акт изх. № 53-00-9791/30.11.2017 г. за съгласуването му, издаден от член на УС на Агенция "Пътна инфраструктура". В акта за съгласуването на проекта изрично е предвидено, че проектът се съгласува при три условия, като на второ място е посочено условието за поставяне на напречна шумна маркировка в съответствие с чл. 27, т. 7 и Приложение № 23б от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. Административният съд правилно е посочил, че проектите за организация на движението се изготвят, съгласуват и одобряват по реда на Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата. В същата наредба са регламентирани условията и редът за актуализация на проектите за организация на движението – чл. 8 от наредбата. Неправилна е обаче преценката на съда, че при несъгласие с предвижданията на проекта, редът за защита е чрез подаване на искане до съответния компетентен орган за премахване на конкретни елементи от сигнализацията на пътя. При несъгласие с проекта, в това число с предвиденото в него поставяне на процесната маркировка, редът за защита е чрез обжалване на акта, с който е приключило производството по одобряване на проекта, съответно чрез искане за актуализацията му, а не чрез сезиране на компетентните органи за премахване на последиците от изпълнението му. С оглед тези съображения подадената жалба от "Техномикс БГ" ООД е процесуално недопустима поради липса на предмет на обжалване и е следвало да бъде оставена без разглеждане от съда и делото да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като я е разгледал по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Съобразно изхода на делото в полза на Агенция "Пътна инфраструктура" следва бъдат присъдени разноски в общ размер на 270 лв., от които 70 лв. за подаване на касационна жалба и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение