Решение № 11231 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2020 г.

Решение № 11231 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 306, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на кмета на Община Варна, адрес гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 43 срещу Разпореждане № 9 от 15.06.2020 г. на председателя на седмо отделение на Върховния административен съд по административно-наказателно производство № 5/2020 г.

С обжалваното разпореждане председателят на седмо отделение на Върховния административен съд е наложил на кмета на Община Варна глоба в размер на 1 100, 00 лв. за нарушение на чл. 304, ал. 1 АПК, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от влязло в сила определение от 29.01.2020 г. на Върховния административен съд по административно дело № 118/2020 г.

І. Становища на страните:

1. Жалбоподателят – кметът на Община Варна, счита разпореждането за незаконосъобразно.

В обжалвания акт не е обсъдено основното възражение относно влизането на 13.03.2020 г. в сила на определението от 29.01.2020 г. Счита, че определението не е обявено по реда на чл. 190, ал. 2 АПК, което е абсолютна предпоставка за влизането му в сила. Излага подробно доводи за съдържанието и смисъла на чл. 190, ал. 2 АПК. Счита за безспорно установена волята на законодателя за различния начин на оповестяване на съдебните актове по спиране на предварителното изпълнение на общ и на нормативен административен акт.

Счита неспазването на чл. 190, ал. 2 АПК за нарушаващо основни принципи на Административнопроцесуалния кодекс като този за предвидимостта и правната сигурност. Излага разбирането си за производството по оспорване на нормативен административен акт и значението на характера на акта за производството по спиране на предварителното му изпълнение.

Сочи, че председателят на седмо отделение е излязъл извън правомощията си, тълкувайки постановеното от тричленния състав на Върховния административен съд определение като по този начин е обективирал в акта си неоправдани правни очаквания за конкретни действия по изпълнение на определението, тъй като в определението не се съдържа изрично нареждане за премахване на знаци.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да остави без уважение искането за налагане на глоба като преждевременно, поради липса на предпоставките по чл. 304 АПК.

1. Ответникът по жалбата – "Варна пропърти" ЕООД, счита жалбата за недопустима, тъй като е подадена от кмета на общината, а не от гражданина, на когото с оглед на чл. 304, ал. 1 АПК глобата е наложена. С оглед на това налице е невалидно подадена частната жалба, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено.

Излага подробно доводи относно характера на оспорения акт, чието предварително изпълнение е спряно с определение на Върховния административен съд. Сочи законовите изисквания за влизане в сила на определението на съда и изказва възражения относно развитата теза на частния жалбоподател за начина на влизане в сила на определението на съда като прави специфични аналогии.

Сочи, че съдържанието на жалбата на страница 3 се основава на касационното производство по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), макар дори да не се споменава "развитие на правото". Счита, че ако въпросът за правната същност на акта, чието спиране е постановено, следва да се реши преди спирането на предварителното изпълнение, това би лишило от ефект намесата на съда.

Излага възражения относно доводите на частния жалбоподател за начина на оповестяване на съдебния акт на широката общественост и относно тълкуването на съдебното определение.

Моли съда да остави без разглеждане жалбата като недопустима, алтернативно – да я отхвърли като неоснователна. Ответникът се представлява от адв. С. Стоянов, Софийска адвокатска колегия.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 306, ал. 5 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради подаването й от ненадлежна страна. Със съдебното определение, чието неизпълнение се твърди, е спряно действието на два акта на кмета на общината, а не на физическото лице, което в съответния момент осъществява правомощията му. Физическото лице нито има правомощие да постанови спрените актове, нито да изпълни съдебното определение. Ирелевантни са и действията на физическото лице по неизпълнение на съдебното определение. Самата разпоредба на чл. 304, ал. 1 АПК визира длъжностно лице, а длъжностното лице е кметът.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното разпореждане председателят на седмо отделение на Върховния административен съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. На 27.11.2019 г. със Заповед № 4966 и Заповед № 4970, кметът на Община Варна одобрява окончателен проект за актуализация на генерален план за организация на движението на територията на Община Варна и Правила за достъп на пътни превозни средства на територията на "Приморски парк", като нарежда създаването на регистър на издадените по реда на правилата пропуски.

1. На 02.12.2019 г. на електронната страница на Община Варна са публикувани Заповед № 4966 и Заповед № 4970 - https: //www. varna. bg/bg/929?term=%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4+%E2%84%964966 и https: //www. varna. bg/bg/928?term=%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B7%D0%B0+%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8 A%D0%BF+%D0%BD%D0%B0+%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8 F%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%22%D0%9 F%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA%22.

1. На 16.12.2019 г. "Варна пропърти" ЕООД оспорва Заповед № 4966 и № 4970 пред Върховния административен съд. С жалбата е направено искане на основание чл. 192, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на двете заповеди.

1. На 07.01.2020 г. по жалбата на "Варна пропърти" ЕООД е образувано административно дело № 118/2020 г. на Върховния административен съд.

1. На 29.01.2020 г., с определение по административно дело № 118/2020 г., Върховният административен съд спира действието на одобрения със Заповед № 4966 от 27.11.2019 г. генерален план за организация на движението на територията на Община Варна "в графичната част, която предвижда поставянето на бариери на двата входа от бул. "Княз Борис І" и поставяне на забранителни знаци В2, забраняващи влизането в двете посоки на моторни превозни средства на територията" и спира действието на утвърдените със Заповед № 4970 "Правила за достъп на пътни превозни средства на територията на "Приморски парк" в частта за местността "Салтанат" до приключване на съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт.

1. На 25.02.2020 г., с Определение № 2975, постановено по административно дело № 1999/2020 г., Върховният административен съд оставя в сила определението по административно дело № 11/2020 г.

1. На 13.03.2020 г., в Държавен вестник, бр. 21, е обнародвано определението на Върховния административен съд по административно дело № 118/2020 г.

1. На 23.03.2020 г. "Варна пропъртис" ЕООД подава до председателя на Върховния административен съд молба за прилагане на разпоредбата на чл. 304 АПК с оглед на неизпълнението от кмета на Община Варна на влязлото в сила определение на Върховния административен съд от 29.01.2020 г. за спиране на изпълнението на генералния план за организация на движението на територията на Община Варна, в съответните части, и на Правилата за достъп на пътни превозни средства на територията на "Приморски парк".

ІV. Обжалваното разпореждане:

Въз основа на така установените факти председателят на седмо отделение на Върховния административен съд приема от правна страна, че кметът на Община Варна, в качеството си на страна в съдебното производство, в което е постановено определението от 29.01.2020 г., е бил задължен да предприеме необходимите действия за преустановяване на изпълнението на двете заповеди в спрените части. Фактът, че такива действия не са предприети, не се оспорва от кмета на общината.

Председателят приема за ирелевантни за производството по чл. 304 АПК доводите за правната същност на заповедите, чието спиране е постановено. Приема за релевантен факта на неизпълнение на породено от влязъл в сила съдебен акт задължение. По отношение на доводите на отговорното лице за неяснота на диспозитива на определението на съда сочи възможността, с която е разполагало по чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК.

Въз основа на горното председателят на седмо отделение на Върховния административен съд приема за осъществен състава на чл. 304, ал. 1 АПК от обективна и субективна страна, поради което определя административно наказание глоба. Размерът на същата - 1 100, 00 лв., определя с оглед на естеството и тежестта на нарушението.

V. По съществото на спора:

Доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане са свързани с преценката на председателя на седмо отделение на правилността на определението на Върховния административен съд от 29.01.2020 г. Това налага съдът да изложи следното:

Съдебното определение, с което съдът спира предварителното изпълнение на един административен акт, тъй като не решава по окончателен и непререшаем начин правен спор, безспорно не се полза със сила на пресъдено нещо. Но като акт на държавен съдебен орган то има задължителна изпълнителна сила. Тя възниква от деня, когато съдебното определение е станало необжалваемо. Дали съдебното определение е правилно или не е ирелевантно за изпълнителната му сила, след като е влязло в сила.

В случая, видно от доказателствата по делото, съдебното производство е проведено по реда на чл. 185 и сл. АПК. Налице е обнародвано в Държавен вестник определение на съда за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 4966 и на Заповед № 4970 на кмета на Община Варна в съответните части. Дали това определение е правилно нито председателят на седмо отделение, нито съдът по настоящото съдебно производство може да преценява и с оглед на това да формира извод относно законосъобразността или незаконосъобразността на поведението на кмета на общината извън задължението, произтичащо от влезлия в сила съдебен акт. Преценката за законосъобразността на това определение е направена от компетентния съд и той го е оставил в сила като изрично е посочил, че въпросът за правния характер на оспорените актове не е предмет на производството по обжалване на определението.

Безспорно е, с оглед на действащата нормативна уредба, че оспорването и на общия, и на нормативния административен акт не спира тяхното изпълнение – чл. 180, ал. 1 и чл. 190, ал. 1 АПК. Но е безспорно също, че действащата нормативна уредба предвижда различен ред за влизане в сила на определението на съда за спиране на изпълнението на общия и на нормативния административен акт. Определението на съда за спиране на изпълнението на общия административен акт влиза в сила или след изтичане на срока за неговото обжалване, или с постановяването на потвърдителното определение на горната съдебна инстанция. Влязлото в сила определение се обнародва в Държавен вестник – чл. 181, ал. 4 АПК. Определението на съда за спиране на изпълнението на нормативния административен акт влиза в сила от деня на обнародването, което следва да бъде по начина, по който е бил обнародван самият акт – чл. 190, ал. 2 АПК.

При тази нормативна уредба и при изричните мотиви на горната инстанция за ирелевантността на характера на спрените актове за законосъобразността на определението за спиране доводите на жалбоподателя, че определението от 29.01.2020 г. не е влязло в сила и не е породило правни последици са неоснователни.

Ако се приеме, че и двата спрени акта имат характер на общ административен акт, определението от 29.01.2020 г. за спиране на изпълнението е влязло в сила на 25.02.2020 г. с постановяването на Определение № 2975 и в съответствие с чл. 181, ал. 4 АПК е обнародвано в Държавен вестник, бр. 21 от 13.03.2020 г.

Ако се приеме, че и двата акта са нормативни административни считано от 25.02.2020 г. кметът на Община Варна е имал задължението да публикува на електронната страница на общината определението за спиране. Данни за публикуване по делото не са представени, а и кметът не твърди да е извършил такива действия. В тази хипотеза влизането в сила на определението на съда е поставено в зависимост от преценката на органа, чиито актове съдът е спрял, което обективно създава правна несигурност не за изпълнението на съдебния акт, а за самото му влизане в сила, нещо, което най-малкото противоречи на чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията. При тази нормативна уредба и заплахата за нарушение на основни конституционни принципи приложение следва да намери общият принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. При неизпълнение на задължението на кмета на общината да публикува съдебното определение обнародването му на 13.03.2020 г. следва да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 190, ал. 2 АПК.

Ако се приеме, че единият акт е общ, а другият нормативен, то по отношение на общия определението е влязло в сила на 25.02.2020 г. и е спазена разпоредбата на чл. 181, ал. 4 АПК, а по отношение на нормативния е относимо гореизложеното, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Видно от горното нито неопределения характер на двата административни акта, чието спиране е постановено, нито неправилно определената подсъдност – чл. 133, ал. 3 и чл. 191 АПК, са основание за неизпълнение на влязлото в сила съдебно определение, тъй като не правят същото нищожно и недопустимо.

Влезлият в сила валиден съдебен акт е задължителен за изпълнение с оглед на чл. 177, ал. 1 във вр. с чл. 236 във вр. с чл. 228 АПК за лицата, обхванати от обективните и субективните предели на действие на съдебния акт.

В случая този релевантен факт по делото е безспорно доказан – кметът на общината е органът, издал актовете, чието предварително изпълнение е спряно, поради което за него влязлото в сила съдебно определени е породило задължение за изпълнение, което той не е изпълнил – не е предприел действия, с които да обезпечи изпълнението на съдебното определение.

Що се отнася да доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради липсата в съдебното определение на задължение за конкретни действия и в частност за премахване на поставените знаци следва да се посочи, че от съдържанието на определението е видно по безспорен начин, че съдът е спрял действието на одобрения план по отношение на конкретно посочени части: 1.) поставянето на бариери на два входа от бул. "Княз Борис І" и 2.) поставяне на забранителни пътни знаци В2, забраняващи влизането в двете посоки на моторно превозни средства, което обективно налага извършване на действия за преодоляване на поставените забрани. С оглед на това председателят на седмо отделение не е излязъл извън правомощията си тълкувайки определението, защото, първо, всяка преценка за изпълнение на един съдебен акт предполага неговото тълкуване, и второ, постановеното спиране на изпълнението на плана в двете конкретни части очевидно е свързано с бариери и забранителни пътни значи, което най-малкото предполага някакви действия по отношение на тях от страна на кмета, за да бъде изпълнено спирането на изпълнението на акта.

Следва да се посочи, че производството по чл. 304 АПК е средство за защита срещу неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, а не е средство за защита срещу влязъл в сила неправилен съдебен акт. С оглед на това доводите на жалбоподателя относно характера на актовете, чието спиране съдът е постановил, не могат да обосноват ревизия на съдържанието на влязлото в сила съдебно определение или незачитане на неговото правно действие.

С оглед на горното доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане са неоснователни. Релевантните за законосъобразността на обжалвания акт факти – влязъл в сила акт на съда и неизпълнение на произтичащо от него задължение, са надлежно установени от председателя на седмо отделение. Що се отнася до размера на определената глоба, същият е определен по средния размер на предвиденото при отчитане на естеството и тежестта на неизпълненото задължение.

Поради горното обжалваното разпореждане като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 306, ал. 6 АПК Върховният административен съд