Решение № 299 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2010 г.

Решение № 299 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Й., [населено място], [община], В. област, подадена от пълномощника и адвокат Я. С., срещу въззивно решение № 522 от 26.04.2010 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 539/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение № 83 от 26.05.2009 г. на Провадийския районен съд по гр. д. № 140/2008 г. за отхвърляне иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 2 191.80 лв. - обезщетение за оставане без работа за периода 7.04.2008 г. - 7.10.2008 г. Въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала оставането си без работа за исковия период. Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че от представеното копие от трудовата книжка не може да се приеме за доказано оставането и без работа по трудово правоотношение за исковия период. Ответникът [община] не е заявил становище по жалбата. С определение № 504 от 4.04.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 522 от 26.04.2010 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 539/2010 г. в обжалваната част. Обжалването е допуснато поради това, че повдигнатият процесуалноправен въпрос относно възможността за доказване оставането без работа с извлечение от трудова книжка е решен в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволненият работник или служител е останал без работа, е осъдителен. За да бъде уважен този иск, трябва да са налице следните предпоставки: признаване уволнението за незаконно, наличие на вреда, която в случая се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от закона максимален срок от 6 месеца. Доказването на вредата /оставане без работа по трудово правоотношение/ е в тежест на ищеца, поради това, че този иск не е конститутивен за разлика от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Това може да стане с всички доказателствени средства - най-често на практика - трудова книжка и удостоверение от бюрото по труда. В този смисъл са решение № 1017 от 22.12.2009 г. по гр. дело № 315/2009 г. на ВКС, III г. о.; решение № 707 от 22.12.2009 г. по гр. дело № 3164/2008 г. на ВКС, II г. о. и решение № 573 от 30.10.2009 г. по гр. дело № 5163/2008 г. на ВКС, II г. о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е неоснователен, тъй като не е доказано оставането без работа на ищцата за процесния период въпреки представеното от нея и неоспорено от ответника извлечение от трудова книжка. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че това обстоятелство е доказано. Изложените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 372.23 лв. Оттук следва, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за срок от шест месеца, през които ищцата е бил без работа, е в размер на 2233.38 лв. Ето защо искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се уважи изцяло като основателен и доказан. Съобразно изхода на спора на ищцата трябва да се присъдят 250 лв. деловодни разноски, а ответникът [община] трябва да бъде осъден да плати държавна такса 175.90 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.