Решение № 10233 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 884/2013 г.
ВАСIV отделение08.07.2013 г.докладчик т Аделина Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 195 от 23.11.2012 г. по адм. дело № 195/2012 г. на Кюстендилския административен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 10233 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 884/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от общински съвет - Рила против решение № 195 от 23.11.2012 г. по адм. дело № 195/2012 г. на Кюстендилския административен съд. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 144 по протокол № 17 от 28.06.2012 г. Правят се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - кмет на община Рила не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - Петър Борисов Куюмджиев счита жалбата за основателна. Заинтересованата страна - Общинска служба "Земеделие" изразява становище за основателност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че процесният имот е публична общинска собственост и не може да се използва за възстановяване на собственост на трети лица. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от кмета на общината против решение на общинския съвет № 144, взето на заседание с протокол № 17 от 28.06.2012 г. С решението е прието повторно, върнато за ново обсъждане решение № 121 от 31.05.2012 г. на общинския съвет. С решението е предоставен за възстановяване на ОС "Земеделие" част от имот, находящ се в землището на град Рила в местността "Герено" с начин на трайно ползване - нива с площ от 0.086 декара. Възраженията са били за противоречие с нормата на чл. 7, ал. 4 от ЗОС, както и за предназначение на имота за възстановяване, а не за обезщетяване - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. От приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е започнато по искане на началника на ОСЗ Кочериново от 6.10.2010 г. до кмета на общината и общинския съвет, да се произнесе с решение за възстановяване правото на собственост за част от 0.086 декара от имот № 370004 на основание § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн., ДВ, бр. 62/2010 г. Към него е приложена скица-проект на имот № 370010, образуван от имот № 370004 и отреден за наследници на Райна Христова Паисиева. За имот № 370004 в местността "Сарая", представляващ пасище, мера с обща площ от 3.747 декара първоначално е съставен акт за частна общинска собственост № 523 от 17.11.2010 г. С решение № 603 от заседание по протокол № 66 от 15.03.2011 г., общинският съвет е обявил същия имот за публична общинска собственост на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Икономическата комисия към съвета за свое заседание на 29.05.2012 г. е предложила на съвета да вземе решение за предоставяне на поискания имот за възстановяване. Такова решение е взето от общинския съвет под номер 121 на заседание, проведено на 31.05.2012 г. По реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, то е върнато от кмета на общината на административния орган с обоснован и мотивиран доклад за връщане от 14.06.2012 г. Доводите на кмета не са обсъдени от съвета на заседанието му на 28.06.2012 г. На него отново е прието същото решение. При тези данни по делото, съдът е приел, че процедурата по вземане и гласуване на решението от колективния орган е спазена. Нарушени са обаче материалноправните разпоредби на чл. 7, ал. 2 и ал. 4 от ЗОС, както и на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Счел е, че допуснатите нарушения на материалния закон са довели до незаконосъобразност на административния акт и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. По тези съображения, съдът го е отменил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят доводите, които са направени и пред административния съд. Страната се позовава на преходната разпоредба на § 27 от изменителния закон. В случая обаче тя не е приложима, тъй като не се касае за неприключило производство по обезщетяване. Видно от искането на ОСЗ от 6.10.2010 г. - подадено след обнародването на изменителния закон - Държавен вестник, бр. 62 от 10.08.2010 г., искането е за предоставяне на част от имота, публична общинска собственост, не за обезщетяване на земеделски собственици, а за възстановяване на имот в стари реални граници. Касае се за имот с призната площ от 2.000 декара по решение № 25 от 21.04.1997 г. на наследници на Райна Христова Паисиева по преписка вх. № Р1200 в землището на град Рила. С тези характеристики, конкретният случай не попада в обхвата и приложното поле на § 27, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ от 2010 г. Поради това по отношение на него се простира и забраната на чл. 7, ал. 4 от ЗОС, че собствеността върху имоти - публична общинска собственост не подлежи на възстановяване. Решението на общинския съвет е взето в противоречие с материалния закон и е незаконосъобразно. Като го е отменил, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение