Решение № 16243 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6900/2011 г.

Решение № 16243 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6900/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 298 от 11.03.2011 г., постановено по адм. д. № 77/2011 г. Административен съд гр. Бургас е отменил заповед № А 847/29.10.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Айтос като незаконосъобразна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Айтос с оплакване, че е неправилно и необосновано. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна в срок и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е заповед № А 847/29.10.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Айтос, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление по Наредба № РЗ-07-5/16.05.2008 г. на МТСП на Зейнеб Галиб, считано от 1.10.2010 г., поради това, че е извършила продажба на поземлен имот на дата 28.07.2008 г. Прието е, че лицето не отговаря на условията по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП във връзка с изискванията на чл. 2, ал. 1 от наредбата. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, анализирал приетите по делото писмени доказателства и изложил обосновани мотиви за незаконосъобразността на оспорената заповед. Социални помощи по чл. 12, ал. 1 от ЗСП се отпускат на нуждаещи се социално слаби лица, след преценка на условията по ал. 2 от същата норма. Месечна помощ за отопление се отпуска на лица и семейства, отговарящи на установените от закона предпоставки, както и на допълнителните условия по чл. 10, ал. 1 от ППЗСП. Едно от тези условия е регламентирано в т. 6 (в сила от 9.04.2010 г.) - да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. За да отмени оспорения административен акт съдът е изложил правни съображения, че извършеното от Зейнеб Галиб прехвърляне на идеална част от дворно място не попада сред хипотезите, изчерпателно изброени и чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Следователно, продажбата на идеални части от дворно място, обособено като УПИ по застроителния и регулационен план на с. Драгово, не е от обстоятелствата, които следва да бъдат декларирани в т. Х от молбата-декларация на г-жа Галиб, вх. № А-847/13.10.2010 г. Неоснователни са касационните оплаквания в процесната жалба за неправилно прилагане на цитираната материалноправна разпоредба. Нейното съдържание по своя характер е рестриктивно и е недопустимо разширително тълкуване, при което в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП да се включват всички възмездни сделки. Видно от приложеният по делото нотариален акт № 93 по н. д. № 1707/2008 г., продаденият имот от Зейнеб Галиб и други съсобственици, предмет на покупко-продажбата, не е жилищен или вилен, какъвто е смисъла на нормата. Празното дворно място не може да се включи и в останалите изброени имоти - селскостопански или горски. Условията по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП ограничават упражняването на установените в ЗСП права за социални помощи за лицата и семействата, поради което приложното поле на разпоредбата не може да бъде разширявано по пътя на тълкуването. При тези данни по делото, правилно и обосновано съдът е приел, че жалбоподателката отговаря на условията по чл. 10, ал. 1 от ППЗСП и по отношение на нея са налице предпоставките, регламентирани в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на МТСП за отпускане на целева помощ за отопление. В съответствие с визираните материалноправни разпоредби, оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,