Решение № 814 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11865/2020 г.

Решение № 814 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11865/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Георгиева, против решение № 194 от 06.08.2020 г. по адм. дело № 29/2020 г. на Административен съд - Велико Търново. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в частта, в която е отменено оспореното уведомително писмо и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде оставен в сила оспорения административен акт, както и в частта на присъдените разноски като прекомерни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - " Мултимес груп" ООД гр. Лясковец, в представен по делото писмен отговор, чрез процесуален представител излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Велико Търново е образувано по жалба на "Мултимес груп" ООД, гр. Лясковец, срещу Уведомително писмо изх. № 01 - 2600/5829 от 02.10.2019 г., № 118/подмярка 4. 2 на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му по раздел II "Корекции по проектобюджета", в която са приети за недопустими за финансиране заявените разходи: 1. разходи за строително - монтажни дейности по изграждане на "подобект 1. Цех за преработка на месо - разширение на съществуващ цех - комбинирана производствена и административна сграда" в заявен за финансиране размер от 2 075 536, 09 лв., от които недопустими за финансиране са разходи в размер на 939 975, 78 лв. Съдът е отменил административният акт в оспорената част и е върнал делото като преписка на ДФ"Земеделие" за ново произнасяне по проектното предложение на "Мултимес груп" ООД и издаване на нов акт в тази му част. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на уведомителното писмо в оспорената част, решаващият съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК и нарушение на материалния закон. Констатирал, е че заповед № РД - 03/135 от 24.01.2018 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", с която са определени референтните разходи в лева без ДДС като пределни разходи при извършване на СКМР по списъка, приложение № 9 към условията за кандидатстване по подмярка 4. 2, е издадена преди обявяване на процедурата по подбор, но няма данни по делото тази заповед да е била обявена на Интернет страницата на Разплащателната агенция и публикувана в информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ИСУН/, преди или най - късно от датата на публикуване на обява за откриване на процедура чрез подбор, както изисква чл. 9 от Наредба № 20/2015 г. Според съдът липсата на надлежно оповестени критерии за определяне на референтни разходи, представлява нарушение на основни принципи в административния процес и по - конкретно на тези на последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. По същество на оспорения акт, относно приетите с него за недопустими за финансиране разходи с предмет "Строително - монтажни дейности по изграждане на Подобект 1 "Цех за преработка на месо - разширение на съществуващ цех - комбинирана производствена и административна сграда" в размер на 939 895, 78 лв., съдът е приел следното: В подаденото проектно предложение дружеството е заявило разходи в общ размер на 2 075 536, 09 лв. При разглеждането му членовете на помощния орган по чл. 33 ЗУСЕСИФ са приели, че описания актив, към който се отнасят разходите, съдържа в себе си както елементи, отнасящи се до референтен № 1 Д, така и елементи по референтен № 2 Д от Приложение № 9 към условията за кандидатстване по подмярка 4. 2, озаглавено "Списък на наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи". Съдът е установил че в списъка с референтен № 1 Д са посочени "Административно - битова сграда/самостоятелна сграда/", а в референтен № 2 Д "производствена сграда без система за климатизация/самостоятелна сграда/". Предвид това, че проектното предложение предвижда изграждане на комбинирана сграда - за производствени цели и за административни нужди, оценяващите са приели, че част от общата сграда следва да се квалифицира като актив по референтен № 1 Д, а другата част - по референтен № 2 Д, тъй като в списъка приложение № 9 липсва номенклатура за комбинирани строежи / СМР, както и указания как да се третират смесени активи/разходи. Позовавайки се на приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза, като кореспондиращо на писмените доказателства по делото и неоспорено от страните, съдът е приел за неправилни изводите на помощния орган и на ответника за вида на разходите в проектното предложение, съобразно класификацията, дадена в списъка, приложение № 9. Според заключението, сградата не попада в дадената класификация на актив по референтен № 1 Д и референтен № 2 Д, тъй като не е налице отделна административна сграда, съгласно референтен номер 1 Д, а производствената част от сградата е климатизирана, което не се отнася до актив по референтен № 2 Д. Решението е правилно и не страда от визираните в касационната жалба пороци. Следва да бъде посочено, че в мотивите на уведомителното писмо административният орган посочва, че неодобрените за финансиране разходи за СМР са поради прилагане на референтни цени на основание т. 10 от Раздел 14. 2 "Условия за допустимост на разходите" във вр. с т. 16 от Раздел 14. 3 "Недопустими разходи" от Условията за кандидатстване, във връзка с чл. 48, параграф 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014, т. к. след извършена оценка на основателността на предложените за финансиране разходи, чрез съпоставяне на предложените разходи с определените със заповед № 03 - Рд/135 от 24.01.2018 г. на изп. директор на ДФ"Земеделие" максимално допустими за финансиране разходи, се е установило, че посоченият разход попада под референтен номер СМР 2 Д и 1 Д от Списъка с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи - Приложение № 9 от Условията за кандидатстване. Основателни са наведените в касационната жалба твърдения, че в случая процедурата за подбор е открита на основание чл. 26 от ЗУСЕСИФ, но неправилно касатора твърди, че единствените "условия свързани с детайлните правила на допустимост и/или недопустимост на конкретни категории разходи, финансирани ЕЗФРСР" са тези, които са били посочени в утвърдените от ръководителя на УО на ПРСР Насоки за кандидатстване, поради което и извода на съда, че е била нарушена разпоредбата на чл. 30, ал. 9 от наредба № 20/2015 г., тъй като заповед № РД -03/135 от 24.01.2018 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие" не е била публикувана на Интернет страницата на РА и в ИСУН преди или най - късно на датата на публикуване на обявата е незаконосъобразен. Безспорно е, че в случая процедурата за подбор е открита на основание чл. 26 от ЗУСЕСИФ, поради което, относно провеждането й са приложими чл. 26 и сл. от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, ръководителят на Управляващият орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящ условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2. По силата на чл. 26, ал. 6 от ЗУСЕСИФ утвърдените документи по ал. 1 се публикуват на Интернет страницата на съответната програма и в ИСУН, заедно с обявата за откриване на процедурата чрез подбор, сътоветно се изпращат на конкретните бенефициенти заедно с поканата за участие в процедурата чрез директно предоставяне и също се публикуват на страницата и в ИСУН. Безспорно е, че в случая освен Насоки за кандидатстване по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 -2020 г., утвърдени от заместник - министъра на земеделието е издаден и друг документ по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, определящ условията за кандидатстване и изпълнение на одобрените проекти, а именно заповед № 03 - РД/135 от 24.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 41 от Постановление № 189 от 26.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ във вр. с чл. 48, § 2, д) от Регламент (ЕО) № 809/2014 г. на Комисията от 17.04.2014 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета с цел определяне на референтни разходи за нуждите на Дирекция ДПМРСР при провеждане на административен контрол на проектните предложения от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., са определени референтни разходи в лева без ДДС като пределни разходи при извършване на строително - монтажни работи, посочени в заповедта. Безспорно е, че утвърдените Насоки за кандидатстване са били публикувани на Интернет страницата на съответната програма и в ИСУН, но не е публикувана издадената заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която са определени референтни разходи като пределни разходи при извършване на СМР за одобрени проекти по програмата, което представлява нарушение на изискването на чл. 26, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. Правилно съдът е установил освен това, че заповедта на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с която са определени референтните разходи в лева като пределни разходи при извършване на СМР от 24.01.2018 г. е издадена преди обявяване на процедурата по подбор, обявена със заповед № РД - 09 -79/09.02.2018 г., но няма данни тази заповед да е обявена на Интернет страницата на РА и публикувана в ИСУН. Самия касатор не оспорва това обстоятелство, като твърди, че за органа не е налице задължение, което становище не се споделя от настоящата инстанция, тъй като цитираната от самота него разпоредба на чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 6 от ЗУСЕСИФ въвежда изискване за публикуване на всички утвърдени насоки и документи, определящи условията за кандидатстване и за изпълнение на одобрените проекти. Предвид изложеното, изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, макар и не на посоченото правно основание са правилни като краен резултат и кореспондират на приложимите разпоредби на ЗУСЕСИФ посочени по- горе и относими към проведената процедура. Липсата на обявени към датата на публикуване на обявата за прием на заявления референтни разходи на Интернет страницата на РА и в ИСУН, безспорно представлява съществено процесуално нарушение, което накърнява правата на участниците в процедурата, предвид изискването за публичност на критериите, вътрешни правила и установената практика при упражняване оперативната самостоятелност на органа по прилагане на закона и постигане на целите му. Правилни и съответни на събраните по делото доказателства и заключението на приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните са изводите на съда за неправилно класифициране на разходите в проектното предложение, съобразно класификацията, дадена в списъка, приложение № 9. От заключението на вещото лице безспорно е установено, че проекта за обект "Разширение на съществуващ цех за преработка на месо" със застроена площ (ЗП) 1803, 50 кв. м. и разгъната застроена площ (РЗП) 2180, 00 кв. м. е с климатична инсталация. Проектът предвижда изграждането на една комбинирана по своето предназначение сграда, която не е нито самостоятелна административно - битова сграда, нито самостоятелна производствена сграда без климатизация и не попада в категорията на сгради с референтен номер СМР № 2 от Приложение № 9 - Производствена сграда без система за климатизация (самостоятелна сграда). Според вещото лице, административният орган е извършил изчисленията при определяне на недопустимите за финансиране разходи на сградата "Цех за преработка на месо - разширение на съществуващ цех - комбинирана производствена и административна сграда", като я е разгледал като съставена от две самостоятелни сгради - два подобекта, съответно с код 1 Д: административно битова сграда (самостоятелна сграда) и с код 2 Д: производствена сграда без система за климатизация(самостоятелна сграда), съгласно определенията в заповед № 03 -РД/135 от 24.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Видно от заключението, съгласно техническите характеристики на обекта, сградата не попада в дадената класификация на актив по референтен номер 1 Д и 2 Д, тъй като представлява една сграда - комбинирана, с климатизация, с производствена и административна част. С оглед на изложеното изводите на административният съд за неправилно определяне на вида на разходите в проектното предложение, както от помощния орган, така и от административният орган, съобразно класификацията дадена в списъка, приложение № 9 са правилни и кореспондират на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице. След като съответното приложение № 9 не предвижда отделна номенклатура на изграждане на сгради със смесено предназначение и самият орган не е приел за недопустими всички разходи по предложението, а само част от тях и съгласно техническите характеристики на сградата не могат да бъдат обособени като два подобекта според вещото лице, тъй като представлява една сграда - комбинирана, с климатизация с производствена и административна част, съдът е стигнал до правилните изводи, че не са налице две отделни сгради, които да могат да бъдат изпълнени отделно, съгласно одобрения проект и разходите за тях да бъдат разделени. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на административният съд при условията на чл. 221, ал. 2 предл. последно от АПК, които са правилни и законосъобразни и не следва да бъдат преповтаряни. Решението е оспорено и в частта, относно присъдените от първоинстанционният съд разноски на ответника с искане да бъде отменено в тази част, предвид направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав намира, че решението в частта за разноските, относно присъдено адвокатско възнаграждение е правилно. При присъждане на възнаграждението, съдът е съобразил материалния интерес по делото в размер на отказаните разходи и разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. с чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следва да бъде отбелязано, че делото се отличава с изключителна фактическа и правна сложност, проведени са три съдебни заседания, процесуалния представител е участвал във всички съдебни заседания, освен изготвената жалба е представил и писмени бележки по съществото на спора, с оглед на което настоящият съдебен състав намира, че решението в частта му, относно присъдените разноски е правилно. С оглед изложените съображения, съдът намира, че съдебното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответника по касация е направил искане за присъждане на разноски, но доказателство за извършване на такива не е представено по делото, поради което същото е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,