Решение № 7628 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 165/2011 г.

Решение № 7628 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 165/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Гергана Христозова Панева от гр. Димитровград, обл. Хасково, против решение № 493 от 12.11.2010 г. по адм. дело № 449 по описа за 2010 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата против решение № Ж-106-1 от 05.07.2010 г. на Директора на РУСО - Хасково в частта, потвърждаваща разпореждане № 214 от 19.05.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № Ж-106-1 от 05.07.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, потвърждаващо разпореждане № 214 от 19.05.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в частта, с която Гергана Христозова Панева от гр. Димитровград е задължена да възстанови сумата 1049.37 лв., представляваща недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за времето от 24.09.2007 г. - 05.03.2008 г. и 577.27 лв. - лихви. Решението на Административен съд - Хасково, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1 за времето, през което детето Василена е било настанено в ОДЗ "Осми март", гр. Димитровград. Съдът е подложил на обсъждане приложените в административната преписка документи, удостоверяващи настаняването на детето в детското заведение: молба вх. № 196/17.09.2007 г., подадена от майката до Директора на ОДЗ "Осми март", медицинско свидетелство на детето с дата 14.09.2007 г. с отбелязване на гърба на същото, че детето се приема в ОДЗ в добро общо състояние, температурни листи и дневник на яслена група за 2007/2008 г. на ОДЗ "Осми март". Установено е, че детето е посещавало редовно яслата, като за м. 10.2007 г. са отразени 23 присъствени дни, за м. 11.2007 г. - 22 присъствени дни, за м. 12.2007 г. - 16 присъствени дни, за м. 01.2008 г. - 19 присъствени дни, за м. 2.2008 г. - 21 присъствени дни. Жалбоподателката не е уведомила осигурителя ЕТ "Юнона - Катя Генева" за промяна на обстоятелства, декларирани в заявлението от 13.07.2007 г. за ползване на платен отпуск. Преценени от гледна точка на неговите обективни елементи, субективните признаци на деянието сочат за недобросъвестно поведение на осигуреното лице. Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Твърдението, че детето е получавало само храна и майката не е знаела, че то е прието в детското заведение, влиза в противоречие със събраните доказателства (молба до директора на детското заведение, медицинско свидетелство, дневник за посещенията и др.). На основание чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ДВ, бр. 1 от 2007 г.) осигуреното лице е било длъжно в 7-дневен срок от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, да представи на осигурителя декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Настаняването на детето в детско заведение е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. Към 24.09.2007 г. за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). Жалбоподателката не е уведомила осигурителя за настъпилата промяна в обстоятелствата и е продължила да получава парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО. Затаяването на известни на осигуреното лице правнорелевантни обстоятелства, които то по силата на закона е било длъжно да съобщи на осигурителя, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,