Решение № 8315 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1843/2009 г.

Решение № 8315 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1843/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Борис Павлов Николов от гр. Сливен подадена срещу решение № 13966/16.12.2008 г. постановено по адм. дело № 3306/2008 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения, че е постановено при нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 ЗМВР във вр. с чл. 145 АПК образувано по жалба на Борис Павлов Николов е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № К-529 от 24.10.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на полицейския служител е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия и възоснова на представените от страните доказателства, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че с оспорената заповед на жалбоподателя в качеството му на началник на сектор "Икономическа полиция" към Областна дирекция "Полиция" Сливен е наложено дисциплинарното наказание на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ППЗМВР - за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 5.10.2007 г. не е упражнил контрол върху работата на подчинен служител, който по лични проблеми със служебен автомобил е посетил гр. Котел. Деянието, съставляващо нарушение на служебната дисциплина, е извършено от жалбоподателя в срока на изтърпяване на наложено друго дисциплинарно наказание "порицание". На основание доказателствата по делото, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК, съдът е прел, че заповедта е издадена след като са изяснени фактите и обстоятелства от значение за случая. Правният извод на съда, че дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение и е изпълнена административната процедура по чл. 243 ППЗМВР и по чл. 232 ЗМВР, е обоснован и доказан. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 229, ал. 1 ЗМВР и за нарушение на чл. 225, ал. 1 ЗМВР и за приложението на чл. 228, ал. 2 ППЗМВР, като изложените мотиви и правни съображения се споделят от настоящата инстанция. При установените обстоятелства по административния спор съдът законосъобразно е приел, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място като обективно и обосновано действията и поведението на жалбоподателя са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 6 ППЗМВР (неупражняване контрол над подчинен), за което задължително се налага дисциплинарно наказание "порицание". Служителят е извършил дисциплинарното нарушение в шестмесечния срок за изтърпяване на наложено със заповед № 832/10.07.2007 г. наказание "порицание" и поради това установено обстоятелство съдът е приел, че административният орган законосъобразно е приложил за конкретния случай разпоредбата на чл. 228, ал. 1 ППЗМВР. По изложените съображения доводите в касационната жалба за отмяна на съдебното решение са неоснователни и решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав,