Решение № 2528 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2010 г.

Решение № 2528 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10463/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуален кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - София-област, против решение № 552 от 09.07.2010 г., постановено по адм. дело № 373 от 2010 г. на Административния съд - София-област, с което е отменено издаденото от касатора разпореждане № О-22-000-00-00250610 от 14.12.2009 г. на ръководителя по изплащането на паричните обезщетения и помощи от ДОО при РУСО - София-област. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 10 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Ответникът - Марин Георгиев Чакъров от гр. София, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административния съд - София-област, са решение № РД-07-4 от 15.04.2010 г. на директора на ТП на НОИ - София-област, и потвърденото с него разпореждане № О-22-000-00-00250610 от 14.12.2009 г. на ръководителя по изплащането на паричните обезщетения и помощи от ДОО при СУСО - София-област, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност на Марин Чакъров по болничен лист № А20083204122. Административният орган е отказал с мотивите, че към деня на настъпването на временната неработоспособност лицето не е било осигурено за съответния риск съгласно чл. 10 от КСО и по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като за този ден лицето нямало начислено възнаграждение, поради което не се дължали и осигурителни вноски от страна на работодателя и отпускът задължително започвал от следващия календарен ден. За да отмени оспорените административни актове, Административният съд - София-област, е обосновал правилния извод, че наличието на сключен трудов договор и фактът на започване на изпълнение на трудовите му задължения са достатъчни, за да се приеме, че Чакъров е нает работник по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, а оттам и фиксиране на деня на започване на трудовата дейност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По делото е установено, че със заповед № 64 от 05.10.2009 г., считано от 05.10.2009 г., е било прекратено по взаимно съгласие трудовото правоотношение на Марин Чакъров с "Брес комерс" ООД - София. Същият е започнал работа по договор № 9 от 07.10.2009 г. в "Рила Милк" ЕООД - с. Продановци, община Самоков, считано от 07.10.2009 г., като на същата дата в 11.30 ч. е получил сърдечна криза, поради което е приет по спешност в Националната кардиологична болница - гр. София, от която е освободен на 12.10.2009 г. За дните 07-12.10.2009 г. от лечебното заведение са му издали болничен лист № А20083204122 - предмет на решението на административния орган. Представени са и епикриза за втори престой в болница, както и втори болничен лист, но последните не са обсъждани от съда, тъй като не се отнасят за настоящия съдебно-административен спор. По повод началната дата на болничния лист е възникнал спор, като с експертно решение на ТЕЛК № 0264-026 от 08.02.2010 г. се потвърждава, че болничният лист е бил издаден правомерно от дата 07.10.2009 г. и няма нарушение на чл. 9, ал. 1 от НМЕР от 2005 г. От НОИ е постъпила справка за социалноосигурителния статус на лицето към момента на настъпване на риска, от която е видно, че датата 07.10.2009 г. е посочена като дата на започване на осигуряването. С разпореждане № О-22-000-00-00250610 от 14.12.2009 г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при СУСО - София-област, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и по молба на Чакъров с вх. № 22-226-03-00004559 от 23.11.2009 г. е отказал отпускане на парично обезщетение по болничен лист № А20083204122. Мотивите за отказа са, че към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето не е било осигурено за съответния риск съгласно чл. 10 от КСО и по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. С решение № РД-07-4 от 15.04.2010 г. на основание чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ - София-област, е оставил в сила обжалваното от Чакъров разпореждане № О-22-000-00-00250610 от 14.12.2009 г. Като мотив за отхвърляне на жалбата е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4, и продължава до прекратяването й. Според решението на административния орган условието на § 1, т. 3 от ДР на КСО не било изпълнено, като денят на риска съвпадал с първия работен ден на жалбоподателя. За този ден същият нямал начислено възнаграждение, поради което е извел извод, че не се дължали и осигурителни вноски от страна на работодателя. Осигуряването не било възникнало, което водело до липса на осигурителни права. Законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че административният орган е приложил неправилно материалния закон. Изводите на съда като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от Върховния административен съд. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 10 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са неоснователни. За възникване на правото на обезщетение за временна неработоспособност по глава четвърта от КСО се изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. лицето да е "осигурено лице" по смисъла на § 1 от ДР на КСО; и 2. да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж за посочените в нормите на чл. 40, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 от КСО осигурени социални рискове. Осигурено е това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое от основанията за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. По своята същност осигурителното правоотношение е сложно правоотношение, което се състои от две относително самостоятелни, но свързани помежду си правоотношения - по набиране на средствата на общественото осигуряване и по разходване на средствата на общественото осигуряване. Тези правоотношения възникват с настъпването на различни правопораждащи факти, между различни страни и имат различно юридическо съдържание. Осигурителните правоотношения по разходването на средствата на общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, са производни от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване. Следователно осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение. По делото е установено, че считано от 05.10.2009 г. е прекратено трудовото правоотношение на Марин Чакъров с "Брес комерс" ООД - София, както и че на 07.10.2009 г. е сключен безсрочен трудов договор между "Рила Милк" ЕООД и Марин Чакъров. В случая основанието за осигуряване е осъществяване на трудова дейност по трудово правоотношение - т. е. обуславящото правоотношение е трудово. Ето защо за възникване на осигуряването и произтичащите от него права за Чакъров в качеството му на осигурено за всички осигурени социални рискове лице по см. на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО е необходимо да е възникнало трудово правоотношение, чието изпълнение е започнало и не е прекратено. В КСО няма легална дефиниция на понятието "упражняване на трудова дейност", нито уточняване в други разпоредби относно начина, по който следва да се определи моментът на "започване упражняването на трудовата дейност" при различните основания за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. За работещите по трудов договор това следва да е моментът, в който е започнало изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение. Следователно релевантният юридически факт за възникване на осигуряването и съответно правата на Чакъров по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО в качеството му на осигурено лице е постъпването му на работа. По аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от КТ от този момент започва изпълнението на задълженията по трудовия договор - т. е. започва упражняване на трудова дейност, и следователно възниква осигуряване по см. на чл. 10 от КСО, респ. качеството на осигурено за всички осигурени социални рискове лице по см. на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО с право на осигурителни плащания при настъпване на осигурителното събитие, в т. ч. на парични обезщетения за временна неработоспособност. В изречение второ на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е установена законова фикция, по силата на която лицето се счита за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 от КСО - т. е. за времето, което се зачита за осигурителен стаж, без да са правени осигурителни вноски, в т. ч. времето, през което работникът е бил в платен/неплатен отпуск за временна неработоспособност. Следователно законът приравнява откъм осигурително правни последици осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1, т. 1 (времето, през което е налице реално полагане на труд по трудово правоотношение и са внесени съответните осигурителни вноски) с осигурителния стаж, зачетен в хипотезите на чл. 9, ал. 2, т. 1-3. С определянето на тези случаи към понятието "осигурено лице" по см. на § 1, ал. 1, т. 3, изр. второ от ДР на КСО като изключение от правилото на чл. 10 от КСО законодателят изрично включва в кръга на осигурените лица и тези, ползващи се от осигурителната закрила при временна неработоспособност. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност на Марин Чакъров по болничен лист № А20083204122, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил, Административният съд - София-област, е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,