Решение № 4155 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9948/2019 г.

Решение № 4155 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9948/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. К. от [населено място], [адрес], чрез адв. М. Алиев, против Решение № 192 от 18.07.2019 г. на Административен съд Кърджали, по адм. д. № 179 описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против РА № Р-16001618004154-091-001 от 28.01.2019 г., на органи по приходите при ТД на НАП– Пловдив, потвърден с Решение № 229/11.04.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени задължения, както следва:

1. Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за: 2012 г. в размер на 1 507 лв. – главница и 879, 61 лв. – лихва; 2013 г. в размер на 2 153 лв. и 1 037 лв. – лихва;

2. Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за: 2011 г. в размер на 197 лв. – главница и 135 лв. – лихва; за 2012 г. в размер на 546 лв. – главница и 318 лв. – лихва; 2013 г. в размер на 720 лв. – главница и 347 лв. – лихва; 2014 г. – в размер на 2 620 лв. – главница и 996, 84 лв. – лихва; 2015 г. – 3 964 лв. – главница и 1 104, 58 лв. – лихва; 2016 г. в размер на 11 064 лв. – главница и 1 960 лв. – лихва;

3. Данък върху добавената стойност за периода от 29.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 20 137, 63 лв. главница и 5 069, 98 лв. лихви.

4. Вноски за ДОО за: 2011 г. в размер на 238, 55 лв. – главница и 184, 35 лв. – лихва; 2012 г. – 628, 59 лв. – главница и 417, 55 лв. – лихва; 2013 г. – 828, 15 лв. – главница и 446, 46 лв. – лихва; 2014 г. – 3 013, 71 лв. – главница и 1 193, 87 лв. – лихва; 2015 г. в размер на 3 993, 60 лв. – главница и 1 160, 22 лв. – лихва; за 2016 г. в размер на 3 993, 60 лв. – главница и 754, 99 лв. – лихва;

5. Вноски за ЗО за: 2011 г. – 218, 40 лв. – главница и 165, 67 лв. – лихва; 2012 г. – 392, 87 лв. – главница и 254, 71 лв. – лихва; 2013 г. – 517, 59 лв. – главница и 279, 08 лв. – лихва; 2014 г. – 1 883, 57 лв. – главница и 746, 14 лв. – лихва; 2015 г. – 2 496 лв. – главница и 725, 13 лв. – лихва; за 2016 г. – 2 496 лв. – главница и 471, 86 лв. – лихва;

6. Вноски за ДЗПО-УПФ за: 2011 г. – 93, 18 лв. – главница и 72, 08 лв. – лихва; 2012 г. – 245, 54 лв. – лихва и 163, 10 лв. – лихва; 2013 г. – 323, 50 лв. – главница и 174, 41 лв. – лихва; 2014 г. – 1 177, 23 лв. – главница и 466, 36 лв. – лихва; 2015 г. – 1 560 лв. – главница и 453, 21 лв. – лихва; за 2016 г. – 1 560 лв. – главница и 249, 92 лв. – лихва.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се както наличието на основание за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, така и начина на определяне на основата за облагане. При съществено нарушение на процесуалните правила съдът неправилно оценил събраните доказателства и игнорирал обстоятелството, че органът по приходите е определил спорните данъчни задължения въз основа на предполагаеми факти и обстоятелства, установени, включително в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства относно придобити доходи, имуществено състояние и направени разходи за периода: 2011 г. -2016 г. Данъчната основа била определена въз основа на събрани косвени доказателства на база предприети процесуални действия от органа по приходите, като са изискани писмени обяснения от трети лица и са извършени насрещни проверки на лицата, превели парични средства на различни основания. Поддържа се, че за да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства. Органите по приходите не са установили основания за провеждане на ревизията по особения ред, което е в тяхна тежест. Иска се отмяна на решението и на РА.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, чрез юрк. Калдъшев, оспорва жалбата, по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Ревизията на повторна след постановяване на Решение № 399/09.07.2018 г. на директора на ДОДОП, Пловдив, с което е отменен предходен РА за периода: 2011 г. -2016 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО.

С РА на ревизираното физическо лице са определени публични задължения на следните основания:

= Данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ върху данъчна основа, формирана от приходите от неотчетени транспортни услуги, намалени с разходи и ЗОВ. За всички години 2011-2016 г.

= Данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Само за 2012 и 2013 г., като облагането е поради установяване на други приходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.

= ЗОВ

= ДДС за периода 29.01-31.12.2016 г., след достигане на прага на облагаем оборот.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че са доказани основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради извършването от лицето на търговска дейност по предоставяне на транспортни услуги системно и по занятие за целия ревизиран период- 2011-2016 г.; установено е несъответствие между извършените от лицето разходи и доказаните му приходи в периодите 2012 и 2013 г. и липса на счетоводна и друга отчетност, която да позволява да се определят данъчните и осигурителните му задължения.

Съдът е приел за обосновани констатациите на приходните органи за извършване от ревизираното лице, макар и не регистрирано като търговец, системно и по занятие на транспортни услуги от България до различни страни в Европа и обратно за целия ревизиран период като приходите от тази дейност не са декларирани.

Обосновани на събраните доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че ревизираното лице, по същество, е образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ, като не са налице изключенията по чл. 2 от ТЗ, поради което физическото лице има търговско качество, независимо от това, че не е регистрирано като ЕТ за ревизирания период от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. Обосновано съдът е приел, че продължителността на периода, обема на услугите, и начина на извършването им говорят за системност и извършване на дейността по занятие.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не са били налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК.

Налице са били както данни за укрити приходи или доходи, така и липса или на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството за установяване на основата за облагане; получените приходи за 2012 и 2013 г. на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за тези периоди - основания по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ДОПК. Извършването на превозни услуги дори се признава в жалбата пред първоинстанционния съд, но се оспорва размера на получените от това приходи.

Неоснователно е бланкетното касационно оплакване за неправилно определяне на данъчната основа за облагане. Съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК определянето на данъчната основа по приложимия особен ред става различно от това по общия ред, когато ревизираното лице добросъвестно е декларирало дейността си и всички обстоятелства за установяване на публичните му задължения.

Основата за облагане при определяне на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е определена като от размера на приходите е изваден средно-статистическият размер на разходите и дължимите задължителни осигурителни вноски. Несподелимо е оплакването, че размерът на приходите не бил определен коректно, защото голяма част от лицата, ползвали превозните услуги не са потвърдили това в ревизионното производство. Превозът на броя лица е бил установен въз основата на обективни данни – в справка на ОД на МВР Кърджали за преминаване на МПС, собствени на РЛ, с които третите лица са превозвани. Справката съдържа данни за марка на МПС, за брой, имена, ЕГН на пътниците, както и дата на напускане и влизане в страната. Твърденията на ревизирания, че става дума за споделени пътувания, при които превозваните лица заплащат само част от разноските за пътуването са останали неподкрепени с никакви доказателства, за разлика от констатациите на РА, основаващи се на писмени обяснения на някои от превозените трети лица и банкови преводи по сметки на РЛ с посочено основание "за транспорт", "превоз". Отделно от това, видно от стр. 46 на Ревизионния доклад, третите лица, които са дали отговори в хода на ревизията, че са били превозвани от ревизираното лице безплатно, не са взети предвид при определяне на бройката на превозените лица, съответно - при определяне на размера на реализираните приходи. Обосновано съдът е приел и че банковите преводи в полза на ревизираното лице с основание "транспорт" подкрепят фактическите изводи на ревизиращите.

Съдът обосновано е приел, че поради доказаното превишение на извършените от РЛ разходи над доказаните приходи за 2012 и 2013 г. са налице доходи от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.

През 2012 г. установеното несъответствие е прието, че е формирано вследствие покупката на недвижим имот през 2012 г.

За 2013 г. несъответствието е прието, че се дължи на внесени по банкови сметки от РЛ суми.

Обосновано съдът е приел за недоказано наличие на начално салдо към началото на ревизирания период, формирано от получени суми от работа в чужбина. Наличие на парични суми към 01.01.2012. с такъв произход не е установено, както и полагането на труд в чужбина, при което разходите на лицето са поети от работодателя. В касационната жалба няма никакви конкретни оплаквания в тази част на спора.

Разликата между извършените разходи и установените приходи за 2012 г., съответно постъпленията по банкови сметки за 2013 г. е приета за доход от друг източник по чл. 35, т. 6 и законосъобразно е обложена по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

Относно определянето на осигурителни вноски в касационната жалба няма конкретни оплаквания.

Решението в тази част е материално-законосъобразно. С основание първоинстанционният съд е приел, че препращането на чл. 124а към 122-124 от ДОПК се отнася и за презумпцията по чл. 124, ал. 2 – в случая – налице е облагаем доход от трудова или приравнена на нея от КСО дейност, формиращ осигурителен доход, върху който се дължат съответните задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.

В хода на ревизията са установени данни за прилагане на особения ред по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Констатирано е също, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност по чл. 1, ал. 3 от ТЗ чрез превоз на пътници с МПС за периода: 01.10.2011 г. -31.20.2011 г.; 01.03.2012 г. -30.11.2012 г.; 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

За ревизирания период е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, наличието на което е безспорно установено, следователно органите по приходите са имали основание да установяват задължения за задължителни осигурителни вноски. От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят, като извършващ търговска дейност, е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, като на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО дължи осигурителни вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Като роден след 31.12.1959 г., на основание чл. 127, ал. 1 от КСО, дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

Дължимостта на вноските за здравно осигуряване е предвидена в нормата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

Размерът на вноските е правилно определен предвид разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 2 (за фонд "Пенсии" – 12. 8% за периода: 01.10.2011 г. -31.20.2011 г.; 01.03.2012 г. -30.11.2012 г.; 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.) и чл. 157, ал. 1, т. 1, б. "в" от КСО (за ДЗПО-УПФ – 5%). На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и размера на здравноосигурителните вноски, посочен в чл. 2 от ЗБНЗОК – 8%, е определена вноска за довнасяне в приход на НЗОК.

Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 2 396, 48 лв. (две хиляди триста деветдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки) юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 2 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение