Решение № 58 от 28.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2280/2012 г.
ВКСII наказателно отделение28.03.2013 г.докладчик Биляна Чочева
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 82/2012 г. по описа на Първомайски районен съд, като ИЗМЕНЯВА постановеното по него определение по протокол № 37/09.10.2012 г. за одобряване на споразумение в частта относно определения тип затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наложеното на осъдения В. Г. С. общо наказание по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК в размер на 4 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпява при общ режим и в затворническо общежитие от открит тип. Решението не подлежи на обжалване. описа на ВКС, 2 н. о. Изразявам особено мнение не по същността на искането, отправено от Главния прокурор на РБ за възобновяване, а по директното решаване на делото от ВКС на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Очевидно е по делото, че става дума за споразумение, одобрено от първоинстанционния съд с определение, което не е законосъобразно в частта по определения на осъдения режим и тип затворническо общежитие. Без значение дали се отнася за вида затворническо общежитие и дължимите в тази връзка по-лек или по-тежък режим по смисъла на ЗИНЗС, по мое мнение, дори и когато решаването на въпроса следва да е в полза на осъденото лице /по-лек режим и т. н./, разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, използвана от мнозинството на състава, за да реши делото по същество, не е приложима в конкретния случай. И това е така, защото определението като вид акт не е включено сред съдебните актова, които по силата на цитирания процесуален законов текст могат да бъдат преразглеждани в насока на обсъждане на по-благоприятно за осъдения положение- в случая относимо към режима и вида затворническо общежитие; за разлика от разпоредбите по чл. 425, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, третиращи различни случаи. Казаното за мен е обяснимо, защото определението на първостепенния съд по одобряване на споразумение, е суверенна дейност на първоинстанционен съд и когато се счете за незаконосъобразно негово поведение в тази връзка по съответния инстанционен ред, само и единствено той може да се поправи. Разбирам, че в конкретния казус иде реч за облекчаване положението на осъденото лице, но всеки компромис с принципа в позитивистичното право, дискредитира самия принцип и дава възможност за по-нататъшни отстъпления от него. Водима от изложените съображения, намирам, че процесното определение следваше да бъде отменено след възобновяване на наказателното производство и в тази част делото да бъде върнато за ново разглеждане от първостепенен съдебен състав на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК. В този смисъл подписвам съдебния акт на ВКС с особено мнение.
Мотиви
Решение № 58 от 28.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2280/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 82/2012 г. на Първомайския районен съд и изменение на постановеното определение по протокол № 37/09.10.2012 г. за одобряване на споразумение в частта относно определения тип затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наложеното на осъдения В. Г. С. общо наказание по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК в размер на 4 месеца лишаване от свобода. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за възобновяване се изтъква нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно определяне на режима като строг, вместо общ и типа затворническо заведение като закрит, вместо открит, тъй като се касае за първо осъждане на лишаване от свобода по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Претендира се изменение на съдебния акт в посочената част, което е в полза на осъдения Осъденият, редовно призован за с. з. пред ВКС, не се явява. Писмено заявява, че не желае да присъства и ползва служебна защита поради упълномощаване на защитник по свой избор, какъвто не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането за възобновяване е допустимо и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. С одобреното споразумение по протокол № 37/09.10.2012 г. по НОХД № 82/2012 г. на подсъдимия е било определено общо наказание по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК в размер на 4 месеца лишаване от свобода, което погрешно е постановено да бъде изтърпяно при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип съобразно чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Осъждането на С. на лишаване от свобода по НОХД № 82/2012 г. е следвало да се счита за първо по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като за предходното такова по НОХД № 78/1997 г. (3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 от НК за срок от 3 години) той е бил реабилитиран по право - не е извършил престъпление в изпитателния срок, което да е довело до привеждане в изпълнение на отложеното наказание. Това е изисквало изпълнението на общото наказание по НОХД № 82/2012 г. да бъде при общ режим и в затворническо общежитие от открит тип съгласно чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. В такъв аспект следва да се измени постановеното определение по чл. 382, ал. 7 от НПК, имащо силата на влязла в сила присъда, което е в полза на осъдения съобразно чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение