Решение № 10187 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2013 г.

Решение № 10187 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, със седалище гр. София, представлявано от управителите Ст. Апостолов и Ян Моуха, подадена чрез процесуалния представител юрк. Иванова, срещу решение № 1849/07.02.2013 г., постановено по адм. д. № 9359/2012 г. по описа на Върховния административен съд, IV отделение с което, по жалба на "Вас Ойл Къмпани" ЕООД, гр. Златица е отменен мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ да се произнесе по негова жалба с вх. № Е - 12-00-427 от 05.06.2012 г. и преписката е върната на същата комисия за разглеждане и произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са инвокирани доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението на съда е произнесено по недопустима жалба, поради липса на правен интерес, тъй като в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници не е предвидено издаване на административен акт за присъединяване, респ. административният орган нямал изрично възложена компетентност да издава административни актове като поискания от жалбоподателя, откъдето извежда извод и за липса на формиран мълчалив отказ. В отношение на евентуалност счита, че при положение, че има договор за присъединяване, който е валиден и не е развален, и в случай, че оспорващото дружество е искало да "постигне" промяна в предварителния договор за присъединяване, това не следва да се осъществи по реда на административното производство, а чрез подаване на друго искане за окончателен договор и за продължаване на процедурата по Наредба 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия, в който случай, "хипотетично" ДКЕВР можела да разгледа такъв спор, но не била длъжна да издава административен акт. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, без изрично искане за обезсилване. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, поддържа жалбата. Ответниците по касационната жалба - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и "Вас Ойл Къмпани" ЕООД не заявяват становище по подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за допустимо и правилно по съображения, че съдът правилно е преценил жалбата на "Вас Ойл Къмпани" ЕООД за допустима и основателна, тъй като в конкретната хипотеза ДКЕВР не може да не се произнесе по постъпилата жалба. Намира, че комисията винаги дължи произнасяне и ако не го стори, формираният мълчалив отказ е опорочен до степен на нищожност, поради което оспорването му е безсрочно. Сочи, че противното становище - за влязъл в сила мълчалив отказ и недопустимост на съдебното обжалване би довел до ситуация на злоупотреба с власт. Намира, че съдът правилно е обосновал съдебното решение с аргументи за недопустимост, т. е. правна невъзможност, с оглед разпоредбите на чл. 101 и 102 НЛДЕ да се формира мълчалив отказ, тъй като ДКЕВР във всички случаи е длъжна да се произнесе - или като прекрати преписката, или като наложи принудителни административни мерки по реда на ЗЕ, поради което правилно, след като обсъдил всички фактически обстоятелства, свързани с правния спор, спазил е съдопроизводствените правила и при съобразяване с приложимата правна регламентация, е отменил мълчаливия отказ като незаконосъобразен. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и е образувано по жалба на "Вас Ойл Къмпани" ЕООД, гр. Златица против мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се произнесе по негова жалба с вх. № Е-12-00-427 от 05.06.2012 г. с искане ДКЕВР да образува производство по реда на чл. 97, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката/НЛДЕ/, понастоящем отм. - ДВ. бр. 38 от 23.04.2013 г./, да осъществи предоставените й от закона правомощия, с оглед да установи извършени нарушения от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, относно отказ да съгласува еднолинейна схема, както и да сключи допълнително споразумение с него. За да отмени мълчаливия отказ на ДКЕВР, съдът съобразил данните по административна преписка, включително писмо изх. № Е-12-00-427 от 29.09.2011 г., с което ДКЕВР е поискала от "ЧЕЗ Разпределение България" АД да извърши проверка и да представи писмена информация и мотивирано становище по основателността на жалбата на оспорващото дружество, както и неговия отговор, изготвен от директор на Дирекция "Обновяване, проучване и предоставяне на мрежи", изпратен с писмо с вх. № Е-12-00-427 от 31.10.2011 г. до ДКЕВР, в което заявява, че по искане за допълнително споразумение към предварителен договор за присъединяване на обект: "Фотоволтаично съоръжение за производство на електрическа енергия" с мощност 350 kW, с местонахождение УПИ VII-396, кв. 135, гр. Пирдоп, е извършена проверка, като между електроразпределителното дружеството и жалбоподателя е водена кореспонденция, но няма промяна на обстоятелствата и фактическата обстановка, която да налага повторна проверка по случая. Обсъдил и писмо от 18.08.2011 г., обективиращо отказ да бъде сключено допълнително споразумение към предварителен договор за присъединяване на производители. С оглед горното съдът съобразил, че ДКЕВР, по жалбата с вх. № Е-12-00-427 от 05.06.2012 г. на "Вас Ойл Къмпани" ЕООД, на основание чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ е изискала от "ЧЕЗ Разпределение България" АД да представи писмена информация и мотивирано становище по основателността на същата, но не е извършила изискуемата от нормите на чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ и от Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране проверка по жалбата на потребителя, нито се е произнесла по нея. Приел, че в случай като настоящия ДКЕВР не може да не се произнесе по постъпила при нея жалба, което бездействие формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, тъй като тя е длъжна, след като осъществи правомощията си, произтичащи от закона, да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не е установила нарушение на условията по лицензията (чл. 102, ал. 1 от Наредбата) или да наложи принудителни административни мерки по реда на Закона за енергетиката (чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ). Обосновал основния си извод като посочил, че мълчалив отказ е недопустим и изключен от посочената наредба, а в конкретния случай, видно от представената административна преписка, Комисията не се е произнесла по процесуално допустимо искане, депозирано в предвидения срок. При така установените факти на основание чл. 146, т. 3 от АПК уважил жалбата на оспорващото дружество и поради наличието на предпоставките на чл. 173, ал. 2 от АПК разпоредил връщане на делото като преписка на административният орган за упражняване на неговите правомощия съобразно задължителното тълкуване на материалния закон. Съдебното решение, предмет на настоящето касационно обжалване, е допустимо. Няма спор по делото, че ДКЕВР е сезирана с жалба, вх. № Е-12-00-427 от 05.06.2012 г. от "Вас Ойл Къмпани" ЕООД, чрез управителя Васил Николов, с твърдение, че повече от шест месеца, включително и след подаване на предходна жалба /от 02.09.2011 г./, "ЧЕЗ Разпределение България" АД отказва да съгласува еднолинейна схема, както и да сключи допълнително споразумение към предварителния договор за присъединяване с твърдения, че действията на електроразпределителното дружество необосновано възпрепятстват процедурата по присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. При тези данни Върховният административен съд - Четвърто отделение правилно е преценил че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима - като подадена от надлежно лице в законоустановения в чл. 149, ал. 2 от АПК едномесечен срок от изтичането на 30-дневния срок, визиран в чл. 101 от НЛДЕ, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, и при наличие и на правен интерес от оспорването. Съдебното решение е законосъобразно, правилно и обосновано. Жалбата на "Вас Ойл Къмпани" ЕООД правилно е възприета от съда за основателна, защото в конкретната хипотеза ДКЕВР не може да не се произнесе по постъпила жалба. Тя, с оглед разпоредбите на чл. 101 и 102 НЛДЕ (отм.), дължи произнасяне и ако не го стори, се формира мълчалив отказ. Становището в противния смисъл, а именно за наличие влязъл в сила мълчалив отказ, откъдето следвала недопустимост на съдебното обжалване, не намира опора в специалните ЗЕ и НЛДЕ, тъй като ДКЕВР във всички случаи е длъжна да се произнесе, т. е след като осъществи правомощията си, произтичащи от закона, да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не е установила нарушение на условията по лицензията, съгласно чл. 102, ал. 1 от Наредбата или да наложи принудителни административни мерки по реда на Закона за енергетиката, съгласно чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, обоснован и съобразен с практиката на ВАС е решаващият извод на съда, че мълчалив отказ е недопустим и изключен от посочената наредба. Произнасяне на сезираната Комисия няма и тъй като административният орган дължи такова в срока, регламентиран в посочената по-горе наредба, наличието на компетентност за разглеждането на подаденото искане е условие за прилагане на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване, поради което правилно е отменен като незаконосъобразен. Посочената в касационната жалба практика на I и II отделения на ВАС касае отношения, различни от настоящите и нерегламентирани в специален нормативен акт. В този смисъл напр. решения № 13082 от 22.10.2012 г. по адм. д. № 8301/2012 г., № 12077 от 02.10.2012 г. по адм. д. № 8305/2012 г. и № 6330 от 10.05.2013 г. по адм. д. № 3401/2013 г., всички - на 5 чл. с-в на ВАС. В конкретния случай, както правилно и законосъобразно е приел тричленният състав на Върховния административен съд, ДКЕВР не е предприела действия по разглеждане на жалбата в нарушение на задължението си на регулаторен орган. Твърденията в касационната жалба, че ако е формиран мълчалив отказ, то той е правилен и законосъобразен поради невнесен от оспорващото дружество аванс от 8750 лева по предварителния договор, както и от последваща, "предизвикана от новата законодателна уредба невъзможност" за изпълнение на решението на съда, не държат сметка за обстоятелството, че тричленният състав е констатирал особено съществени нарушения на процедурата и отменил мълчаливия отказ на основание чл. 146, т. 3 от АПК, а не на основание чл. 146, т. 4 от АПК. По следващото искане на касатора следва да се посочи, че поради обстоятелството, че въпросът е предоставен на преценка на административният орган и с оглед естеството на спора, не е била налице възможност за постановяване на решение при условията на чл. 173, ал. 1 от АПК. И тъй като тричленният съдебен състав не е разрешил спора по същество, а е разпоредил делото да се върне на административният орган за разглеждане и ново произнасяне по чл. 173, ал. 2, във връзка с ал. 1 от АПК, не подлежат на обсъждане доводите по съществото на спора, включително и на тези, изведени от новопредставеното пред настоящата инстанция решение на ДКЕВР. Тези съображения следва да бъдат предмет на установяване при произнасянето на административният орган, а евентуално и като предмет на съдебен контрол на издаден административен акт. Константна е практиката на ВАС, че с оглед характера на постановяваните в това производство актове и процедурата за тяхното приемане, съдебният контрол за законосъобразност е ограничен до проверка съществуването на законоустановените предпоставки за произнасяне на компетентния административен орган, но не и до самото съдържание на неговото решение. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав, I колегия,