Решение № 4178 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2008 г.

Решение № 4178 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Цаков Димитров от гр. Плевен, подадена чрез адв. О. Ботева против решение № 42/30.04.2008 г. на Административен съд - Велико Търново (АДмСВТ), Трети състав, постановено по адм. д. № 649 по описа за 2007 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 1500450/28.05.2007 г. на ТД на НАП - гр. Плевен в частта, потвърдена с решение № 622/10.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. С решението в полза на административния орган е присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 768, 71 лева. От съдържанието на жалбата може да се извлече касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 23, ал. 2, т. 17 във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО отм., но приложим за периода). Касаторът счита, че в конкретния случай не е доказана целта за отклоняване от данъчно облагане, а разхода е действително извършен и надлежно осчетоводен. Вещото лице в заключението си по ССчЕ е констатирало, че съществува съпоставимост между приходите и разходите във връзка с услугите по отделните фактури. По тях ЕТ "Карлоспет - Христо Димитров" е направил плащания, в следствие на което възникват основания за признаване на направения разход. Отделните оплаквания са конкретизирани в касационната жалба. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение, решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорената част от РА и присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" - гр. В. Търново я е оспорил с доводи, съдържащи се в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Стефанова. Иска да му се присъди юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е допуснато нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, I А отделение в настоящия състав, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В производството по адм. д. № 227/06 г. АДмСВТ е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на РА № 1500450/28.05.2007 г. на ТД на НАП - гр. Плевен, в частта потвърдена с решение № 622/10.08.07 г. на Д "ОУИ" - гр. В. Търново с която е увеличен декларирания от ЕТ "Карлоспед - Христо Димитров" финансов резултат за 2002 година. В резултат на това данъчната основа за 2002 г. е установена в размер на 54 256 лева. След приспадане на авансовите вноски на жалбоподателя е определен данък за довнасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 14 103, 80 лв. и са начислени лихви в размер на 7 331, 93 лв. за периода, считано от 04.05.03 г. до датата на съставяне на акта. Приходните органи са установили, че през процесния период едноличният търговец е заплатил възнаграждения за услуги на ЕТ "Наско - Атанас Ралчев" - гр. Плевен, ЕТ "Мартина - С - Иван Димитров" - гр. Плевен, ЕТ "Стойко Бекяров - Беласица" - гр. Плевен, ЕТ "Толи - 96 - Асен Замфиров" - гр. София, "Ванимир" ЕООД - гр. София без услугите да са реално извършени. Оттук е прието, че се цели отклонение от данъчно облагане, което мотивира увеличение на ФР. Горепосочените търговци са издали 31 бр. фактури с получател ЕТ "Карлоспед - Христо Димитров", като общият размер на данъчната основа по фактурите е 50 898 лева. С всички фактури е документирано извършването на услуги - "автомобилен превоз на товари". Жалбоподателят е представил пред ревизиращите органи процесните фактури, фискални бонове, оборотна ведомост за 2002 г., декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и счетоводен баланс на ЕТ "Карлоспед - Христо Димитров" към 31.12.02 година. На изпълнителите на услугите са направени насрещни проверки и по реда на чл. 32 от ДОПК са им връчени ИПДПОЗЛ. От протоколите за ИНП е видно, че никой от търговците не е представил изисканите документи и обяснения. По време на съдебното обжалване жалбоподателят е представил допълнително касови бонове, ПКО, тристранен приемо - предавателен протокол и други доказателства по опис. Изслушано е заключение по ССчЕ, което съдът е ценил като компетентно и безпристрастно дадено. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал обобщаващият извод, че жалбоподателят не е доказал реалното извършване на услугите, което обстоятелство представлява основание и за преобразуване на ФР в посока на увеличение. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Спорът между страните не е по фактите, а по направените въз основаната на тях правни изводи. Съгласно на чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) разпоредбата по ал. 2 се отнася и при прилагане на трансферни цени, търговски и финансови взаимоотношения, когато е налице заплащане на възнаграждение или обезщетение за услуги, без те да са реално осъществени. Обосновани са изводите на административния съд, че представените по делото доказателства не доказват реалното извършване на процесните услуги. Както се посочи по - горе по време на ревизионното производство на извършителите на услугите са направени насрещни проверки, по време на които са връчени ИПДПОЗЛ. Изисканите документи и обяснения са във връзка именно с установяване реалното осъществяване на услугите. Изискани са били товарителници, кантарни бележки, приемо - предавателни протоколи, отчети за изпълнение на спедиционния договор и други такива. Доколкото с фактурите са документирани доставки, представляващи автомобилен транспорт на товари, то чрез евентуалното представяне на изисканите документи би се установило фактическото предаване на товарите. Освен това, очевидно е че щом като става въпрос за транспорт, то логично е да съществуват и да се представят при поискване пътни листа и доказателства за материално - техническата обезпеченост на услугите. Търговците не са представили документи от които да е видно, че те притежават собствени или наети превозни средства, гаражи и други площи във връзка с необходимите транспортни средства, въпреки че в някои от фактурите са отбелязани регистрационни номера. Не е доказано също така изпълнителите да са направили разходи във връзка с транспорта, нито пък да са ангажирали съответен персонал по трудово или по гражданско правоотношение. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че представените от жалбоподателя доказателства в преобладаващата им част установяват осъществяването на транспортни услуги от ЕТ "Карлоспед - Христо Димитров" на негови възложители, а не услуги на едноличния търговец. Това е така, защото фактурите са издадени от ЕТ "Карлоспед - Христо Димитров" на други търговци. Страни по тристранния протокол от 08.03.08 г. са "Кюне и Нагел" ЕООД, "Атрей" ЕООД, "Агрохол консулт" - Дулово, като протоколът е съставен за преместване на слънчоглед във връзка с договор за влог, сключен между "Атрей" ЕООД и "Хрима А" - Нови пазар. Протоколът не касае взаимоотношения между ЕТ "Карлоспед - Христо Димитров" и търговци по процесните фактури. Оплакването от касационната жалба за недоказване на специалната цел за отклонение от данъчно облагане е неоснователно. В текста на чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.) в редакцията с ДВ бр. 19/98 г. е посочено, че когато една или повече сделки са сключени и с цел отклонение от данъчно облагане, дължимия данък на лицата се определя без да се взима под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. По процесния казус ДЗЛ не е доказало положителния факт за реалното извършване на услугите за които то е направило плащания, поради което е законосъобразен извода на съда, че се касае за сделки в отклонение на данъчно облагане (вж. по въпроса решение № 3833/17.04.07 г. на ВАС по адм. д. № 8621/06 г., I о, решение № 12508/11.12.07 г. на ВАС по адм. д. № 7387/07 г., I о). В този смисъл констатираното осчетоводяване на разходите не променя изводите за неоснователност на касационната жалба, тъй като и в производството по съдебното обжалване на акта жалбоподателят не е доказал действителното извършване на услугите. Не е налице отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК, решението на АДмСВТ е правилно и трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. В. Търново следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 769 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, състав на I А отделение