Решение № 1952 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10748/2011 г.

Решение № 1952 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10748/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Нора Малинова Мангадашева, от гр. Чепеларе, срещу решение № 49/28.02.2011 г. по адм. д. № 384/2010 г. на Административен съд гр. Смолян. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Руси Алеков Рападов срещу заповед № КД-14-21-217/30.06.2010 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Чепеларе, състоящо се в нанасяне на нави обекти, промяна в границите на съществуващите обекти и заличаване на обекти от КККР в полза на наследниците на Исеин Мангадашев. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че заповедта няма графична част, от която да е видно как графично се намалява площта на поземлен имот 1932, собственост на жалбоподателя Руси Алеков Рападов. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон: С обжалваната заповед промяната е постановена в изпълнение на съдебно решение, поради което не е съставян акт за непълноти и грешки. От съдържанието на процесната заповед е видно, че тя не включва графична част, която е задължителен елемент на същата. Липсата на графична част е пречка да се прояви постановената с обжалваната заповед правна последица - промяна на границата със съседния имот и намаляване на площта му. Този порок препятства възможността за проверка законосъобразността на обжалваната заповед и не може да бъде преодолян чрез последващо графично изображение, представено от административния орган, още по-малко чрез техническа експертиза и вещо лице. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен, съдът правилно е приложил материалноправната норма. Обжалваното решение не страда от визирания в касационната жалба порок и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,