Решение № 10941 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция Бюро по труда Петрич срещу Решение 1874 от 26.10.2023 г., постановено по адм. дело 662/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено негово Решение от 12.05.2023г., с което е прекратена регистрация 10041558 от 18.05.2022г. на Д. И. С. като безработно лице, считано от 25.04.2023г.. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С.. Претендира разноски. Ответникът Д. С. счита касационната жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издаденото Решение на Директор на Дирекция Бюро по труда Петрич, първостепенният съд е приел, че административният орган е приложим неправилно материалния закон при издаване акт си, с който е прекратена регистрацията на ответника по касация като безработно лице, считано от дата 25.04.2023г.. Настоящият касационен състав установи, че спорът по делото е не дали е следвало да се прекрати регистрацията на ответника по касация, а момента(датата), от която това е следвало да стане. В тази връзка и видно от самото заявление-декларация на лицето, че същото на дата 12.05.2023г. е входирало уведомление до ДБТ Петрич, че по силата на влязло в сила съдебно решение на дата 25.04.2023г. неговото уволнение като държавен служител в НАП е било признато за незаконно. Съгласно приложимата правна рамка на чл.20 ал.3, т.4 от Закона за насърчаване на заетостта(ЗНЗ), на която се е позовал и административният орган, регистрацията на търсещите работа лица се прекратява, когато те започнат работа и са осигурени или подлежат на осигуряване по реда на чл.4 КСО. Т. е. условията на закона са предпоставките за това да се налице кумулативно - наличие на осигуряване, но и започване на работа(постъпване на работа), т.е. упражняване на съответната трудова функция. В разглеждания случай специфичното е, че служебното правоотношение на С. е било прекратено незаконно, поради което уволнението му от системата на НАП е било отменен от съда. За разлика от реда по КТ(чл.345 ал.1), то ЗДСл. в чл.122 ал.1 сочи, че държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на на съдебното решение(докато по КТ възстановяването се постановява от съда). При тази правна рамка С. е възстановен на работа на дата 11.05.2023г., т.е. започнал е работа по см. на чл.20 ал.3, т.4 ЗНЗ тогава, а не на дата 25.04.2023г., когато е влязло в сила съдебното решение, с което е отменен административният акт за неговото уволнение. Действително в молбата си до ДБТ Петрич от 12.05.2023г. лицето сочи, че е започнал работа на 25.04.2023г., но пък с нея са представени свидетелстващи документи, с които се установява, че е постъпил(е бил възстановен) на работа на дата 11.05.2023г. Освен това в заявлението си лицето не е посочило изрично(графата е празна) от коя дата желае да прекрати регистрацията си в ДБТ. Правилни са изводите на първостепенния съд, че в случая е без значение какви са останалите последици при отмяната на незаконно уволнение, вкл. и във връзка с непрекъснатостта на осигурителния му стаж, тъй като това е само една от посочените в закона предпоставки. Или съответни на закона са изводите на административния съдия за допуснато неправилно прилагане на материалния закон от страна на Директор Бюро по труда Петрич, касателно датата на прекратяване на регистрацията на С. като безработно лице. В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Разноски се дължат на С., които се констатираха да се в размер на общо 500 лева за тази инстанция за осъществената защита от адвокат и съобразно представения списък на разноските, поради което следва да се осъди Агенция по заетостта да му ги заплати. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,