Решение № 2914 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8893/2020 г.

Решение № 2914 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8893/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Т. Стоянов – К. Стоянов", от гр. Карнобат, против Решение № 605 от 08.06.2020 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 211/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт № Р-02000219000970-091-001/09.10.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 225/23.12.2019 г. на Директор на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени следните задължения: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 3075, 65 лв. и лихви за забава в размер на 716, 96 лв., ДОО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 2275, 51 лв. и лихви за забава в размер на 513, 14 лв., здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. в общ размер 1085, 61 лв. и лихви за просрочие в размер на 246, 97 лв., за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. в общ размер 678, 50 лв. и лихви за просрочие в размер на 154, 23 лв., за ДДС за периода от 29.08.2016 г. до 03.07.2019 г. в размер на 30558, 49 лв. и лихви за просрочие - 5098, 90 лв., или всичко в общ размер на 44 403. 96 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Оспорват се изводите на съда, че ЕТ не е отчел в пълен размер действително реализираните приходи от дейността, като е формиран оборот отговарящ на критериите за регистрация по ЗДДС. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от с. к. Установено е, че жалбоподателят не е декларирал в пълен размер действително реализираните приходи от дейността си като ЕТ през ревизираните периоди, тъй като за голяма част от извършените от него технически прегледи не е издал приходни бонове от ЕКАФП. Този извод е обоснован след съпоставка на отчетените от ЕТ приходи от продажби на услуги - извършени ГТП за ревизираните периоди, за което са издадени 4431 бр. касови бонове в периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г., с получените данни от ИА "Автомобилна администрация" /ИА "АА"/ за извършени от него 9917 бр. технически прегледи на МПС в периода 01.01.2015 г. – 17.04.2019 г. Отчетено е и обстоятелството, че за периода ЕТ не е получил плащания от клиенти по банков път. С РА, предмет на контрол пред АС, е прието, че РЛ е укрило приходи от дейността си по предоставяне на услуги по извършване на ГТП на МПС и стойността на тези приходи, от една страна, обосновават достигането на облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС в размер на 51 612 лева (за периода 01.08.2015 г. - 30.07.2016 г.). Формиран е извод, че в нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, търговецът не е подал заявление за регистрация по ЗДДС. В резултат на направените констатации ЕТ е регистриран за целите на ЗДДС, по реда на чл. 102, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с Акт за регистрация № 020421901637249/02.07.2019 г., който е връчен на 03.07.2019 г. и не е бил обжалван от задълженото лице. На основание чл. 122 ДОПК е формирана данъчна основа за облагане по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за процесните периоди представляващи разликата между установените при ревизията приходи от ГТП за съответната година и отчетените за същия период разходи от ЕТ по ОПР (за материали - печат на стикери, ел. енергия, наем на помещение, РЗ, осигуровки и др). Установената по този начин данъчната основа по чл. 122 от ДОПК е намалена с установения при ревизията размер на задължителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за съответната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО, като е определена ГДО за доходите от стопанска дейност като ЕТ, която за 2015 г. е в размер на 5307. 92 лв., за 2016 г. е в размер на 6917. 62 лв. и за 2017 г. е в размер на 8278. 93 лв. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – наличие на укрити приходи е фактически обосновано, облагаемите данъчни основи по ЗДДФЛ са определени правилно, налице са били условия за задължителна регистрация на РЛ, като същото дължи данък за периода от датата на изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация /29.08.2016 г./ до датата, на която е регистриран служебно /03.07.2019 г/. Законосъобразно са начислени и съответните задължения по КСО и ЗЗО за процесните периоди. Решението е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано. Основните оплаквания в жалбата са свързани с изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и облагането на ЕТ с ДДС за периода 29.08.2016 г. до 03.07.2019 г. Възраженията са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е приел за доказано наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Предвид, че ревизията е извършена по особения ред, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест да се оборят констатациите на ревизионния акт, които се считат за верни до доказване на противното, е на ревизираното лице, но в случая това не е сторено. При наличие на данни за укрити приходи или доходи, данъчната основа за облагане с ДДС е определена правилно от органа по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, съобразно изискванията на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и след анализ на всички факти и обстоятелства относими към дейността на ЕТ, включително и получените доказателства от ИА "Автомобилна администрация" за действително извършените от него услуги по години и месеци, за които е прието, че са облагаеми доставки по смисъл на чл. 12 от ЗДДС. В случая действително получените приходи от търговеца в резултат на извършените услуги /ГТП/ в периода от 29.08.2016 г. до 03.07.2019 г. са в размер на 183 351 лева, в това число данъчна основа за облагане с ДДС за целия период – 152 792. 50 лева и ДДС – 30558. 49 лв., като размерът на ДО и данъка законсъобразно са определени по правилата в чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Изводите на първоинстанционния съд са постановени при правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право и се споделят изцяло от настоящата инстанция при извършената служебно проверка за съответствие на решението с материалния закон. Предвид изложеното, съдебният акт като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,