Решение № 7577 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3361/2017 г.

Решение № 7577 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3361/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. У. А., лично и като майка на Л. С. А., Д. С. А., Д. С. А., кюрди - граждани на Ирак, подадена чрез адв. М. Д., срещу Решение № 784 от 13.02.2017 г., постановено по адм. дело № 12571/2016 г. от Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, решаващия съд е отхвърлил жалбата на С. У. А., лично и като майка на Л. С. А., Д. С. А., Д. С. А., граждани на Ирак, срещу Решение № 10314 от 20.12.2016 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е преценил отказа на административния орган за законосъобразен, тъй като за кандидатстващите не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Спрямо търсещата закрила не е извършено преследване, включително и на религиозна основа, което по своето съдържание и интензитет да е основание да събуди основателен страх за нейния живот. От представената бежанска история на чужденката не се установява по отношение на нея да е налице преследване по смисъла на ЗУБ. В проведените интервюта са установени много противоречия и разминавания, но не се твърди упражняване на насилие; задържане; съдене или преследване с такава цел; няма данни за дискриминационни мерки; заплахи от поддръжници на шериата с оглед на това, че е била активист на организация за правата на жените и е давала съвети на жени, подложени на домашно насилие и на такива, които не са искали да носят традиционни мюсюлмански символи. Няма информация за осъществено спрямо нея преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. В тази връзка съдът е приел, че основателно и в унисон със закона е прието, че искането на жалбоподателката, в частта за предоставяне на бежански статут, е неоснователно. Според съда преценката на административния орган, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, е законосъобразна в конкретния случай. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че жалбоподателката e била принудена да напусне Ирак поради реална опасност от тежки посегателства спрямо личността като изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция. Не са представени доказателства, а и не се твърди, че С. А. е била лично засегната с оглед специфични за нея лични обстоятелства и предвид обстановката в Ирак. Въз основа на това първостепенният съд е приел, че оспорващата има възможност да живее в И. К., където обстановката е значително по-спокойна и спрямо нея не би била налице заплаха от безогледно насилие, още повече, че братята, сестрите и родителите на оспорващата и до момента живея необезпокоявано в тази област. От представената справка № 1520/19.12.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ за актуалното положение в Ирак и И. К. в съдебното производство пред първоинстанционният съд се установява, че общата обстановка по сигурността на цялата територия на Ирак остава сложна, поради действията на организацията "Ислямска държава" в част от страната, но в И. К. е стабилна. Според становището на Върховния комисариат по бежанците при ООН в тази автономна област живеят много етнически и религиозни групи, но на територията й има верска, политическа и етническа търпимост. Установява се, че няма данни за възникнали проблеми със завърнали се там лица, които са търсили закрила в други страни. Европейските страни като цяло намират ситуацията в тази част на Ирак за стабилна, като правителството е в състояние да осигури живота и сигурността на гражданите. В областта се наблюдава бурен икономически растеж и просперитет. Там намират постоянно убежище хора от други райони на Ирак, където обстановката е нестабилна и опасна, като няма данни достъпът до тези територии да е ограничен, особено за хора с кюрдски етнически произход, каквато и е жалбоподателката. След направена проверка, първостепенният съд е установил, че в района на гр. Ф., област Дахук не се водят сражения и той се намира в зоната на териториите, контролирани трайно от кюрдските сили, което напълно опровергава твърденията, че градът е превзет от Ислямска държава, което е основната причина, сочена за напускането на Ирак. В този смисъл, съдът е приел, че при преценката относно наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ спрямо С. У. А., административният орган е извършил вярна преценка на изложената от кандидата бежанска история и правилно е приложил материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай видно от представената по делото административна преписка, както и от относимите доказателства не може да се направи извод, че чужденката е била обект на преследване. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и не е била обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Твърденията, че е получавала заплахи от поддръжници на шериата с оглед на това, че е била активист на организация за правата на жените, не се доказват по делото. Видно от самите изявления в проведените интервюта на жалбоподателката причините за напускането на страната на произход е недостига на пари, затруднения за плащане на сметките, наема и липсата на перспектива, които са извън приложното поле на ЗУБ. Твърденията на жалбоподателката не съдържат информация за осъществено спрямо нея преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход С. У. А. да е имала проблеми с официалните власти, да е била задържана или преследвана или пък да е налице риск от такова преследване. Посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо нея са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденката по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице и предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателката. Кандидатката за статут се позовала преди всичко на несигурната обстановка в Ирак. Настоящата инстанция следва да отбележи, че видно от текста на решението на СЕС по предоставяне на преюдициално заключение относно запитване за тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО е, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В тази връзка от анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕО и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак и И. К., съдържаща се в справка вх. № 1520/19.12.2016 г. представена в производството пред първостепенният съд от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. От нея се установява, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на цялата страна и конкретно в И. К. Съществуващото насилие на места не е безогледно, чужденката може да се ползва от вътрешна закрила от държавата си на произход на части от територията, на които ситуацията е относително стабилна. Видно от нея е, че има възможност за вътрешно разселване в И. К., поради което не може да се направи извод, че степента на насилие в страната е масово и безогледно. В подкрепа на това е и информацията, че братята, сестрите и родителите на оспорващата и до момента живея необезпокоявано в И. К. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила и това правилно е преценено от административния съд. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Ирак и особено в И. К., съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин кюрдката да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната й сфера, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката. Във връзка с изложеното, посочените от кандидатката основания за представяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не попадат в никоя от предвидените в закона хипотези за предоставяне на субсидиарна закрила. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидатката за статут. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. По изложените съображения решението на Административен съд С.-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,