Решение № 179 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2312/2017 г.

Решение № 179 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2312/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 3974/20.04.17 на В. И. В. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на решение № 83/17.03.17 по г. д. № 1/17 на Окръжен съд Търговище - с което е потвърдено реш. № 624/30.11.16 по г. д. № 890/16 на Районен съд Търговище в частта му за отхвърляне на предявения от молителя иск за заплащане на 1715,82 лв. обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ за недопускане до работа за периода 26.01.16- 11.05.16 ведно с разноски. Твърди се, че с предходно решение - № 403/14.07.16 по г. д. № 75/16 на Районен съд Търговище, му е присъдено обезщетение на същото основание за предхождащ период - 8.01-25.01.16. Доколкото по двете дела страните, искането и основанието са еднакви, а са постановени две противоположни решения, се иска отмяна на решение № 83/17.03.17 по г. д. № 1/17 на Окръжен съд Търговище, с което претенцията е отхвърлена. Ответната страна [фирма] не взема становище. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С влязло в сила реш. № 403/14.07.16 по г. д. № 75/16 на Търговищки районен съд [фирма] е осъдено да плати на В. И. В. на основание чл. 213, ал. 2 КТ 256,54 лв. обезщетение за недопускане до работа за периода 8.01.16-25.01.16. Изложени са мотиви, че считано от 7.01.16 г. ответникът не е допуснал ищеца до работа без да има основание за това - поради което му дължи обезщетение за недопускането. С влязло в сила реш. № 624/30.11.16 по г. д. № 890/16 на Районен съд Търговище /потвърдено с окончателно решение № 83/17.03.17 по г. д. № 1/17 на Търговищки окръжен съд/ предявеният от В. И. В. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа за периода 26.01.16-11.05.16 е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че не е налице незаконно недопускане до работа, тъй като ищецът, който е работил като шофьор, е търсен да се яви на работа, но е отказал да управлява предоставения му камион. Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира за установено от правна страна следното: Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание, са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. В случая предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не са налице - тъй като, видно от посочения по-горе предмет на двете решения, липсва твърдяното от молителя тъждество. Решенията са постановени между едни и същи страни, но предмета на делата е различен. Решение № 403/14.07.16 по г. д. № 75/16 е постановено по иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за периода 8.01.16- 25.01.16, а решение № 624/30.11.16 по г. д. № 890/16 - по иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ - но за друг, последващ период - 26.01.16- 11.05.16. При това положение не е налице изискуемия според чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК идентитет на страни и предмет. Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице визираните в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК условия - поради което молбата за отмяна на влязлото в законна сила решение се явява неоснователна. Водим от горното, ВКС, III ГО,