Решение № 6828 от 22.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Велико Търново против решение 371 / 15.12.2022 г. по адм. дело 461 / 2022 г. на Административен съд Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 74 от Кодекса на труда (КТ), чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба А. Милано ЕООД, гр. Велико Търново, чрез адв. Данаджиева изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е основателна. С решение 371 / 15.12.2022 г. по адм. дело 461 / 2022 г. Административен съд Велико Търново е отменил по жалба на А. Милано ЕООД, гр. Велико Търново решение 1012 04 112#9/13.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-04-01117335/12.04.2022 г., издадени от старши инспектор по приходите при ТП на НОИ. Направил е изводи за незаконосъобразност на оспорените актове по смисъла на чл. 146, т.4 АПК. Приел е, че изводите на административния орган, че е налице опит за заобикаляне на закона с цел получаване на обезщетение за безработица от А. Хаджиева са необосновани. Посочил е, че подобен извод изгражда довод за недействителност на трудовия договор, сключен между лицето и търговското дружество, но според разпоредбата на чл. 74, ал.3 КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в чл.74, ал.1 КТ, той незабавно трябва да сезира съда, който е компетентен да се произнесе по действителността му. Отбелязал е, че съгласно чл. 74, ал.5 КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. На още по-голямо основание не може административен орган да се позовава на недействителност по собствени констатации и при възникнали съмнения във валидността на трудовия договор при условие, че правомощие за такава преценка не му е предоставена от закона предвид изричното указание, че недействителността, включваща и нищожността, следва да се прогласи от съда. Решението е неправилно. По делото е установено, че липсват данни за периода от 22.11.2021 г. до 07.02.2022 г. ТД А. Милано ЕООД, гр. Велико Търново да е извършвало стопанска дейност. Същото няма производствен и търговски обект, собствени или наети дълготрайни активи, в това число сгради, машини и съоръжения, МПС, стопански инвентар и софтуер. Няма кадрови ресурси, основни клиенти и доставчици. Финансира дейността си от средства на управителя. В дружеството е работило само едно лице и това е А. Хаджиева, наета по трудово правоотношение въз основа на сключен на 22.11.2021 г. и прекратен на 07.02.2022 г. трудов договор. Тя е била на длъжност търговски представител. Съгласно длъжностната характеристика наетото лице е изпълнявало задълженията си дистанционно от дома си в гр. Крумовград, като за целите ѝ е бил предоставен служебен телефон. Договорено е било месечно възнаграждение от 2500,00 лева, а длъжностната ѝ характеристика сочи, че трудовата ѝ дейност се е изразявала в комуникация по телефон за намиране на клиенти и търговско представителство на А. Милано ЕООД. Презентациите ѝ се извършвали посредством разговори по телефона като обяснявала на клиентите продуктите, които дружеството предлагало (предимно градински мебели). Не са посочени конкретни лица(клиенти на дружеството). Задачите си е получавала месечно по телефона или устно от управителя и не е имала достъп до предлаганите артикули, както и не знае къде са били съхранявани. Липсват данни за реализирани сделки. След прекратяване на трудовия договор А. Хаджиева е подала в ТП на НОИ Кърджали заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. При така изяснените обстоятелства в хода административното производство противно на аргументите на Административен съд Велико Търново е констатирано, че фактически не е била осъществявана трудова дейност и осигурителят без правно основание е подавал данни за тях по чл. 5, ал. 4 КСО. Направеният извод следва от обстоятелството, че по първоинстанционното дело не се установяват данни за реализирани приходи от търговска дейност на дружеството, които да обуславят изплащане на възнаграждения, за които е подавана информация в регистъра на осигурените лица. След като и по делото не се доказва, че дружеството е осъществявало стопанска дейност за процесния период, то правилен е изводът на административния орган, че осигурителят не установява извършване на трудова дейност от лицето, за което има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. На това основание контролните органи правилно са приели, че тези данни следва да бъдат заличени. Посочените доводи не се опровергават от приложените в административната преписка разплащателни ведомости за изплатени трудови възнаграждения, както и записи от информационните масиви на НОИ. Безспорно в контролното производство по чл. 108, ал. 1 КСО компетентните органи са установили, че ТД А. Милано ЕООД, гр. Велико Търново за 22.11.2021 г. - 07.02.2022 няма декларирани приходи от извършвана стопанска дейност. Тази преценка касае реалното разходване на средствата от ДОО и обективира констатации на държавните органи, натоварени с посочените правомощия, съдържащи се в издадените задължителни предписания. Общественото осигуряване гарантира осигурителната закрила на гражданите и то се осъществява чрез осигурителното правоотношение. Последното възниква между осигурителя и осигурителния орган от една страна и от друга от осигуреното лице и осигурителния орган, които са носители на определени права и задължения. Осигурителното правоотношение се развива на плоскостта на трудовото правоотношение, като упражняването на правата и задълженията на осигуреното лице, предполагат неговото съществуване. В § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО се съдържа легална дефиниция на понятието осигурено лице . Същото е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Следователно, основанието за възникване на осигурителното правоотношение е започване на трудова дейност, за която се следват съответните осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО посочва от кой момент трябва да се счита за възникнало осигуряването, а това е денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. При така изложените аргументи следва да се приеме, че дружеството - осигурител не е имало фактическо и правно основание да подаде данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 КСО за А. Хаджиева, доколкото същата не е упражнявала трудова дейност и за тях не е възникнало основание за осигуряване, поради което правилно му е предписано да ги заличи. По изтъкнатите мотиви касационната инстанция счита, че като е отменил обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Велико Търново, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно решение, което при наличие на касационното основание на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, следва да бъде отменено. Преценявайки ангажираните по първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият касационен състав намира, че административният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. На това основание, след отмяната на неправилното съдебно решение спорът следва да бъде решен по същество, като се отхвърли първоинстанционната жалба срещу решението на административния орган. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на Националния осигурителен институт (по арг. от §1, т.6 от ДР на АПК) се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение и платената за касационното производство държавна такса. Същите възлизат на сумата от 400,00 лева, от които по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 200,00 лева държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение