Решение № 11370 от 1.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13599/2019 г.

Решение № 11370 от 1.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13599/2019 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по 3 касационни жалби, съответно от "Сид Ентърпрайз" ЕООД, Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) и обща жалба на "Логел" ООД срещу решение № 1074 от 16.08.2019 г., постановено по адм. дело № 407/2019 г. по описа на Административен съд– С. област, както и по частна жалба от "Сид Ентърпрайз" ЕООД срещу определение № 1177 от 07.10.2019 г. по същото адм. дело. С касационната жалба на "Сид Ентърпрайз" ЕООД се оспорва решението на тричленния състав в частта му, с която се потвърждава Решение № 135 от 31.01.2019 г., постановено от КЗК, по преписка № КЗК-654/907/2018 г., с което се установява извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Сид Ентърпрайз" ЕООД, налага се имуществена санкция на дружеството за извършеното нарушение в размер на 0.3% от нетните приходи от за финансовата 2017 г, равняващи се на 9681 лева и се възлага на "Сид Ентърпрайз" ЕООД, да заплати на "Логел" ООД и "Ивко индустри" ООД направените по производството разноски в размер на 1500 лв. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е констатирал, че са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК и съответно е приел, че е извършено нарушение от страна на "Сид Ентърпрайз" ЕООД. Обстоятелствено са развити доводи в посока добросъвестност в поведението на дружеството, като се посочва, че представената на сайта на дружеството информация за 18 години опит и над 15 000 клиенти се доказва от факта, че продуктите с марка "SECDOOR" са били предлагани от 1999 г. от други дружества, на които "Сид Ентърпрайз" ЕООД е правоприемник. Иска се отмяната на първоинстанционното решение, като вместо него бъде постановено друго, установяващо, че не е извършено нарушение от "Сид Ентърпрайз" ЕООД. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника адв. Василев, който отправя искане до съда същата да бъде уважена изцяло, като на страната бъдат присъдени и сторените разноски. С частната жалба на "Сид Ентърпрайз" ЕООД се оспорва определение № 1177 от 07.10.2019 г. по адм. дело № 407/2019 г. по описа на АССО, с което е отхвърлена молбата на "Сид Ентърпрайз" ЕООД, за изменение на решение № 1074/16.08.2019 г. по адм. дело № 407/2019 г. по описа на Административен съд - С. област в частта за разноските. Иска се отмяна на определението, като се присъдят разноски съразмерно уважената част от жалбата. С касационната жалба на КЗК се оспорва решение № 1074 от 16.08.2019 г., постановено по адм. дело № 407/2019 г. по описа на Административен съд – С. област, в частта му, с която се отменя т. 1 от Решение № 135 от 31.01.2019 г., постановено от КЗК, по преписка № КЗК-654/907/2018 г. за наложената имуществена санкция над 0.3% от нетните приходи от за финансовата 2017 г, равняващи се на 9681 лева, както и в частта му, с която се отменя т. 4 от Решение № 135 от 31.01.2019 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-654/907/2018 г и преписката се връща на КЗК за ново произнасяне. В тази касационната жалба се поддържа, че определената от КЗК имуществена санкция е адекватна и отговаряща на вида и характера на установеното нарушение, поради което неправилно първоинстанционният съд я е намалил. На следващо място се посочва, че КЗК е извършила необходимия анализ на фактите и обстоятелствата относно поведението на "Логел" ООД, поради което неправилно първоинстанционният съд е върнал преписката за ново произнасяне в тази й част. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд в оспорените части. Релевираните доводи се поддържан в съдебно заседание от пълномощника ст. експерт Чолаков, кйто отправя и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба на "Логел" ООД се оспорва решение № 1074 от 16.08.2019 г., постановено по адм. дело № 407/2019 г. по описа на Административен съд– С. област, в частта му, с която се отменя т. 1 от Решение № 135 от 31.01.2019 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-654/907/2018 г. за наложената имуществена санкция над 0.3% от нетните приходи от за финансовата 2017 г, равняващи се на 9681 лева, както и в частта му, с която се отменя т. 4 от Решение № 135 от 31.01.2019 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-654/907/2018 г и преписката се връща на КЗК за ново произнасяне. В тази касационна жалба се навеждат аргументи за законосъобразност при определянето на санкцията на "Сид Ентърпрайз" ЕООД от страна на КЗК. На следващо място, обстоятелствено се посочва, че поведението на "Логел" ООД не противоречи на добросъвестната търговска практика и неправилно съдът е приел, че са налице предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 29 от ЗЗК. По съображенията, подробно развити в касационната жалба и допълнително поддържани от пълномощника адв. Трайкова, се претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд в оспорените части и се отправя искане за присъждане на разноски, като същевременно се релевира и възражение за прекомерност на разноските на "СИД Ентърпрайз" ЕООД. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, при проверката за редовност и допустимост на жалбите, намира за установено следното: Първоначално производството е образувано и по касационна жалба на "Ивко Индустри" ООД, която е приета за недопустима от настоящия състав, като с определение № 16604 от 05.12.2019 г. по делото, поради неизпълнени указания на съда, е оставена без разглеждане. Определението е влязло в сила. Касационната жалба на "Логел" ООД, в частта й, насочена срещу решението на първоинстанционния съд относно размера на наложената в т. 1 от решението на КЗК имуществена санкция, също следва да бъде приета за процесуално недопустима. Следва да бъде посочено, че размерът на наложената имуществена санкция на "Сид Ентърпрайз" ЕООД от страна на КЗК не рефлектира по никакъв начин върху правната сфера на "Логел" ООД, поради което за "Логел" ООД липсва и законово защитен правен интерес от обжалване на решението на първоинстанционния съд, с което се изменя акта на комисията в частта определяща имуществената санкция на "Сид Ентърпрайз" ЕООД. В тази връзка подадената жалба е процесуално недопустима и в тази част следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. В останалата й част, жалбата на "Логел" ООД е допустима, както са допустими и останалите две касационни жалби, подадени съответно от "Сид Ентърпрайз" ЕООД и КЗК, както и частната жалба, подадена от "Сид Ентърпрайз" ЕООД. При разглеждането на жалбите по същество, настоящият съдебен състав намира следното: По отношение на обжалваното решение В ЧАСТТА, с която е отменено Решение № 135 от 31.01.2019 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-654/907/2018 г., в ЧАСТТА по т. 1 от диспозитива на решението, с която за установено нарушение на чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията от страна на "Сид Ентърпрайз" ЕООД, на това дружество е наложена имуществена санкция в размер над 9681 лева - за разликата от 9681 лева до 64 540 лева и е отхвърлена жалбата в останалата й част срещу решението в частта на диспозитива по т. 1, настоящият съдебен състав намира решението за валидно, допустимо и правилно. Аргументите за това са следните: От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че на интернет-страницата си и в свои рекламни брошури "Сид Ентърпрайз" ЕООД е адресирало до широката общественост следните послания: "над 15 000 клиенти", "18 години история и опит, които са гаранция, че ще бъдем тук и утре", и "над 18 години история". Тези послания на "Сид Ентърпрайз" ЕООД, обаче, не са подкрепени от представените от дружеството доказателства по делото. Правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано, че дружеството притежава над 18 години опит в предлагането на продукти с марката "SECDOOR", тъй като макар през 2012 г. "Секдоор" ЕООД, в качеството си на праводател, да е прехвърлило на "Сид Ентърпрайз" ЕООД, собствеността върху комбинирана марка "SD Secdoor Секдоор" с рег. № 61988/19.11.2007 г., за периода преди 2007 година не са представени доказателства за предлагането на продукти с марка "Секдоор" от дружества, на които "Сид Ентърпрайз" ЕООД да е юридически правоприемник. В този смисъл твърденията, че "Сид Ентърпрайз" ЕООД е естественият продължител на дейността на "Секдоор" ЕООД (впоследствие "С. строй" ЕООД), "Индустрия и дом" ЕООД и ЕТ "Д. Д. – Ди Ди Ес – индъстри" не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. Обосновано съдът е споделил преценката на КЗК, че представяне на дружеството с над 18 или с 18 годишна история и съответен опит ис над 15 000 клиенти е в противоречие с добросъвестната търговска практика, въпреки проследеното частно правоприемство и прехвърляне на марката и ноу- хау на "СИД Ентърпрайз" ЕООД. Макар поведението на дружеството във връзка с използване на притежаваните от него марки да не е възприето за нарушаващо свободната конкуренция, това само по себе си не придава вярност на за 18 и над 18- годишна история и опит, тъй като, както бе посочено по- горе, а и както вярно е констатирала и Комисията, първата марка е била регистрирана през 2007 г., а следващите през 2013 г. и 2017 г. Нещо повече, следва да бъде подчертано, че самото дружество "Сид Ентърпрайз" ЕООД заявява, че разполага с фактури за извършени доставки, продажби и услуги на 8 000 клиенти за периода 2012 г. – 2018 г., но за останалите клиенти до обявените в посланието 15 000 няма обективни данни. Изводът, който се налага е, че посланията на "Сид Ентърпрайз" ЕООД за над 18 години история и 15000 клиента представляват неверни данни, поради което поведението на дружеството е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите и съответно представлява нарушение по чл. 29 от ЗЗК. Касационната жалба на "Сид Ентърпрайз" ЕООД срещу горепосочената част от решението на АССО е неоснователна, а решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. По отношение потвърдения размер на наложената имуществена санкция от 9681 лева, настоящият съдебен състав споделя развитите от първоинстанционния съд доводи, като намира, че с оглед характера и степента на нарушението, както и специалната превенция за предотвратяване на бъдещи недобросъвестни действия на нелоялна конкуренция, наложеното наказание, в размера определен от съда е законосъобразно, обосновано и справедливо. Съдът е съобразил всички относими факти, отчел е, че определени действия, за които е санкционирано дружеството не съставляват действия на нелоялна конкуренция, а по отношение на останалите, с които е нарушена забраната, е отчел тяхната продължителност и по- конкретно значително по- краткия период на тяхното проявление от този, възприето т Комисията. Това е дало основание на съда да намали определената санкция, като, обаче, отчете, че нарушенията не са еднократни, изразяват се в няколко действия и продължителността име е най- малко между 6 месеца и 1 година. При възприемане на мотивите на съда следва да бъде споделено становището, че с оглед критериите по т. 17. 2 а. от МЕТОДИКА за определяне на санкциите и глобите, налагани по ЗЗК, приета с решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, с изм. и доп., не следва промяна в квалификацията на нарушенията като "не особено тежки", но се налага намаляване на размера на наложената санкция до 9 681 лв. Предвид горните съображения, неоснователни се явяват оплакванията на КЗК срещу постановеното от съда на намаляване на наложената от нея санкция от 64 540 лв. на 9681 лв. По така изложените съображения, настоящият състав намира, че решението на първоинстанционният съд, в частта, с която се отхвърля жалбата на "Сид Ентърпрайз" ЕООД срещу решението на КЗК, в частта досежно установеното нарушение по чл. 29 от страна на това дружество и се намалява определения размер на наложената имуществена санкция, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до обжалваната част от решението, с която е постановена отмяна на Решение № 135 от 31.01.2019 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-654/907/2018 г., в ЧАСТТА по т. 4 от диспозитива (неправилно посочена като т. 2 в решението), с която е установено, че "Логел" ООД не е извършило нарушение по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията и преписката е върната на КЗК за съответно произнасяне при спазване задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон, настоящият съдебен състав приема следното: Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че посланието на "Логел" ООД "Вратите с размери 3000 мм ширина и 3500 мм височина са изпълнени с проходна врата и светла част от 7 кв. м - нещо непостижимо за други производители", както и посланието, че Логел ООД "е единствената българска фирма производител на индустриални и гаражни врати, притежаваща сертификат за качество ISO 9001" са неверни и не отговарят на обективната действителност. От събраните по делото доказателства се установява, че това дружество не е единственият производител на индустриални и гаражни врати, притежаващ сертификат за качество ISO 9001, на врати с размери 3000 мм ширина и 3500 мм височина, изпълнени с проходна врата и светла част от 7 кв.м, респективно на врати с прозрачни панели, както и че това не е непостижимо за други производители. Правилно съдът е отчел, че е изцяло във възможностите на "Логел" ООД да провери верността на информацията относно своите конкуренти, която публикува на сайта си и съответно като не е сторил това е извършил нарушение по чл. 29 от ЗЗК. Въпреки тези обосновани изводи, обаче, съдът неправилно е решил да върне преписката на КЗК за ново произнасяне. Предвид факта, че всички относими към предмета на спора доказателства са надлежно събрани, първоинстанционният съд е следвало да реши въпроса по същество като установи извършено нарушение от страна на "Логел" ООД и изпрати преписката на КЗК единствено за определяне на размера на имуществената санкция, което е нейна изрична компетентност. По тези съображения, решението на първоинстанционният съд, в частта, с която е отменено Решение № 135 от 31.01.2019 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-654/907/2018 г., в ЧАСТТА по т. 4 от диспозитива (неправилно посочено в решението като т. 2), с която е установено, че "Логел" ООД не е извършило нарушение по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението в неговата част, с която е постановено връщане на преписката на Комисията за защита на конкуренцията за съответно произнасяне при спазване задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон, решението е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде установено извършено от "Логел" ООД нарушение по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията, като съответно бъде изпратена преписката на Комисията за защита на конкуренцията за налагане на имуществена санкция. По отношение на определение № 1177 от 07.10.2019 г. по адм. дело № 407/2019 г. по описа на Административен съд– С. област, настоящият съдебен състав счита, че правилно съдът е приел, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските. Предвид изхода на спора и приетата частична основателност на жалбата на "Сид Ентърпрайз" ЕООД, както и липсата на оценяем материален интерес по споровете по Закона за защита на конкуренцията, разноските правилно са оставени за всяка от страните така, както са сторени. По изложените съображения и предвид изхода на настоящия спор, разноски не следва да бъдат присъждани и в касационната инстанция. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Четвърто отделение,