Решение № 3534 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9919/2020 г.

Решение № 3534 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9919/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Заместник-изпълнителния Директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/ против Решение № 1338/23.07.2020 г. постановено адм. дело № 3964/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 02-2400/31#2 от 12.11.2019 г. на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие" – гр. София, и са присъдени разноски в полза на оспорващия. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява да се приеме, че актът е надлежно мотивиран/съдържа фактическите и правни основания за постановяването му/, спазени са административно производствените правила при издаването му и необосновано и неправилно съдът е приел обратното. Твъди също така и че АУПДВ е изцяло съобразен с материалния закон – въз основа на писмо вх. № 02-2400/31 от 20.01.2017 г. на Национален парк "Централен Балкан" във връзка с допусната техническа грешка при въвеждане на данните в ИСАК и извършена извънредна редакция на същите данни, е установено, че неправилно са въведени те относно спазване изискванията на чл. 21 от Закона за защитените територии през кампания 2014 г. и че същите не са спазени през кампания 2015 г., поради което се следвало изключване от подпомагане. Дейността на административния орган се свеждала единствено до административни проверки на данните в електронната система по чл. 68 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /наричана по-долу само Наредба № 11/2009 г., бел. моя/, няма нормативно задължение да извършва допълнителни проверки, като отговорността за коректността на въведените данни е изцяло в случая на Национален парк "Централен Балкан". Възможността на ДФ "Земеделие" по чл. 68, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г. да поиска от външната институция всички необходими документи, свързани с въведените резултати, е само в рамките на процедура инициирана от самата външна институция за отстраняване на грешки. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и отхвърляне на оспорването против процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В случай на претендиран адвокатски хонорар от противната страна – настоява на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляването му до законоустановения минимум. Ответната страна – Б. Ш., чрез процесуалния си представител адв. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Подробни съображения, излага в писмена молба, с характер на писмени бележки. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ изх. № 02-2400/31#2 от 12.11.2019 г. на Зам. Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 5, § 1, 2 и 3, предложение първо от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета по отношение прилагането на процедурите за контрол, както и кръстосаното спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, във вр. с чл. 165 и чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ е определено спрямо Б. Ш., гр. Карлово, публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" /"АЕП"/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 г., направление "Традиционни практики за сезонна паша на животни (пасторализъм)" за кампания 2014 г. във връзка с подадено от Б. Ш. заявление за подпомагане с УИН 16.20.0614/47888 в размер на 16 989, 64 лева, ведно с лихва за забава, начислявана от изтичане на срока за възстановяване до датата на плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА. С атакувания съдебен акт съставът на Административен съд – Пловдив АУПДВ е отменен на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК поради липсата на фактически основания, т. е. неспазване изискването за форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е приел за установено, че оспореният АУПДВ е действителен административен акт, но е издаден при липса на конкретни фактически основания, посочени в него, възприето за липса на мотиви, с което е нарушено изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и при неспазени административно производствените правила – в нарушение на чл. 35 и чл. 37 от АПК, административният орган не е установил всички факти и обстоятелства, които са от значение и не е събрал доказателства за това. Според състава на съда тези нарушения са довели и до материална незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, за което са изложени съображения. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Конкретни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от състава на съда в касационната жалба не са изложени, а за тях касационната инстанция не следи служебно – чл. 218, ал. 2 от АПК. Решението е постановено въз основа на събраните и неоспорени релевантни писмени доказателства, при правилната им преценка и при обсъждане на становищата на страните и техните възражения, поради което е обосновано. Административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия, които на практика не се оспорват от страните по делото. Основният спорен въпрос, а именно относно наличието на мотиви в административния акт, от които да са ясни възприетите от административният орган фактически основания за прилагане на посочените в акта правни основния, правилно е разрешен от АС - Пловдив. По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Изложените в процесния АУПДВ фактически и правни основания обаче от една страна са без взаимовръзка помежду си, а и противоречат на събраните доказателства по делото, както правилно е констатирал съставът на първоинстанционния съд. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Всъщност от фактическа страна в АУПДВ са изложени съображения, че с писмо вх. № 02-2400/31 от 20.01.2017 г. Национален Парк "Централен Балкан" е информирал ДФ "Земеделие" за допусната техническа грешка при въвеждането на данните в ИСАК, като е въведена информация че "сте спазили разпоредбите на чл. 21 от Закона за защитените територии през кампания 2014 г., а погрешно са въведени данни, че същите не са спазени през кампания 2015 г. за направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм) от мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г.". От това е сторен извод, че след извършена извънредна редакция в ИСАК техническият пропуск допуснат от Национален парк "Централен Балкан" е коригиран, като е установено, че сумата, която следва да се оторизиран по заявление УИН 16.20.0614/47888 за направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)", дейност с код АП49 е в размер на 0 лева, в следствие на което изплатената сума в размер на 16 989, 64 лева се явява недължимо платена по заявлението за кампания 2014 г., и следва да бъде възстановена. Посочените правни основания за възстановяване на помощта са чл. 5, § 1, 2 и 3, предложени първо от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета по отношение прилагането на процедурите за контрол, както и кръстосаното спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, във вр. с чл. 165 и чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Или напълно неясно е защо се приема, че посочената в писмо вх. № 02-2400/31 от 20.01.2017 г. Национален Парк "Централен Балкан" грешка относно въведените данни за 2015 г. и то касателно спазване изискванията във връзка с поетите ангажименти за кампания 2015 г. по направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)" от мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г., е относима към спазване поетите ангажименти от същия бенефициер за кампания 2014 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 г. – 2013 г., направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)". Всъщност в уведомителното писмо не се съдържат никакви конкретни фактически и правни основания, които да сочат на недължимост на извършеното плащане, респ. пораждане на задължение за неговото възстановяване в съответствие с цитираните норми на общностното законодателство. От така съставения АУПДВ може да се направи извод само за предприетите действия от ДФ "Земеделие" и получена информация от Национален парк "Централен Балкан", която принципно се съдържа в цитираното писмо, но не и за нарушение/я, което/ито да е допуснал земеделския производител, респ. материалноправното основание за недължимост на полученото финансово подпомагане на конкретния кандидат за кампания 2014 г. В тази връзка следва да се посочи, че при поддържано нарушение на чл. 21 от Закона за защитените територии, то е следвало административният орган да визира правните норми, въз основа на които то е релевантно за подпомагането на земеделските производители по направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)" от мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за 2007 г. – 2013 г., а и да го установи в условията на пълно доказване, съобразно както общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК, така и на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, а нищо от това не е сторено. Ако се касае до неспазване на базово изискване, каквото е това формулирано в чл. 26, ал. 2, т. 8 от Наредба № 11/2009 г., то съгласно правилото на чл. 16, ал. 1 от Наредба 11/2009 г. в тези случаи агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните, но релевантни фактически и правни основания не са посочени в оспорения АУПДВ, поради което и неясно защо е прието, че в тези случаи се следва пълно изключване, респ. пълният размер на помощта е недължимо платен и подлежи на възстановяване. По отношение останалите аргументи в касационната жалба, макар и да касаят въпроса за справяне с доказателствената тежест в процеса и материалната законосъобразност на АУПДВ, а тя не може да бъде проверена при липсата на конкретни фактически и правни основания, посочени в него, за пълнота на изложението се излагат следните следните съображения. Съгласно чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. ДФ "Земеделие" създава и поддържа електронна система, т. нар. "Системата за въвеждане на данни от външни институции" /СВДВИ/, част от ИСАК /виж чл. 30, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 3 от ЗПЗП/ в която вкл. и Национален парк "Централен Балкан" въвежда данни за извършените през текущата година проверки, конкретно в срок до 30 ноември на годината, за която се отнасят /чл. 68, ал. 2, т. 2/, като изпраща в Министерството на земеделието и храните заверена разпечатка на въведените в електронната система данни в седемдневен срок от изтичане на срока по ал. 2 /чл. 68, ал. 3/. При допусната техническа грешка от страна на външните институции /каквато се явява Национален парк "Централен Балкан"/, отстраняването й се извършва с изпращане на заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ по образец до 31 януари на следващата година, предвид чл. 68, ал. 5, т. 1, б. "б" от Наредба № 11/2009 г., след което в компетенциите на Министерството на земеделието и храните е да одобри или отхвърли така подаденото заявление /чл. 68, ал. 5, т. 2 от Наредба № 11/2009 г. /, като одобрените заявления се изпращат в ДФ "Земеделие", който от своя страна предприема необходимите действия с оглед извършване на одобрените от МЗХ корекции /така чл. 68, ал. 5, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. /. В случая от една страна липсват каквито и да било доказателства за провеждането на казаната процедура по отстраняване на твърдяната "грешка" и то относно данните за 2014 г., вкл. и при съобразяване обстоятелството, че срокът за това е изтекъл към момента на получаване на писмото от Национален парк "Централен Балкан". Липсват доказателства за т. нар. "извънредна корекция" в ИСАК на която се позовава касаторът, липсват цитираните в писмото АУАН и последващо НП /и то влязло в сила, както се твърди/, т. е. липсват каквито и да било доказателства за нарушение на чл. 21 от Закона за защитените територии, извършено конкретно то Б. Ш. и то през 2014 г., още повече при наличните писмени доказателства обсъдени от първоинстанционния съд, които обосновават извод за спазване соченото изискване на закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. При този изход на спора и заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски в производството пред ВАС. Същите се констатираха в размер на 500 лева, уговорен и изплатен адвокатски хонорар, като не са на лице условията за редуцирането му в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, както се претендира от касатора. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат изплатени от ДФ "Земеделие". По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение