Решение № 153 от 21.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3043/2013 г.

ВКСI търговско отделение21.10.2013 г.докладчик т Дария Проданова

Диспозитив

ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязлото в сила Решение № 1495 от 12.08.2011 г. по гр. д. № 1195/2011 г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 153 от 21.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3043/2013 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано по молбата на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязлото в сила Решение № 1495 от 12.08.2011 г. по гр. д. № 1195/2011 г. на Софийски апелативен съд, поради постановяването на необжалваемото Решение № 14800 от 23.11.2012 г. по адм. д. № 7860/2012 г. на състав на VII отд. на ВАС за заличаване на търговската марка "H. Z.", притежавана от [фирма]. Молбата за отмяна е депозирана на 30.01.2013 г. в срока по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК от легитимирана страна и е допустима. В срока на чл. 306, ал. 3 предл. 3 ГПК, чрез писмен отговор, ответникът [фирма] изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. В о. с. з., чрез процесуалния си представител, се позовава на чл. 28, ал. 4 ЗМГО. Няма искане за присъждане на разноски. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. В качеството на притежател на комбинирана търговска марка "H. Z.", регистрирана на 15.07.2003 г. със срок до 18.01.2012 г., дружеството [фирма] е предявило срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 2, т. 3 ЗМГО. Нарушението е обективирано с това, че едноличният търговец е предлагал ресторантьорски и хотелиерски услуги в хотел F. H. Z. в [населено място] и след отправената и връчена на 3.08.2009 г. покана, не е преустановил нарушението, изразяващо се в използване на марката "H. Z." в търговската си дейност. Последователно подържаната теза на ответника е била, че от датата на регистрация, като ЕТ през 1996 г. и до 2009 г. е използвал нерегистрираната марка "З." в качеството марка за услуги и в комбинация с думи като "хотел", "семеен" и пр., което не съставлява нарушение на правата на ищеца върху марката, който освен това не е предприел действия по защитата и в продължение на повече от 5 години. Противопоставено е и възражението за недобросъвестност на ищеца при регистрацията на търговската марка с оглед предхождащото и използване от ответника. С решението си по т. д. № 1736/2009 г. първоинстанционният Софийски градски съд, VI-то т. о. 8 с-в е уважил предявените искове. Счел е за неоснователно възражението за недобросъвестност, доколкото то не може да бъде релевирано по този процесуален ред, а чрез самостоятелен иск с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], състав на САС по гр. д. № 1195/2011 г. е потвърдил решението на СГС. С постановено по реда на чл. 288 ГПК определение по т. д. № 1224/2011 г., състав на II т. о. на ВКС не е допуснал касационен контрол. По реда и на основание чл. 26, ал. 3, т. 6 ЗМГО патентното ведомство е заличило регистрацията на марката на Т. По реда на съдебния контрол, решението за заличаване е било потвърдено от Административен съд - София-град и от състав на Върховния административен съд. Становището на настоящия съдебен състав, че молбата за отмяна е неоснователна, произтича от следното: Извън предмета на настоящия спор е наличието на предпоставките за заличаване на регистрацията на търговската марка и критериите за недобросъвестност по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО. От значение е, какво е действието на настъпилото след приключването на спора заличаване и съставлява ли то основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание в случая не е налице, тъй като заличаването на търговската марка има действие занапред по отношение на приключилите производства по искове за нарушение - чл. 28, ал. 4 ЗМГО. Отмяната, като извънреден способ за възстановяване висящността на спора, би съставлявала заобикаляне на изрично въведените от законодателя правни последици на заличаването на регистрацията на търговската марка. Това е обусловило и отказа на въззивния съд за спиране на основание чл. 229, т. 4 ГПК на производството по делото до приключването на административното производство. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о.