Решение № 10500 от 18.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационната жалба на "Герзовица" ООД гр. Смолян чрез процесуалния му представител адв. Дерелиева срещу решение 956/14.02.2020 г. , постановено по адм. дело 3073/2019 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон , при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Навежда се и оплакване, че съдът не е обсъдил възражението за нищожност на последващия административен акт на КЕВР, с което е нарушил разпоредбата на чл. 172а, ал.2 АПК, а докладът на съда се определя като непълен. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъдат уважени изцяло. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Герзовица ООД- гр.Смолян, се представлява от адв. Седефов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изразени в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът, Комисията за енергийно и водно регулиране , редовно призован , се представлява от юриск. Методиева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в представено по делото писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил като неоснователни предявените от "Герзовица" ООД гр.Смолян искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Комисия за енергийно и водно регулиране- София за заплащане, както следва : на обезщетение за претърпени имуществени вреди- пропуснати ползи в размер на 136 008,56 лв от незаконосъобразен административен акт- т.7 от Решение Ц-010/30.03.2011 година на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение 16953 от 17.12.2013 година по адм. дело 7175/2013 г. на Петчленен състав на ВАС и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 301 616,89 лв от отменен незаконосъобразен административен акт Решение Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение 13785/12.11.2018 г. по адм. дело 12851/2017 г. на ВАС, както и исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ за осъждане на КЕВР да заплати на ищцовото дружество обезщетение за забава в размер на 69 087,63 лв върху главницата от 136 008,56 лв, считано от 17.12.2013г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забава в размер на 3 016,17 лв върху главницата от 301 616,89 лв от 12.11.2018г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на иска до окончателното й изплащане. За да стигне до този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна следното : На 18.06.2001 г. от директора на ДНСК е издадено Разрешение за ползване 961 на МВЕЦ на р.Черна, находящ се на р.Черна в район на ДЛ-гр.Смолян, отдели и подотдели 1033-е,5,4:1034-в, община Смолян, област Смолян. На 11.06.2001 г. е издадено Разрешително за водоползване 0347 с титуляр ГерзовицаООД- гр.Смолян за производство на електроенергия, посредством горецитираната МВЕЦ с инсталирана мощност 1150 кВт и нетен пад 71,70 метра, чийто срок на действие е удължен впоследствие до 12.06.2019г. На 28.05.2001 г. е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия между Електроразпределение ПловдивЕАД /сега ЕВН България ЕлектроснабдяванеЕАД / в качеството на купувач и ГерзовицаООД в качеството на продавач, по силата на който продавачът е поел задължение да доставя на купувача в местата за продажба електрическа енергия по цени и условия, определени в договора в съответствие с действащите нормативни актове. Купувачът заплаща на продавача количеството електрическа енергия по преференциални цени , определени с решение на КЕВР. Между страните не се спори , че за исковия период до постановяване на Решение Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР купувачът е заплащал на ищцовото дружество продавач отчетената по показанията на електромера нетна активна енергия по цена 79,44 лв/МВтч., утвърдена с решение Ц-018/27.09.2005г., а след тази дата - по преференциалната цена, отпределена от ДКЕВР по т.7 от негово Решение Ц-010/30.03.2011г. С Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР са определени, считано от 01.04.2011 г., преференциални цени за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водно- електрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт без ДДС, като в т.7 изрично е посочено, че за водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в експлоатация преди19 юни 2007 година /какъвто е конкретният случай/, утвърдената преференциална цена е в размер на 112,48лв/ МВтч. На 02.05.2011 г. ДКЕВР е приела Становище за класифициране на водни електрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по категориите, утвърдени с Решение Ц-10/30.03.2011 г., прието на закрито заседание на ДКЕВР на 02.05.2011 г. с Протоколно решение 67 по т. 1.Според цитираните в това становище технически параметри, процесната централа - ВЕЦ по технически параметри спада към т. 3 от категориите, дадени в Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР: Среднонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад от 30 до 100 м и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт , за която категория преферениалната цена е 178,68 лв./МВтч. С Решение 2126/13.02.2013 г., постановено по адм. дело 5492/2011 г. по описа на ВАС е отменено Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници и водноелектрически централи в частта по т.7Водноелектирически централи под 10МВт,въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 година-112,48лв/МВтч и административната преписка е върната на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на Решението. Решението на Тричленен състав на ВАС е оставено в сила с Решение 16953/17.12.2013 година по адм. дело 7175/2013 година на ВАС на РБ. В изпълнение на влязлото в сила решение 2126/13.02.2013 г. по адм.д. 5492/2011г. по описа на ВАС, ДКЕВР със свое Решение Ц-5/20.02.2015 г. е определила, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия,произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на §3,ал.1,т.1 от ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата 112,48лв/МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа. С Решение 4039/15.06.2017 година, постановено по адм. дело 2596/2015г. по описа на АССГ е отменено Решение Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР в частта, в която КЕВР е определила, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на § 3,ал.1,т.1 от ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата 112,48лв/МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне , както и за отнасяне на процесните ВЕЦ към групите по посочените критерии от т.1 до т.6 в Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение 13785/12.11.2018 г. по адм. дело 12851/2017 година по описа на ВАС. По делото пред АССГ, приключило с обжалваното в настоящо касационно производство съдебно решение, е назначена, изслушана и и приета като неоспорена от страните комплексна съдебна експертиза, която АССГ е кредитирал изцяло. С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд София град е приел, че исковете са неоснователни и недоказани, тъй като не са налице всички, кумулативно изискуеми по закон елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът е приел, че обстоятелството, че произведената от ищцовото дружество ел.енергия е била изкупувана от обществения доставчик, съответно крайните снабдители по преференциалната цена, определена с отменената т.7 от Решение Ц-010/30.03.2011г., съответно с отмененото Решение 5/20.02.2015г., а не по по-високата преференциална цена по т.3 от същото решение / която никога не е била обжалвана и е влязла в сила още през 2011г. / не се дължи пряко и непосредствено на отмяната на т.7 от цитираното по-горе решение на КЕВР, нито на отмяната на Решение Ц-5/20.02.2015г. съдът е заключил, че в тежест на ищеца е да докаже, че произведената от него електроенергия не е изкупена на по-високите преференциални цени единствено поради т.7 от Решение Ц-010/2011г., съответно Решение Ц-5/2015г., което същият не е сторил. Видно от мотивите на ВАС към решението му по адм.д. 5492/2011г., т.7 от Решение на ДКЕВР Ц-010/2011г. е приета за незаконосъобразна единствено поради въвеждането на времевия критерий въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007г., като съдът въобще не се е занимал с въпроса доколко ищецът се вкл\чва в критериите по т.1- т.6 от същото решение. Нещо повече в решението си по адм.д. 12851/2017г. по описа на ВАС, съдът изрично сочи, че в решението на предишния състав на ВАС не се съдържа указание за прегрупиране по критериите, посочени по т.1 до 6 на Решение Ц-010/30.03.2011г. АССГ е заключил, че класификацията на отделните производители на еленергия от МВЕЦ не е в правомощията на ответника КЕВР, който определя само различните групи производители. Следователно отмяната на т. 7 от Решение Ц-010/2011г. само по себе си не обуславя попадането на ищеца в друга категория, респ. в т. 3 от същото решение, нито това може да се случи на база приетата по делото комплексна съдебн а технико-икономическа експертиза. Същата категоризация следва да се защитава при сключване на договорите за изкупуване на произведената ел.енергия със съответните електроразпределителни дружества, което не е сторено, тъй като, видно от представените по делото доказателства, именно купувачът ЕВН България ЕлектроснабдяванеЕАД при сключване на договорите с ищеца е приел, че процесната МВЕЦ попада в категорията по т.7 от Решение Ц-010/2011г. и приложимата преференциална цена на изкупуване е 112,48 лв. АССГ е приел за неоснователна и претенцията за пропуснати ползи от продажбата на допълнително произведената електрическа енергия над 2 500 работни часа до пълното нетно количество от 3 724 часа поради липсата на настъпили за ищцовото дружество вреди от вида на твърдените. Ищецът е реализирал приходи за тези количества ел.енергия на свободния пазар, но претендира получаването на по-големи приходи от неприложимите в случая по-високи регулирани цени. Съдът е подчертал в мотивите си и обстоятелството, че нито т.7 от Решение Ц-010/2011г., нито Решение Ц-5/2015г. на ДКЕВР определят размера на нетното специфично производство. Същото е определено с отделен административен акт Решение СП-1/31.07.2015г., което няма данни да е било предмет на оспорване в отделно съдебно производство- от една страна, а от друга не може да се оспори инцидентно в рамките на настоящото производство. Приемайки за неоснователни главните искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, АССГ е приел за неоснователни и акцесорните такива за заплащане на лихва за забава и законна лихва . Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти, фактическата обстановка е установена пълно и цялостно и се възприема изцяло от настоящата касационна инстанция, както поради наличието на законова забрана за фактически установявания чл. 220 АПК, така и поради неоспорването й от касационния жалбоподател. Съдът е анализирал надлежно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Правните изводи за неоснователност на съединените искови претенции се споделят изцяло от настоящия състав на ВАСётрето отделение. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: отмен по надлежния ред като незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод осъществяване на административна дейност; от незаконосъобразния акт/ действие или бездействие да е настъпила вреда; да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с допустимите за това доказателства. В случая не са доказани по несъмнен начин две от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се доказва реалното настъпване на претендираните имуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменените като незаконосъобразни административни актове / Решение Ц-010/ 30.03.11г. на ДКЕВР и Решение Ц- 5/20.02.2015 г. на ДКЕВР / и твърдените вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено решение, но дадените указания от съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за администрацията. Цената, по която касационният жалбоподател продава произведената от водноелектрическата централа електрическа енергия не се формира на енергийния пазар. Сделките с електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, се сключват по регулирани от Комисията цени. Затова не може да се направи извод, че дружеството е понесло вреди в пряка причинна връзка с незаконосъобразен административен акт, тъй като иначе би продавало електроенергия на по-висока от отменената цена. След отмяната на решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съдът е изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане, което поражда задължението на органа да определи повторно цената за съответния период. Затова няма основание да се смята, че с отмяната на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, за касатора влизат в сила други, по-високи преференциални цени на изкупуване на електрическата енергия, само защото той се самокатегоризира като ВЕЦ по т. 3 от решението.