Решение № 10924 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6262/2015 г.

Решение № 10924 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6262/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК и по реда на чл. 176 АПК. Образувано е по две молби на директора на Дирекция "ОДОП" - В., с искания за допълване на Решение № 5916/17.05.2016 г, постановено по адм. дело № 6262/2015 г, по описа на Върховния административен съд, второ отделение. В първата молба се твърди, че съдът при постановяване на решението си е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. С втората молба се иска от съда да се произнесе по касационната жалба (наименована частната жалба) на директора на Дирекция "ОДОП" В. срещу Решение № 785/2.04.2015 г., постановено по адм. д. № 3452/2014 г. по описа на Административен съд - В., с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение в частта за разноските на решение № 361/24.02.2015 г., постановено по адм. д. № 3452/2014 г. по описа на Административен съд - В. Ответната страна - З. С. К., не изразява становище по молбите. I. По молбата за разноски: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, второ отделение, е оставил в сила Решение № 361/24.02.2015 г, по адм. д. № 3452/2014 г, по описа на Административен съд - В., относно установените задължения за 2008 г. и 2010 г. по ЗДДФЛ и са присъдени разноски. Също така по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - В. е отменено Решение № 361/24.02.2015 г, по адм. д. № 3452/2014 г, по описа на Административен съд - В., относно задълженията за 2009 г. и е оставен в сила РА № 181401569/8.07.2014 г, на ТД на НАП - В. - за установените задължения за 2009 г. С решението, въпреки своевременно направеното искане за това, не са присъдени разноски по повод образуваното производство. Право да иска допълване на постановения съдебен акт в частта му за разноските има страната, за която този акт е благоприятен - чл. 143, ал. 3 от АПК. Освен да е заявена претенцията, следва направилата искането страна реално да е направила разноски по делото, както и да е установила техния размер. В случая процесуалният представител на Дирекция "ОДОП" - В. е предявил искането си за присъждане на направените по делото разноски с касационната жалба от 16.03.2015 г, като е поискал заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Следователно всички изискуеми от закона предпоставки са изпълнени и в съответствие с чл. 143, ал. 3 от АПК и Дирекция "ОДОП" - В. има право на разноски. С оглед горното искането за присъждане на разноски на касатора в настоящото производство е основателно и следва да бъде уважено съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г, за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК и според уважената част от касационната жалба в размер на: 934,53 лева за производството пред Върховния административен съд и 481,84 лева за производството пред първата инстанция, или общо 1 416,37 (хиляда четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и седем стотинки) лева за двете съдебни инстанции. Тази сума следва да бъде възложена в тежест на З. С. К. II. По молбата за поправка на явна фактическа грешка: Настоящият състав на Върховният административен съд намира молбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 175, ал. 1 по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В настоящият случай страната твърди, че са налице грешки в пресмятането при определяне размера на годишната данъчна основа на установеното задължение за данък върху доходите при ревизираното лице по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2010 г. Както е изложил административният съд в мотивите си, на база на наличните доказателства съдът е достигнал до изводи, които са довели до сочените като очевидна фактическа грешка изчисления и така е формирана и крайната воля за резултата от съдебното производство. С други думи, въпросът е за правилност на съдебния акт, а не за грешка в пресмятането. Относно законосъобразността Върховният административен съд вече се е произнесъл с решението си от 17.05.2016 г. С оглед изложеното, оспореното решение като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,