Решение № 4602 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1037/2015 г.

Решение № 4602 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1037/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП /с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП/ против Решение № 7362/02.12.2014 г., постановено по адм. д. № 10697/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта в която е отменен ревизионен акт (РА) № 214-1202000/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2071/24.10.42012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта му в която на "Панев 98" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ели Експо" ЕООД и "Ц. Е. Ф. -67" ЕООД. В полза на Дирекция " ОДОП" гр. София е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 260 лева. В касационната жалба се излагат подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените превила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу ревизионния акт в отменената му част. Претендират се разноски. Ответникът - "Панев-98" ЕООД, чрез адв. Дюлгерова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените по делото разноски в размер на 360 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението в обжалваната му част на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на "Панев-98" ЕООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт № 214-1202000/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2071/24.10.42012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта му в която на "Панев 98" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8199.30 лв. по фактура, издадена от "Ели Експо" ЕООД, в размер на 2000 лв. по фактура, издадена от "Булхаус Б" ЕООД и в размер на 14 000 лв. по фактури, издадени от "Ц. Е. Ф. -67" ЕООД. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора е приел, че неправилно с РА е отказано право на данъчен кредит по по фактури, издадени от "Ели Експо" ЕООД и "Ц. Е. Ф. -67" ЕООД с предмет на доставките дизелово гориво и дизелово моторно гориво. Съдът е отхвърлил жалбата срещу РА в останалата обжалвана част. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. В касационната жалба се оспорва извода на административния съд относно реалността на извършените доставки по фактури, издадени от "Ели Експо" ЕООД и "Ц. Е. Ф. - 67" ЕООД с предмет на доставките дизелово гориво и дизелово моторно гориво. Съдът е приел, че доставките по тези фактури, следва да бъдат признати за реално осъществени. Административен съд - София-град е приел, че за да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит следва да са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от ЗДДС, препятстващи упражняването на правото. Доказателствената тежест за това е върху лицето, претендиращо възникването на субективно материално право в негова полза, при условията на пълно и главно доказване. С оглед спецификата и вида на фактурираната стока- дизелово гориво и дизелово моторно гориво- като родово определени вещи, съдът е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи прехвърляне правото на собственост върху стоката при предаването й, както и възможността на доставчика да извърши доставката, за което определящо е наличие на такава стока при него, база за съхранение, персонал и транспортни ресурси за превоза й и др. Административен съд София-град е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода ревизионното производство доказателства, приел е заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на установените факти и обстоятелства съдът е направил изводи за наличие на реални доставки на дизелово гориво и дизелово моторно гориво в процесния данъчен период - м. 12.2010 г. и м. 03.2011 г., при което е счел, че данъкът (ДДС) е правомерно начислен, а оттам не е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. Въз основа на писмените доказателства съдът правилно е приел за доказано, че доставчиците "Ели Експо" ЕООД и "Ц. Е. Ф. - 67" ЕООД са доставили дизелово гориво и дизелово моторно гориво на ревизираното лице. За да достигне до този извод, административният съд е обсъдил доказателствата, които установяват притежаването на тези стоки от доставчиците, прехвърлянето на правото на собственост върху тях между страните, обезпечеността на получателя за съхранение на полученото гориво и използването му за извършване на последващи облагаеми доставки. При тези данни съдът обосновано е приел реалност на доставките. В касационната жалба е възпроизведено становище на органа по приходите относно обстоятелствата, свързани с произхода и превоза на доставяните стоки, което не кореспондира с основния фактически състав, подлежащ на установяване по делото, а именно осъществяването на доставка, по която да е налице право на приспадане на данъчен кредит, а не тяхното придобиване по предходни доставки или превоз като доставка на услуга. Придобиването на стоките от доставчика и тяхното превозване са обстоятелства, които могат да бъдат използвани при преценката доколко доставчикът е имал възможност да изпълни задължението си да продаде договорените стоки. При събраните достатъчно доказателства, установяващи че доставчиците са предали на ревизираното лице съответното количество дизелово моторно гориво и дизелово гориво, съответстващо на доставеното количество гориво, предмет на доставките по спорните фактури, са неоснователни възраженията на касатора, че неправилно съдът е приел спорните доставки за реални. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираното лице е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право само паради съмнения за неизрядност или недобросъвестно поведение на трети лица, предходни доставчици на неговия доставчик или на неизрядност на документацията на доставчика относно транспорта или съхранението на стоките. Особено ако недобросъвестното поведение не е установено по категоричен начин при насрещните проверки на предходните доставчици. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 360 лв. съобразно представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение