Решение № 8143 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14621/2015 г.

Решение № 8143 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14621/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. А. А. против решение № 347 от 23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 253/2015 г. по описа на Административен съд - В. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. против Уведомително писмо (УП) с изх. № 01-6500/1021-20 от 5.02.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. в частта, с която е направен отказ да се изплати в пълен размер полагащата се субсидия по СЕПП в размер на 90 419,58 лв. и по СНДП в размер на 134 239,55 лв. и е осъден да заплати на ДФЗ 360 лв. разноски по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил допуснати процесуални нарушения при издаване на акта, а именно неизлагането на мотиви - конкретни правни и фактически основания. Изложено е, че в тежест на административния орган е било да установи по надлежния ред и да докаже фактите отразени в него, което в случая не е сторено. Посочено е, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. В жалбата е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което да се отмени уведомително писмо. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор и становище, депозирани чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Х., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател против Уведомително писмо (УП) с изх. № 01-6500/1021-20 от 5.02.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г., с което му е отказано подпомагане по СЕПП за сумата от 90 419,58 лв. и по СНДП в размер на 134 239,55 лв. За да потвърди уведомителното писмо, съдът е прел, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма съгл. чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Актът е приет от съда за мотивиран, съдържащ изрично посочване на недопустимите за подпомагане площи и техния размер, установени чрез извършени административни проверки. Прието е, че в уведомителното писмо е налице надлежно позоваване и изрично посочване на приложимите законови разпоредби, обосноваващи отказа от финансиране. В конкретика, съдът е приел, че на жалбоподателя е извършена проверка на място на заявените БЗС, като констатациите са отразени в контролен лист, в който в табличен вид са отразени резултатите, като е направено отбелязване каква е заявената площ и каква е измерената на място, като административният орган е приел за недопустима площ за подпомагане разликата между заявената и измерената площ при проверката на място. Посочено е, че органът е констатирал застъпвания на площите с други кандидати, което не са отстранени в полза на А., тъй като той се е отказал от тях. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, заключението по която е кредитирана от съда. В заключението си обаче вещото лице е посочило, че от приетите за наддекларирани площи има и двойно заявени и площи от административни проверки и проверки на място, които не могат да се разделят и поотделно да се определи допустимата площ. В СТЕ е посочено, че от неяснотите от контролния лист от 30.10.2008 г. от проверката на място не може да се изчисли целият обем на площи, допустими за подпомагане и полагащата се за това субсидия. Съдът е посочил, че приема експертизата като обосновано и компетентно изготвена. Въз основа на това Административен съд-В. е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане, а възраженията за немотивираност на административния акт са неоснователни. По тези съображения е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" за наддекларирани площи по СЕПП и СНДП, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Така постановеното решение е неправилно. Неправилен е изводът на АС - В., че при издаването на уведомителното писмо не са допуснати съществени процесуални нарушения. В акта не са посочени относимите фактически и правни основания за отказа за финансиране - от една страна, а от друга - налице е вътрешно противоречие между изложените фактически основания и крайния извод на административния орган за размера на недопустимите за подпомагане площи, с което е нарушена разпоредбата на чл. 59, т. 4 АПК. Съгласно мотивите на уведомителното писмо отказът за финансиране е обоснован с "недопустима площ в резултат от извършена проверка на място" и "двойно заявени площи, от които бенефициентът се е отказал". Колона 3 от уведомителното писмо е отредена за "площ на застъпване, което не е отстранено", като за всички декларирани парцели е посочено "0". В колона 8 обаче е посочено като мотив за отказ от финансиране на част от парцелите "двойно заявени площи, от които бенефициентът се е отказал". Това буди неразбирателство по отношение на отказа за субсидиране, което води до нарушаване правото на защита на земеделския производител. По делото е представено уведомително писмо за площи заявени от повече от един кандидат, което няма подпис и печат на издателя му, към което са приложени карти на двойно заявените площи. Жалбоподателят е подписал декларация, че се отказва от заявените площи в полза на останалите кандидати. Картите на откритите застъпвания обаче не отговарят като застъпена площ с посочените като наддекларирани площи в уведомителното писмо. Един от примерите за това е БЗС 15521-59-1-1. В уведомителното писмо е посочено, че декларираната площ е 68,37 ха; площта след извършена административна проверка е 20,93 ха; площта след проверката на място е 6,19 ха (в контролния лист не е посочена забележка за признаване само на тази част от декларираната площ), а цялата недопустима площ е 62,18 ха, като посочената причина е "недопустима в резултат от извършена проверка на място и двойно заявени площи". В изпратената на А. карта е посочена площ на застъпване от 47,44 ха, а в уведомителното писмо в колона 3 застъпването е 0. По същия начин стои и въпросът със заявени от бенефициента площи за подпомагане с № 15521-52-1-1; № 48807-15-1-1 и 46807-5-1-1. На практика не става ясно основанието, на което административният орган е отказал финансовото подпомагане, както и дали се касае за двойно заявени площи и ако е така какъв процент са те, или за недопустима площ поради неизпълнени задължения във връзка с тяхното обработване. В тази връзка от страна на административния орган няма изложени мотиви. Тези изводи на съда се потвърждават и от заключението на вещото лице по изготвената и приета от съда съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, където вещото лице е посочило, че от приетите за наддекларирани площи има и двойно заявени и площи от административни проверки и проверки на място, които не могат да се разделят и поотделно да се определи допустимата площ. В СТЕ е посочено, че са налице неясноти в приложения по делото контролен лист от 30.10.2008 г. от проверката на място в резултат на които не може да се изчисли целият обем на площи, допустими за подпомагане и полагащата се за това субсидия. В т. 2 от заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че не може да се разделят двойно заявените площи от тези, установени при административната проверка и проверката на място, поради което не може да се изчисли и процентът на допустимата/установената площ или площите допустими за подпомагане. Оттам следва и основателността на твърдението на касатора, че вещото лице е възпроизвело единствено констатациите на административния орган без заключението да е изготвено на база на съществуващите ортофотокарти на обработваните от А. парцели или на извършени проверки на място в ДФЗ и Общинска служба "Земеделие" - В. Това разминаване е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо незаконосъобразност на издадения административен акт. От друга страна по делото е представена заповед № РД20-698/22.07.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отменен отказа на ДФЗ за изплащане на финансова помощ по схемите и мерките за директни плащания на заявителя с изх. № 01-6500/1021 от 28.01.2013 г. като е посочено, че основанията за издаването му не са доказани пред по-горестоящия административен орган. Министърът е върнал преписката на ДФЗ за ново произнасяне със задължително указание за съобразяване с копието на протокола от Областна дирекция "Земеделие" - В. за извършена теренна проверка на коректността на физическите блокове в землището на с. Г. Пещене, където при теренната проверка е установено, че всички идентифицирани от земеделския стопанин парцели се обработват. Тази констатация е в пълно противоречие с посоченото от издателя на административния акт в колона 5 от уведомителното писмо и по-точно правното основание към нея, че съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Във връзка с тези указания, които са задължителни за административния орган не е извършена никаква проверка, като същия се е задоволил лаконично да отбележи, че не следва да се взема предвид при новото произнасяне. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 170, ал. 1 АПК/, административният орган е трябвало да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В конкретния случай това не е направено. Процесното уведомително писмо е постановено при некоректно посочване на правното основание за отказ от финансиране, неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви. Поради тази причина адресатът на уведомителното писмо е бил лишен от възможността да осъществи адекватна правна защита срещу административния акт, като е бил поставен в положение да предполага фактическите установявания в него, наложили отказ от подпомагане, и приложеното към тях правно основание. Очевидно за жалбоподателя не е било ясно какво е конкретното фактическо и правно основание за постановяване на отказа от подпомагане. С оглед на изложеното се налага изводът, че оспореното уведомително писмо е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК и на административнопроизводствените правила. Като е достигнал до различен правен резултат, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, настоящият съдебен състав следва да постанови ново, с което да отмени уведомителното писмо в обжалваната част. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение