Решение № 16040 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6368/2018 г.

Решение № 16040 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6368/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Т. Свирчев против решение № 6/26.03.2018 г. по адм. дело № 469/2017 г. на Административен съд – Русе, в частта, с която е обявена за нищожна заповед № 22/20.11.2017 г. на директора на Общинско предприятие "Обреден дом" – Русе (Заповед/та). В касационната жалба и в хода на делото по същество се поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и Наредба № 13 за организация и управление на гробищните паркове на територията на Община Русе (Наредба № 13) по отношение извода на съда, че липсва правомощие за издаването на обявената за нищожна заповед. Поддържа се, че решението не отговаря на моралните и етични норми, тъй като остава неразрешен въпрос за упражняване грижата на гробните места. Претендира се отмяна на решението и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на оспорването на заповед № 22/20.11.2017 г. на директора на ОП. Ответната страна – директор на ОП"Обреден дом" – Русе не изразява становище. Ответната страна – П. Бахчеванова, представлявана от адв. Иванова, оспорва касационната жалба. Напълно се споделят изводите на административния съд за недействителност на заповедта. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че поставените в касационната жалба въпроси не касаят предмета на спора и са относими към евентуално нормативно регулиране на отношенията. Пледира се за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно. Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационната жалба за допустима като редовно подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Русе е образувано и проведено във връзка с жалба на П. Бахчеванова, в качеството й на лице, претендиращо право на грижовник на гробно място раздел 2, парцел11 а, ред 2, гроб 1 а в гробищен парк "Чародейка", гр. Русе, против Заповед № 22/20.11.2017 г., издадена от Директор на ОП"Обреден дом"-Русе, с която Т. Свирчев е определен за грижовник на същото гробно място. По делото от фактическа страна е установено, че на 13.04.2002 г. Р. Бахчеванова (сестра на жалбоподателката и бивша съпруга на Т. Свирчев), откупила процесното гробно място за срок от 15 години. На 10.09.2002 г., И. Свирчев - син на Р. Бахчеванова и Т. Свирчев, е бил погребан в гробното място. На 07.08.2013 г. Р. Бахчеванова починала и жалбоподателката, като нейна единствена наследница, положила урната с праха й в същия гроб. На 22.02.2014 П. Бахчеванова установила, че урната с праха на сестра й е извадена от гроба и по този повод подала сигнал в Районна прокуратура Русе за извършеното оскверняване на гроба. Образувано било досъдебно производство срещу неизвестен извършител, което към приключване на производството пред съда не е спряно или приключило. На 5.03.2017 г. жалбоподателката Бахчеванова заплатила правото на гробопозване за още 50 години - до 2067 г. На 29.09.2017 г. Т. Свирчев подал заявление до административния ръководител на гробищен парк "Чародейка" да бъде вписан като грижовник на гроба на И. Свирчев, а П. Бахчеванова заличена от регистрите в качеството й на грижовник по отношение на този гроб. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е обявил за нищожна Заповедта, приемайки, че директорът на ОП "Обреден дом" – Русе няма нормативно установено правомощие да определя чрез едностранно властническо волеизявление грижовник на гробно място, намиращо се в общински гробищен парк "Чародейка" - Русе. Този извод е изведен при съобразяване с цялостния обхват на регулираните отношения в Наредба № 13 и в частност с нормите на чл. 12 и чл. 15, ал. 2 от същата наредба. Прието е, че по аргумент от противното на чл. 5, чл. 8, чл. 28, чл. 29 от Наредба № 13, когато директорът на предприятието действа като административен орган, по отношение на определянето на грижовник Наредба № 13 не му придава такова качество. Посочено е, че тълкуването на чл. 12 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 13 предвижда, че грижовникът на гробното място се определя от близките на починалия и определянето му е правна възможност, а не е задължение. Решението е правилно. Съгласно трайната съдебна практика, чрез която се извеждат основанията за недействителност на административните актове, недействителност (нищожност) е налице тогава, когато са налице съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. Такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган т. е. в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална, времева или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е. при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи. В настоящия случай при безспорно установена фактическа обстановка и при правилно издирен материален закон, административният съд е извел обоснован правен извод, че директорът на ОП "Обреден дом" – Русе няма нормативно установено правомощие едностранно и от позицията на орган на власт да се разпореди с обвързваща сила спрямо трети лица относно пораждането, изменението или прекратяването на правата и задълженията, следващи се от функцията на грижовник на гробно място по см. на Наредба № 13. Няма спор, че ОП "Обреден дом" – Русе е специализирано звено на община Русе за изпълнение на местни дейности и услуги по см. на чл. 52, ал. 1 във вр. с чл. 53, т. 2 от Закона за общинската собственост. Няма и спор, че услугите, предоставяни от предприятието съгласно Наредба № 13 са форма на административни услуги по см. на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. В случая обаче, административният съд съвсем правилно е приел, че определянето или заменянето на "грижовник" на гробно място не е от компетентността на ръководителя на предприятието, тъй като не е част от нормативно установения в Наредба № 13 ред и условия за предоставяне на траурни услуги. Следва да се посочи, че качеството "грижовник" на гробно място не е свързано с материално публично права, чието признаване или упражняване да е свързано с намесата на изпълнителните органи на власт. В случая липсва установен публичен интерес, чиято защита се следва от акт на орган на власт. С други думи, придобиването на качеството "грижовник" не е предмет на административни правоотношения и не се следва от нарочен акт на нито един административен орган, вкл. директорът на ОП "Обреден дом" – Русе. В случая спорът за правата върху ползването и управлението (грижата) върху процесното място касационната инстанция определя като граждански и като такъв следва да се разреши по общия ред. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, решението на административния съд, в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна П. Бахчеванова за присъждане на разноските по делото в размер на 600 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС № 0165086/22.10.2018 г. Направеното възражение за прекомерност на възнаграждението съдът намира за неоснователно, тъй като не се установява несъответствие между договорения размер на възнаграждението с фактическата и правна сложност на делото, което от своя страна да е свидетелство за недобросъвестност от страна на П. Бахчеванова при организирането на защитата по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,