Решение № 9505 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5119/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ш. М. непридружен непълнолетен, с [ЛНЧ], чрез процесуалния му представител адв. В. Лазов, АК - Хасково, против Решение 3692/11.04.2025 г., постановено по адм. дело 604/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, VIII състав. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 1975/26.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че съдебният акт е неправилен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се излагат аргументи, които повтарят тези от жалбата до първоинстанционния съд, и касаят правилността и законосъобразността на административния акт. Моли се Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. В съдебното заседание пред настоящата инстанция представя 2 броя справки, както следва: Справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно общото положение в Сирия, актуалната обществено-политическа обстановка в страната към 18.07.2025 г., състоянието на сигурността в провинция Халеб, актуалното положение на кюрдите и имат ли проблем с новата власт, какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди и Справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно, валидно и законосъобразно. Счита, че при постановяването му не са допуснати твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 1975/26.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, на А. Ш. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа на данните по делото, първоинстанционният съд направил следните фактически констатации по делото: А. Ш. М. с [ЛНЧ], бил роден на [дата]. в гр. Алмансура, област Ракка, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност арабин, религия мюсюлманин сунит, семейно положение неженен, без професия, без образование, без документи за самоличност. Същият е регистриран като непридружен непълнолетен, Прието е за установено, че бил напуснал страната си на произход Сирия на 16.06.2024 г., влизайки нелегално в Турция, след което в средата на месец август 2024 г. влязъл нелегално в Република България. В проведеното интервю чужденецът изрично бил заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми заради принадлежността си към определена етническа група или заради религиозната си принадлежност, не е имал проблеми с официалната власт в Сирия, не е бил заплашван, не му било оказвано насилие, не е участвал в политическа партия или въоръжена групировка. Посочил е, че напуснал държавата си по произход, защото там имало митинги против властта. Роднините му го посъветвали да напусне, за да не живее живота, който те били принудени да живеят. Самият той не знаел какво точно се случва в страната му. В неговия район не се водели военни действия. Местоживеенето му било на 15 минути от Алмансура. С оглед преценка на основателността на подадената от лицето молба за международна закрила, в хода на административното производство, от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена Справка с вх. МД-02-78/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Идлиб, Ракка, Хама, Хомс и Дейр ал Зор след падането на режима на Башар Асад. Наред с това за непълнолетния молител бил изготвен и социален доклад от социален работник в отдел Закрила на детето към Дирекция Социално подпомагане гр. Харманли. Налично е и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, за изясняване на обстоятелствата по делото, от органа са били представени Справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 14.03.2025 г. и Справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. При тази фактическа обстановка съдът приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмената форма, с посочване, както на фактическите, така и на правните основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Като правилен е възприет изводът на административния орган относно липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. Ш. М.. Молителят не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставянето на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не били правно значими за търсената защита. Въз основа на анализа на информацията от общодостъпните източници за актуалното положение в Сирия след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад, съдът приел, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до такива промени в обществено-политическия живот в Сирия, които да рефлектират пряко върху гражданите, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към момента на постановяване на съдебното решение липсвали основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, водещи до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочела към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са били регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които да са били дискриминационни сами по себе си или да са се прилагали по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които да са били непропорционални или дискриминационни, да е бил налице отказ на съдебна защита, изразяващ се в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Освен това, чужденецът не бил изложил твърдения да е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. По отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е извършил анализ на фактите за Сирийската арабска република, съдържащи се в представената в административното производство справка с вх. МД-02-78/03.02.2025 г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, приемайки че били налице реалистични очаквания за затихване на конфликта в Сирия, макар и хуманитарната ситуация да оставала сложна. Административният орган е извел заключение, че за А. Ш. М. не бил налице добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота му, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел формираните от административния орган съображения за правилни и съответни на събраните по делото доказателства. Посоченото, кореспондирало и с факта, че в протоколът от проведеното интервю е отразено, че чужденецът изрично заявил, че в неговия район не са били водени военни действия, което означавало, че не е бил изложен на безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, като причината за напускане на страната му по произход била вследствие на общи съвети от роднини, а не на непосредствена заплаха. Самият той признавал, че не знаел какво точно се случва в страната му, а целта на пътуването му била да се установи при братовчед си в България, което предполагало по-скоро икономически или семейни причини за миграция, а не бягство от преследване. При преценката си относно наличието предпоставките по чл. 9 от ЗУБ първоинстанционният съд е отчел и факта, че търсещият закрила е дете. Съгласно релевантната нормативна база, висшият интерес на детето е то да продължи да живее в родното си място, или на мястото си по постоянно местожителство, за него да се полагат грижи на майчин език и да продължи да живее в културната и/или семейна среда на страната му по произход, заедно с родителите си, с неговите близки и приятели, където ще може да комуникира и живее в обичайната си среда, да не бъде изложено на външна среда, в която за него е налице езикова бариера и произтичащи проблеми с комуникацията, както и много други неудобства от социален, психологичен, икономически характер, произтичащи от обстоятелството, че се намира извън родината си, без да е подкрепян от негови родственици. Въз основа на изложеното и съблюдавайки принципа за висшия интерес на детето, заложен в Конвенцията на ООН за правата на детето, за молителя не съществува риск за сигурността му на територията на обичайното му пребиваване. В хода на производството кандидатът не е изтъкнал конкретни причини, свързани с благосъстоянието и социалното му развитие, които да не могат да бъдат посрещнати в страната му на произход. Връщайки се в Сирия, той няма да бъде лишен от неговата идентичност и ще може да поддържа взаимоотношения с роднините си, които по думите му продължават да пребивават там. Именно в държавата си на произход детето ще има възможност да доизгради традиционните социални, родови, културни и езикови ценности и норми, които са от особена важност за личностното му развитие. В случая, предвид липсата на релевантни основания, съдът не е открил обективни възпрепятстващи пречки за завръщане на сирийския гражданин в родината му. Направил е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни установявания на административния съд. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както се твърди в касационната жалба. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател, и е изложил обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон. Правилно и съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, които е анализирал последователно и подробно, съдът е приел, че не са налице фактическите основания, които са изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. Ш. М.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното интервю същият не сочи причини от този тип за напускане на Сирия. Чужденецът не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Правилни са изводите на административният съд и относно това, че липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В съдържащите се по делото доказателства, не са налице данни за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да бъде съобразено решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ от административния съд на бежанската история на А. Ш. М. и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справки, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-483/10.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, съгласно които броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това според справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. - ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от данните в справките - на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Наред с посочното, на 05.09.2025 г. в присъствието на президента А. ал Шараа бил създаден Сирийски фонд за развитие, който бил предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Освен това от данните в справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. може да се направи извод за подобрение на обществено политическата ситуация в Сирия очаквало се създаването на Народно събрание, Федералният съвет на Швейцария, а също и Съединените щати отменяли наложените на Сирия икономически санкции, което било прието за положителна стъпка в развитието и възстановяването на Сирийската държава. На 04.06.2025 г. турският министър на отбраната заявил пред международната информационна агенция, че турското военно присъствие на сирийска територия щяло да бъде преоценено след като Сирия постигнела мир и стабилност, както и когато заплахата от тероризъм в региона бъдела напълно премахната. Според същата справка сирийският министър на здравеопазването посетил Турция и подписал Оперативен протокол за Кардиологичната болница в Дамаск и за Онкологичната болница в Алепо, като това споразумение, приветствано от турския министър на здравеопазването, бележело важна стъпка в двустранното сътрудничество в областта на здравеопазването, в което сътрудничество Турция допринасяла с опит в планирането и управлението на двете болници. Наред с всичко изложено, настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият А. Ш. М. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Обстоятелството, че близките му продължават да живеят в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид това, обосновано първоинстанционният съдът е приел, че не може да се направи извод, за наличието на основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не на последно място, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, относно това, че при постановяване на решението председателя на ДАБ е съобразен и принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със ЗЗДет. Предвидените процесуални гаранции за установяване на този най-добър интерес в случая са спазени - в хода на административното производство е представени: социален доклад по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, изготвен след проведена среща с непълнолетния, и формуляр за бърза оценка. Осигурено е и присъствието на социален работник при провеждане на интервюто с лицето по реда на чл. 15, ал. 4, изр. второ ЗЗДт. В решението на председателя на ДАБ съответно са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата и е направена обоснована преценката на неговия най-добър интерес, която правилно е възприета от първоинстанционния съд с подробно изложени в тази връзка мотиви. Правилно съставът на АС Хасково е съобразил, че при направените фактически установявания най-добрият интерес на детето е то да бъде отглеждано в семейната му среда в Сирия, където всъшност живее цялото му семейство родители, братя и сестри. В Сирия, детето би било отглеждано в семейната си среда, в своята култура и религия и по начин, по който няма да бъде лишено от своята идентичност. В допълнение към горното, необходимо е да се подчертае, че най-добрият интерес на детето не е въведен като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, нито е условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС. Ето защо той не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставянето й. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 1975/26.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на А. Ш. М., непридружен непълнолетен, за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,