Решение № 9597 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4624/2009 г.

Решение № 9597 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4624/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на Валери Стефанов Вълков, чрез пълномощника му Стефан Стоянов Вълков, негов баща, и на Светослав Стоянов Тодоров, чрез пълномощника му Митка Петрова Тодорова, негова майка, на влязло в сила определение № 1399 от 2.02.2009 г. по адм. дело № 1253 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила определение № 687 от 20.12.2008 г. по адм. дело № 591 по описа за 2007 г. на административен съд - гр. Пазарджик. В искането за отмяна се излагат съображения, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, поради което се иска отмяна на посоченото решение, като се представя писмо изх. № 1101-297-048 от 15.01.2009 г. на областен управител на Пазарджишка област и писмо изх. № 44-С-642 от 15.12.2008 г. на кмета на община Пазарджик. Представени са с допълнителна молба преди съдебното заседание и скица изх. № 1521 от 26.07.2001 г. на община Пазарджик, както и пълномощните по отношение на лицата, подали искането за отмяна, направени от искателите. Ответната страна по молбата за отмяна - кметът на община Пазарджик редовно призован не изпраща процесуален представител, но депозира становище по реда на чл. 242, ал. 2 от АПК от юрисконсулт Гергана Попова. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав счита, че искането е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 240 от АПК, поради което и с оглед на чл. 237, ал. 1 от АПК е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Административният съд - гр. Пазарджик е бил сезиран с жалба от Валери Стефанов Вълков, чрез пълномощника му Стефан Стоянов Вълков, негов баща, и на Светослав Стоянов Тодоров, чрез пълномощника му Митка Петрова Тодорова, негова майка, срещу мълчаливия отказ на кмета на община Пазарджик по заявление № 44-В-529 от 2.09.2008 г. Решаващият съд е приел, че тази жалба е недопустима, като я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Той се е обосновал с разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от АПК, според която индивидуален административен акт е волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Преценено е, че искането не е за издаване на документ, който да е релевантен по силата на закон за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, а искане за издаване на документ с осведомителен характер. Не се иска издаване на документ по смисъла на закона, който да има значение за последващи правоотношения. По повод обжалване по административен ред е постановено съдебното определение на Върховния административен съд, трето отделение, чиято отмяна се иска. В мотивите на същото е прието, че това определение е правилно, понеже искането по посоченото заявление не представлява искане за издаване на документ, който да е релевантен по силата на закон за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Правилно е преценено, че този документ е с осведомителен характер. За административния орган няма задължение за издаване на искания документ, поради което не е налице и мълчалив отказ. По тези съображения определението на административния съд е оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. При това отменително основание се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като актът, който подлежи на отмяна е влязъл в сила, което не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страните. Освен това тези факти, които имат отношение към спорното правоотношение следва да имат качеството нови и да не са били включени във фактическия материал на делото. Последните следва да са подкрепени с писмени доказателства, които също по характера си са нови. В процесния случай посочените изисквания не са налице, понеже представените писмени доказателства с искането от 20.03.2009 г. не обосноват необходимостта от допускането на отмяната на съдебния акт по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Същите не променят преценката относно липсата на мълчалив отказ на административен орган, който да бъде обжалван по съдебен ред, която липса от своя страна се обосновава от характера на документа, който се иска да бъде издаден от кмета на община Пазарджик. Същият има уведомителен характер и не е свързан с права или задължения на молителите по заявление № 44-В-529 от 2.09.2008 г. От съдържанието на последното, стр. 31 от съдебното досие по адм. дело № 591 по описа за 2008 г. на административния съд - гр. Пазарджик, се установява че се иска издаване на удостоверение със скица-копие от ПРЗ за квартали 405 и 406 - гр. Пазарджик, одобрен със заповед № 192 от 26.11.1993 г.; с копието от обявление по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ по отношение на Валери Стефанов Вълков и Светослав Стоянов Тодоров за заповед № 117 от 26.06.2002 г. на кмета на община Пазарджик, с която е одобрено изменение на регулационния план на УПИ VII-4851, кв. 406а по плана на гр. Пазарджик и със становище с изх. № 997 от 23.10.2001 г. на гл. архитект. Посочените в заявлението писмени документи са относно УПИ VII-4851, кв. 406а по плана на гр. Пазарджик, собственост на Стоян Спасов Мишев и Спас Спасов Мишев. Молителите са собственици на УПИ VII-4852, кв. 406а по плана на гр. Пазарджик. Представените писмени доказателства писмо изх. № 1101-297-048 от 15.01.2009 г. на областен управител на Пазарджишка област и писмо изх. № 44-С-642 от 15.12.2008 г. на кмета на община Пазарджик с искането от 20.03.2009 г. не обосновават отмяна на определението на Върховния административен съд, трето отделение по изложените съображения както относно характера на новите обстоятелства и новите доказателства, каквито те не са, така и тези относно липсата на административен акт, предмет на съдебен контрол по реда на АПК. Представените писмени доказателства в съдебното заседание на настоящия състав от 21.05.2009 г. не следва да бъдат обсъждани, понеже същите не са депозирани с искането за отмяна, което определя предмета на отмяната, което последно обстоятелство се преценява и с оглед основанието затова, а именно чл. 239, т. 1 от АПК. Цитираната разпоредба изисква представяне с искането на отмяна на доказателствата, на които се обосновава същото това искане, с оглед процесуалната възможност за защита на ответната страна по него. Настоящият петчленен състав намира, че не са налице предпоставките визирани в чл. 237 и сл. от АПК, за да бъде уважено искането за отмяна, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав