Решение № 8361 от 11.8.2023 г. на ВАС, III о.

Солар Сейфти Сълюшънс" ООД със седалище и адрес на управление село Скутаре, област Пловдив е подало касационна жалба срещу решение 2226 от 25.11.2022г. по адм. дело 2625/2020г. по описа на Административния съд Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Агенцията по вписванията иск за присъждане на обезщетение в размер на 315 лева за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение и държавна такса за обжалването на отказ 20170621230158-2/15.06.2020г. на длъжностно лице по регистрацията в Агенцията по вписванията, постановен по заявление 20170621230158 от 21.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, и разноски в размер на 100 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск да се уважи изцяло, като се присъдят разноски за двете инстанции. Агенцията по вписванията е поискала решението да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Солар Сейфти Сълюшънс ООД, с която срещу Агенцията по вписванията е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 315 лева за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията за обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на дружеството за 2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба. С определение 1833/30.10.2020г. административният съд върнал исковата молба на дружеството и прекратил производството по делото с мотиви за наличие на друг процесуален ред за защита. Определението било отменено с определение 541 от 18.01.2021г. по адм. дело 13125/2020г. по описа на Върховния административен съд и исковата молба била върната на съда за разглеждането й. Административният съд установил, че Солар Сейфти Сълюшънс" ООД заплатило 315 лева, представляващи разноски по въззивно търговско дело 512.2020г. по описа на Апелативния съд Пловдив. По делото било постановено решение 258/09.10.2020г., с което бил отменен като незаконосъобразен отказ 20170621230158-2 от 15.06.2020г. на длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията по подадено от дружеството заявление 20170621230158 от 21.06.2017г. за обявяване на годишен финансов отчет за 2016г. Заплащането на разноските е установено с представените по делото договор за правна помощ и съдействие от 13.08.2020г., от който е видно, че сумата 300 лева е заплатена в брой, и с платежно нареждане от 13.08.2020г. за внесена държавна такса в размер на 15 лева за подадената от Солар Сейфти Сълюшънс" ООД жалба по търговско дело 373/2020г. От правна страна административният съд приел, че въпросът относно допустимостта на исковата молба е разрешен с определение 541 от 18.01.2021г. по адм. дело 13125/2020г. на Върховния административен съд. При преценка на основателността на предявения иск административният съд изложил мотиви, че сторените разноски в търговски и граждански производства не представляват имуществени вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, тъй като били направени в охранително производство. За производството се прилагал чл. 541 ГПК, според който разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Поради това съдът отхвърлил като неоснователен предявеният от дружеството иск. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо, тъй като спорът не е подсъден на административните съдилища. Административният съд не е съобразил Тълкувателно постановление 2 от 19 май 2015 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, което е задължително за органите на съдебната власт. По точка седма от постановлението е прието, че делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, са подсъдни на гражданските съдилища. Длъжностните лица по регистрацията при Агенцията по вписванията имат особен статут, уреден със специален закон. Устройственият правилник на Агенцията по вписванията урежда правното положение на служителите на агенцията, които имат правата и задълженията по Закона за държавния служител. Длъжностните лица по регистрацията не са служители на Агенцията по вписванията, тъй като не са част от нейната администрация, както не са и част от администрацията на Министерството на правосъдието. Те не са административни органи или длъжностни лица по смисъла на Закона за администрацията. Извършваната от тях дейност, при изпълнението на която се извършва вписване в търговския регистър или регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на предвидени за оповестяване обстоятелства, не е административна. Вписването, заличаването и обявяването на обстоятелства и актове се извършва в хода на регистърно производство, охранително по своя характер. Длъжностните лица по регистрацията разглеждат самостоятелно заявленията за вписване, заличаване и обявяване на определени обстоятелства и актове. При изпълнение на дейността те не са подчинени на председателя на Агенцията по вписванията или на министъра на правосъдието. Само съдът в производството по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНСЦ може да им дава указания, които са задължителни за изпълнение. Отказите на длъжностните лица по регистрацията да извършат поисканото вписване не са индивидуални административни актове, тъй като не са издадени при упражняването на административни правомощия. Волеизявлението, с които отказват да се извърши вписване на определени обстоятелства или да се обявят актове, не въздейства върху правната сфера на заявителите, засягайки техни права или законни интереси, нито им създава задължения. Вписването има за цел да даде публичност на вписаните обстоятелства и обявените актове, което изключва определянето на отказите на длъжностните лица по регистрацията като индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Именно поради правната природа на постановените откази те се обжалват в охранително производство пред гражданския, а не пред административния съд ( чл.24, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ). Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или юридическото лице, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Що се отнася до разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), на която някои съдебни състави се позовават, застъпвайки обратната теза, тя разширява обхвата на отговорността на Агенцията по вписванията като държавна институция за вреди, причинени на граждани и организации. С приемането на тази разпоредба имуществената отговорност на агенцията от виновна отговорност за непозволено увреждане се урежда като обективна отговорност, при която вината за увреждането не се доказва. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ не посочва компетентния да разглежда споровете относно отговорността на агенцията съд, от което следва, че преценката следва да се направи в зависимост от вида на спорното правоотношение. Промяната на параметрите на отговорността на Агенцията по вписванията, както и наподобяването на формулировката на текста чл.1, ал.1 ЗОДОВ в този на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦТ, не променя характера на извършваната от длъжностните лица по регистрацията дейност. Тя остава такава, каквато е била и преди приемането на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, поради което няма основание да се приеме, че споровете, свързани с нея, вече са подсъдни на административните съдилища. Накрая следва да се отбележи, че Тълкувателно постановление 2 от 19 май 2015 г. не е отменено, поради което остава задължително за съдилищата. Решението на административния съд следва да се обезсили и делото да се върне на съда с указание за прекратяване на производството по подадената от "Солар Сейфти Сълюшънс" ООД искова молба за изпращането му по подсъдност на гражданския съд. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд