Решение № 5715 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2410/2013 г.

ВАСII отделение23.04.2013 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6919/13.12.2012 г., по адм. д. № 5396/2010 г. на Административен съд - София град. ОСЪЖДА Надя Петрова Петрова и Елисавета Добринова Петрова от гр. София, кв. "Модерно предградие", ул. "364" № 5 да заплатят поравно на Росица Димитрова Асенова-Соколова, гр. София сумата 300 лв. /триста лева/, разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5715 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2410/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Надя Петрова и Елисавета Петрова от гр. София срещу решение № 6919/13.12.2012 г., по адм. д. № 5396/2010 г. на Административен съд - София град. В жалбата се излагат предимно доводи по същество, като се сочат касационни основания по чл. 209 АПК - необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение чрез допълване от съда на съдебно-техническата експертиза /първоначална и допълнителна/. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът-главен архитект на район "Връбница", СО не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата Росица Соколова, чрез процесуалния си представител адв. Николова заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни за процесуално допустима, а след като провери правилността на решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-08-61/18.12.2009 г. на главен архитект на район "Връбница", СО, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПЗР за УПИ IХ-623 в кв. 3 по плана на гр. София, м. "Бул. Сливница" с регулационни линии по имотните граници /от две страни/ и предвидено застрояване с пететажна жилищна сграда с подземни гаражи в устр. зона "Жс" по параметри на ОУП и ЗУЗСО /с корекции в оранжев цвят по графичната част-неразделна част от заповедта/. Прието е, че заповедта е издадена от надлежно оправомощения орган със заповед № РД-09-3345/29.05.2008 г. на кмета на СО и при спазена процедура. Възражението за ненадлежно обявяване на проекта е преценено като несъществено нарушение на процедурата, с оглед надлежното съобщаване на оспорената заповед и осъществената процесуална възможност на жалбоподателките за излагане на възраженията по изменението на ПУП пред съдебната инстанция. Обсъдени са доказателствата по делото във връзка с констатациите на приетите от съда четири /основни и допълнителни /съдебно- технически експертизи, установяващи съответствие на процесното изменение на ПУП с изискванията по чл. 128, ал. 3 във вр с чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 21, ал. 2, чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр. с конкретните разпоредби от Наредба № 7/2003 г. за предвидената плътност на застрояване и конкретните параметри на предвиденото застрояване. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Установено е по безспорен начин, че изменението на РП не засяга съседния на УПИ IХ-623, УПИ Х-622,като съсобственици на който имот се легитимират жалбоподателките Надя Петрова и Елисавета Петрова, тъй като регулационната граница между двата УПИ не се променя. Възраженията се отнасят до предвиденото застрояване в процесния УПИ IХ-623, като "свързаното застрояване" е предвидено не с оспореното изменение на ПУП, а по предходния план /ЗРП/, одобрен със заповед № РД-09-50-340/23.06.1998 г., влязъл в сила. От това следва неоснователност на възраженията за допустимост и целесъобразност на предвиденото свързано застрояване, още повече, че са спазени изискванията на чл. 21, ал. 2 ЗУТ за покриване на калкана и тези по чл. 31, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В тази връзка се явява съответно и визираното в оспорената заповед правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ досежно изискуемото съгласие за исканото изменение. Неоснователен е довода по касационната жалба за неспазени срокове по чл. 128, ал. 7 ЗУТ, тъй като визираните изчерпателно в жалбата срокове са с инструктивен характер и освен това касаят изработването на ПУП, а не изменение на ПУП и то съобразено с неговия обхват, с оглед правомощията на Общинския съвет или кмета. Неоснователно е и възражението за произнасяне на административния съд по некомплектована адм. преписка, тъй като цитираното в жалбата "искане за допускане на изменението" е комплектовано по приложената към делото преписка /лист. 46/. Не е налице и твърдяното съществено процесуално нарушение, тъй като по силата на чл. 171, ал. 2 АПК съдът разполага с правомощие за служебно назначаване на експертиза, с оглед преценката по чл. 168, ал. 1 АПК за проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. С оглед изрично и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от пълномощникът на ответника Росица Соколова, касаторите дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв., съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по приложения Договор за правна защита и съдействие. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК,

Цитирани разпоредби

2