Решение № 9588 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15317/2018 г.

Решение № 9588 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15317/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Петрич, чрез процесуалния му представител юрк. Здравкова, против решение № 1706 от 25.10.2018 г., постановено по адм. д. № 232/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на главния архитект на Община Петрич против заповед № ДК – 10 – ЮЗР – 17 от 31.01.2018 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК - ЮЗР), с която е отменено изразеното от главния архитект на Община Петрич становище (без дата), в частта, с която същото се счита за произнасяне по заявление вх. № 92 – 00 – 2649 от 15.09.2017 г. за издаване на разрешение за строеж за "монтаж на съобщителни кабели от електронната съобщителна мрежа в с. Марикостиново". В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди на първо място, че оспореното пред РДНСК – ЮЗР становище не представлява индивидуален административен акт, а представлява писмо, с което са дадени указания за отстраняване на нередовности в представените документи по искането за издаване на разрешение за строеж. Поради това твърди недопустимо произнасяне на началника на РДНСК – ЮЗР, а оттам и неправилност на преценката на съда за законосъобразност на заповедта. Алтернативно твърди, че ако оспореното становище се приеме за отказ за издаване на разрешение за строеж в една част, то същият е законосъобразен, тъй като законът изисква представяне на сключен договор със собственика на техническата инфраструктура в случаите, когато се поставят електронни съобщителни мрежи на чужда инфраструктура, а в случая посочва, че такъв не е налице, тъй като е представено само становище от "ЧЕЗ Разпределение България" АД за поставяне на мрежата, а представеният договор между ЧЕЗ и "Нет плюс - Петрич" ООД не касае мрежата в с. Марикостиново, а тази в гр. Петрич. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Началника на РДНСК – ЮЗР. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът Началникът на РДНСК – ЮЗР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Ответникът "Нет Плюс - Петрич" ООД, в писмено становище, твърди неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна, с срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Благоевград е приел, че обжалваното пред РДНСК – ЮЗР становище на главния архитект на община Петрич по заявлението на "Нет плюс" ООД по съществото си представлява отказ за издаване на разрешение за строеж. Приел е, че позоваването в становището на решение на ОЕСУТ за необходимостта от съгласуване на инвестиционните проекти с РОСВ – Благоевград, РЗИ – Благоевград, БДЗБР – Благоевград, което е поставено като предпоставка за продължаване на процедурата и приетото съвпадение на трасето на кабелната мрежа по заявлението на "Нет - плюс" ООД и "Вайтъл - И" ЕООД, навеждат на волеизявление за отказ за издаване на разрешение за строеж. Приел е, че този отказ е незаконосъобразен, а заповедта на началника на РДНСК – ЮЗР, с която е отменен е приел за законосъобразна, като е посочил, че главният архитект на община Петрич следва да се произнесе с нов акт, като при необходимост да предостави на дружеството заявител възможност за представяне на допълнителни относими документи по чл. 30, ал. 2 от АПК, след което да извърши преценка за съответствие на заявеното искане за издаване на разрешение за строеж с Наредба № 35 от 2012 г. като издаде или откаже да издаде разрешение за строеж. Оспореното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл. 152, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, съдът не е изискал от административния орган да приложи административната преписка по издаване на оспорената заповед в цялост. По делото е приложено писмо изх. № ЮЗР17 – 153 – 01 – 002 от 24.10.2017 г. (стр. 26-27 от делото на АС - Благоевград) на РДНСК – ЮЗР, но не в цялост, като липсва втора страница от същото. Посочените писма са цитирани в оспорената заповед на началника на РДНСК - ЮЗР, част е от административната преписка и въз основа на него административния орган прави извод, че оспореното становище по същество представлява отказ за издаване на разрешение за строеж. В самата заповед е посочено, че оспореното пред РДНСК – ЮЗР становище от главния архитект на община Петрич е изразено по повод посоченото по – горе писмо, както и по повод писмо изх. № ЮЗР17 – 234 – 01 – 001 от 24.10.2017 г., като е посочено, че с писмата е разпоредено на главния архитект на община Петрич да изпълни задълженията си вменени му с разпоредбите на ЗУТ и да се произнесе по заявлението за издаване на разрешение за строеж. Т. е. видно и от посоченото в оспорената заповед оспореното пред началника на РДНСК – ЮЗР становище е по – скоро отговор на писмата на РДНСК – ЮЗР до главния архитект. Не са налице и доказателства, установяващи кога цитираните писма са получени от Община Петрич и съответно от главния архитект на общината. При липсата на посоченото по – горе писмо изх. № ЮЗР17 – 153 – 01 – 002 от 24.10.2017 г. (стр. 26-27 от делото на АС - Благоевград) на РДНСК – ЮЗР в цялост, тъй като липсва страницата по същество – втората страница, от която да се установи какви са били указанията на РДНСК – ЮЗР към главния архитект води до необоснованост на извода на съда, че обжалваното становище представлява индивидуален административен акт, подлежащ на контрол. Това е така, тъй като и от текста на самата заповед е видно, че становището не е насочено към заявителя, а е насочено по – скоро към РДНСК – ЮЗР като отговор на писмата на регионалната дирекция, което обосновава съмнение за това, че становището е част от вътрешната кореспонденция между административните органи. За да се установи еднозначно дали оспореното становище представлява индивидуален административен акт, обективиращ отказ за издаване на поисканото разрешение за строеж или представлява кореспонденция и отговор на писмата и указания от РДНСК – ЮЗР към главния архитект на община Петрич, би следвало да се събере административната преписка в цялост като се приложи и писмо изх. № ЮЗР17 – 153 – 01 – 002 от 24.10.2017 г. (стр. 26-27 от делото на АС - Благоевград) на РДНСК – ЮЗР в цялост с оглед установяване какви са указанията и в него. Неприлагането на административната преписка в нейната цялост, препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за допустимост на обжалваното решение. Ето защо същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска административната преписка по издаване на оспорената заповед в нейната цялост като задължи ответната страна да приложи гореописаното писмо на РДНСК - ЮЗР, да събере доказателства кога същите са получени от Община Петрич, съответно от главния архитект на общината и като се съобрази с датата на проведеното заседание на ОЕСУТ, на която са взети решенията, на които се позовава главния архитект в оспореното становище, да направи извод относно законосъобразността на заключението на административния орган за наличие на отказ за издаване на разрешение за строеж. Следва да се съберат и доказателства, установяващи налице ли е произнасяне по жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на главния архитект за издаване на разрешение за строеж. При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,