Решение № 7223 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2009 г.

Решение № 7223 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив срещу решение № 377/17.12.2008 г., постановено по адм. дело № 344/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено ППСПДВ № 18/23.07.2004 г. на началника на същата митница, потвърдено с решение № 1-4412-0507/10.09.2004 г. на директора на РМД - гр. Пловдив, относно определените за довнасяне от "Ата - Груп България" ООД - гр. София публични държавни вземания в размер на 15 173 лв., представляващи: мито - 12 644 лв., ДДС - 2 529 лв. е дължими лихви за просрочие, считано от първия ден след възникване на митническото задължение. Релевира се оплакване за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, но с оглед на това, че в касационната жалба са посочени редица възражения относно кредитирането от страна на съда на съдебно-техническите експертиза, съдът приема, че се релевира и оплакването в чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че високото съдържание на вода, установено от заключението на Централната митническа лаборатория (ЦМЛ) показва, че внесения продукт не е палмово масло, а маргарин. Според касатора останалите компоненти - като хидрогениране и др. са с второстепенно значение за определяне на вида на сотката. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Ата - Груп България" ООД срещу обжалвания от него индивидуален административен акт- постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания. Ответникът по касационната жалба "Ата - Груп България" ООД - гр. София, редовно призован не е изпратил свой представител. Постъпили са писмени бележки от адв. Темчев, в които е направено и искане за разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като поддържаните касационни основания не са налице. Според прокурора правилно съдът е назначил и се е позовал на единична, а впоследствие и на тройна експертиза, тъй като материята е специфична, а заключенията на тези експертизи опровергават резултата от изследванията на ЦМЛ. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваното първоинстанционно решение е постановено след отмяна на предишно решение № 932/11.11.2005 г. по адм. дело № 1245/2004 г. на Пловдивския окръжен съд, като отмяната е постановена с решение № 2150/02.03.2007 г. по адм. дело № 1549/2006 г. на ВАС, I отделение. С отменителното решение са дадени указания при новото разглеждане съдът да допусне съдебно-техническа експертиза, за да може да се произнесе по спорния въпрос относно правилната тарифна позиция на внесените с процесните ЕАД стоки. В изпълнение указанията на касационната съдебна инстанция окръжният съд е назначил единична и тройна технически експертизи. И според двете експертизи съдът е заключил, че не може да се установи, че се касае за маргарин, а не за палмово масло, както са декларирани стоките при техния внос с ЕАД от 18.04.2003 г. Въз основа на тези заключения съдът е приел, че митническият орган е извършил незаконосъобразно претарифиране на внесените стоки, определяйки ги като маргарин (с тарифен № 1517 10 90 0), а не както са декларирани при вноса - палмово масло (с тарифен № 1511 90 19 19 0). Вещите лица според съда са установили, че при извършване на анализ на взетите проби от процесните стоки и извършване на изследване от ЦМЛ са използвани неправилни методи, както и използвания БДС 1551-86 е стандарт при изследването на цвят от рози, както и че от 2000 г. се прилага БДС EN ISO 3961 и БДС EN ISO 660. Относно съдържанието на вода в изследваните проби вещите лица по съдебно-техническите експертизи са приели и съдът се е позовал на техните констатации в решението си, че само въз основа на това не може да се направи извод, че се касае до маргарин, а не до палмово масло, поради липсата на данни за емулгатори, както и не е извършен маслен анализ. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изпълнил указанията на ВАС, I отделение, дадени в отменителното му решение, като е назначил съдебно-технически експертизи (единична и тройна), които са извършили проверки по документите по делото и извършените анализи от ЦМЛ, тъй като пробите от внесените стоки не са били съхранени. Въз основа на тези проверки вещите лица са категорични, че експертите в ЦМЛ са използвали неприложим стандарт за процесните стоки, посочвайки, че използвания от тях БДС 1551-86 е стандарт при изследването на цвят от рози. Не са представени доказателства от митницата, че посочените от вещите лица приложими стандарти са в сила от 2000 г. и е следвало именно тях да приложат при изследването си експертите от ЦМЛ. По този начин достатъчно е само наличието на посочените от вещите лица по съдебно-техническите експертизи, за да се приеме че административният акт е незаконосъобразен. Относно спорното между страните обстоятелство за наличието на вода в изследваните проби, пак от заключенията на вещите лица, изслушани от съда е направен законосъобразен извод от последния, че съдържанието на вода не може по категоричен начин да докаже, че внесените стоки са маргарин, а не палмово масло, тъй като не е извършен маслен анализ на пробите. Предвид на това, че материята относно изследване на различните стоки, предмет на внос на територията на страната съдът именно с помощта на експерти в съответната област, може да обоснове своето решение. В касационната жалба изложените оплаквания на практика означава оспорване на съдебно-техническите експертизи, което е недопустимо да се извърши в касационната съдебна инстанция. Касаторът е следвало в производството пред първоинстанционният съд да опровергае констатациите на съдебно-техническите експертизи не само оспорвайки ги формално, но и с представянето на доказателства, които да обосноват неговите доводи и твърдения. В случая единичната експертиза е била оспорена от процесуалния представител на митническата администрация, поради което е назначена тройна експертиза, но тя е потвърдила констатациите на единичната, че не може с категоричност да се твърди, че внесената стока е маргарин, а не палмово масло. В тази връзка следва да се отбележи, че касаторът не е взел отношение относно неправилно приложените от ЦМЛ при изследване на процесните проби стандарти според твърденията на вещите лица, изготвили съдебните експертизи, нито тяхната констатация, че наличието на вода без извършен маслен анализ, не може да доводи до категоричност за вида на внесените стоки. Индивидуалният административен акт на митническия орган, предмет на съдебно оспорване не се ползва с презумпция за истинност, поради което в тежест на митническия орган при постановяване на акта му е да докаже наличието на твърдяните от него обстоятелства и наличието на обстоятелства, водещи до прилагане на чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ. Освен това при изслушване на съдебните експертизи, които са опровергали констатациите на експертизите на ЦМЛ, отново в тежест на митническия орган е било да докаже, че даваща отговор на възникналия между страните спор е експертизата на ЦМЛ, а не изслушаните от съда такива. След като това не е направено пред първоинстанционния съд, не може пред касационната съдебна инстанция касаторът да излага съображения, водещи до оспорване на изслушаните пред административния съд съдебни експертизи. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски за касационната инстанция няма данни да са направени от ответника, поради което въпреки изхода на делото, такива не му се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,