Решение № 5373 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10032/2013 г.

Решение № 5373 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10032/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна срещу Решение № 1362 от 30.05.2013 г. по адм. дело № 2413/2012 г. по описа на Административен съд Варна, I отделение, 24 състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се крайният извод на съда за материална незаконосъобразност на РА, като се поддържа, че съдът е допуснал редица фактологически неточности и е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Августа Агро" ЕООД, представлявана от адв. Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Моли съда да му бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "Августа Агро" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 271200281 от 28.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Варна, офис Шумен, потвърден с Решение № 288 от 12.06.2012 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за м. 08.2008 г. и м. 09.2008 г. в размер на 111 970,31 лева и 41711,86 лева лихви. Установява се, че задълженията с РА са в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по 9 бр. фактури, издадени от "Агро Вики" ЕООД с предмет на доставката - 1461,325 т слънчоглед. Органите по приходите приемат, че не са налице безспорни доказателства за реално извършени доставки към ревизираното лице от посочения доставчик "Агро Вики" ЕООД, издал описаните в РД и в РА фактури и отказът на признаване правото на данъчен кредит е на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 6 и чл. 12 и чл. 25 от ЗДДС. Според първоинстанционния съд така формираният извод от ревизиращите е неправилен. АС Варна е формирал заключението за доказано осъществяване на процесните доставки на слънчоглед от прекия доставчик в полза на получателя след преценка на събраните писмени, гласни доказателства и основното и допълнително заключение по съдено-икономическата експертиза. С решението процесният РА е отменен, като дирекция "ОДОП" - гр. Варна е осъдена да заплати разноски в размер на 7550,00 лева на "Августа Агро" ЕООД. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че решението относно отменения РА е правилно и обосновано. При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е изследвал въпросите от наличието на достатъчно доказателства за реалното извършване на процесните доставки между прекия доставчик "Агро Вики" ЕООД и ревизираното лице. Според данъчните органи не са налице доказателства за осъществяването на доставки на слънчоглед от "Соткаимпекс" ЕООД и от "Ин Комерс" ЕООД /предходни доставчици/ към прекия доставчик - "Агро Вики" ЕООД, както и не е установено, че "Агро Вики" ЕООД е организирал транспортирането на стоките до склада на "Августа Агро" ЕООД. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо да е осъществена доставка. По чл. 2, т. 1 от ЗДДС в обхвата на закона са всички облагаеми доставки на стоки и услуги, и наличието на осъществена доставка е първият факт, който следва да бъде доказан от получателя по фактурата, за да установи основателно начисляване на данъка и възникнало право на приспадане на данъчен кредит по нея. В този смисъл е трайната практика на Съда на Европейския съюз предвид решението по дело С-152/02, в който СЕО приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит на получателя, следва да е доказано осъществяване на фактурираната доставка и наличие на фактура за нея. Установено е, че за процесните периоди "Августа Агро" ЕООД е вписано в Регистъра на търговците на зърно, за което са представени два броя удостоверения, издадени от изпълнителния директор на НС по зърното и фуражите. Видно от приетите по делото основно и допълнително заключение по СИЕ, неоспорени от страните, предмет на доставката по процесните фактури е 1 461,325 тона слънчоглед. В анализно свидетелство № 284 от 15.09.2008 г., издадено от "Августа Агро" ЕООД, складова база Каспичан, отнасящо се до доставчика "Агровики" ЕООД, за артикул "слънчоглед" е посочено, че от продавача е прието общо количество 1 492, 620 това, а бонифицираното тегло, за което следва да се издаде фактура, е 1461,325 тона. Представени са приемни бележки /подробно описани на стр. 3 от основното заключение/, съгласно които общото количество доставен слънчоглед е 1492,620 тона. В приемните бележки са посочени автомобил и съответен рег. номер, име на водача, място на пристигане на стоката, брутното тегло, тегло на автомобила и нетно тегло на стоката. Количеството слънчоглед в приемните бележки съответства на посоченото количество в анализното свидетелство, в което е записано и бонифицираното тегло. Количеството 1461,325 тона съответства на количеството слънчоглед по процесните фактури, издадени от "Агровики" ЕООД през м. 08 и м. 09.2008 г. По делото е установено по категоричен начин плащането на ДО и ДДС по всяка една от фактурите / в табл. вид на стр. 4 от основното заключение/, което е извършено по банков път и за което са представени копия от банкови извлечения. Не е спорно обстоятелството, че фактурите са отразени в дневниците за покупки и продажби за съответните данъчни периоди. От основното и допълнителното заключение е видно, че стоките, предмет на фактурите от "Агровики" ЕООД, са реализирано от "Августа агро" ЕООД чрез последващи сделки до края на 2010 г. Относно произхода на стоката съдът обосновано е посочил, че ЗДДС не урежда задължение за получателя по конкретна доставка да доказва и да е наясно с това от къде произхождат посочените стоки/слънчоглед/ и за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, следва да са събрани достатъчно доказателства, от които да се заключи реалното осъществяване на пряката доставка. В този смисъл в хода на ревизията и на съдебното производство са приети по делото освен фактурите заедно с доказателства за плащането на ДО и ДДС по тях, приемни бележки /подробно описани в заключението по СИЕ/, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки и кантарни бележки. Наличието на конкретни пропуски в издаваните транспортни документи не оказва влияние върху крайния извод за незаконосъобразност на РА, доколкото се касае за несъществени неточности от съдържанието на изготвения писмен документ, за което вина не може да бъде носена от ревизираното лице, който не се явява техен издател. Както правилно е прието от съда, между отделните съпътстващи документи са констатирани отделни несъответствия относно тонажа на стоката, които са допустими с оглед начина на замерването й /с кантар на доставчика и с кантар на самото ревизирано лице/. От друга страна, аргументите на данъчните органи относно липсата на доказателства за предаване на стоката се основават не на преки доказателства, а на изведени по косвен път констатации за неустановен произход на стоката и за непрецизно оформени транспортни документи. Органите по приходите посочват, че превозните средства, с които е извършен транспорта на стоките, са собственост на трети лица, неучастващи във веригата на доставки на въпросните количества слънчоглед. Не е правено твърдение, че тези трети лица са извършили препродажба на стоките, а само са извършил транспорт. От събраните към РА № 270900149 от 06.07.2009 г. доказателства /съдържащи се в том първо от делото/ е видно, че лицата са потвърдили участието си в транспорта на слънчогледа, като са приобщени и доказателства на лица, които твърдят, че не са извършили подобна услуга в полза на "Агровики" ЕООД. Както правилно е отчел съда, самоличността на тези трети лица/според обясненията на които не са участвали в такъв организиран транспорт на слънчоглед от "Агровики" ЕООД/ е изведена на базата на постъпила от органите на КАТ непълна информация относно използваните автомобили. Въз основа на анализ на приетите транспортни документи правилно АС Варна е приел за доказано както прехвърлянето на собствеността върху стоките то "Агровики" ЕООД към "Августа Агро" ЕООД, така и транспорта на процесните стоки. В този смисъл напълно необосновано органите по приходите са изследвали евентуалната възможност предходни доставчици на "Агровики" ЕООД да доставят съответно количество стока /слънчоглед/. Във връзка с времето на съхранение на процесните стоки обосновано съдът се е позовал на писмо изх. № 17/92 от 01.02.2013 г. на Национална служба по зърното и фуражите, в което е отразено, че едногодишният срок за съхранение, посочен в Инструкция за съхранение на зърно в различни складове, зърнохранилища и други обекти, е оптимално допустимият срок, в който слънчогледът запазва непроменени своите качествени показатели. В писмото е допълнено, че няма нормативна забрана за съхраняване на слънчоглед за по-продължителен период, но с риск за влошаване на качеството му. Т. е. от съдържанието на приетото писмено доказателства се установява, че не съществува пречка слънчоглед да бъде продаден и след изтичане на 1 - годишния срок на съхранение, като след този период се влошава неговото качество, но не означава, че стоката е негодна за употреба. В този смисъл действително от "Августа Агро" ЕООД са реализирани последващи продажби на слънчоглед към негови клиенти /"Папас Олио" АД и "Елведе" ЕООД /през периода 2009 - 2010 г., които са изследвани от вещото лице и съответно, качеството на продукцията е удовлетворило изискванията на контрагентите. Съобразно изложеното като е обсъдил събраните доказателства, включително и основното и допълнително заключение по СИЕ и гласните доказателства, АС Варна е постановил обосновано съдебно решение. Изведеният краен правен извод за материална незаконосъобразност изцяло кореспондира на доказателствения материал по делото и се възприема от настоящата касационна инстанция. Следователно, при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. След като е доказана реалността на доставките по гореописаните фактури, то процесният РА правилно е отменен като незаконосъобразен. Касационната инстанция намира за основателно оплакването на касатора за неправилност на решението в частта относно присъдените разноски в полза на "Августа Агро" ЕООД, поради което същото следва да се отмени в тази му част. След като пред съда са представени многобройни писмени доказателства, които ревизираното лице е имало възможност да представи в хода на ревизията, то съгласно чл. 161, ал. 3 от ДОПК дружеството следва да бъде осъдено да заплати в полза на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 4489,15 лева съобразно материалния интерес по делото. С оглед изхода на делото и отхвърлената част на касационната жалба, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство пред касационната инстанция. По така изложените съображения касационната жалба се явява основателна срещу решението в частта за разноските, а в останалата част същата е неоснователна. Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение