Решение № 993 от 30.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез процесуалния си представител юрисконсулт Захариева, срещу решение 84 от 24.06.2022г., постановено по адм. дело 40/2022г. от Административен съд Търговище. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което оспорването да бъде отхвърлено. Ответникът "НАТ- РВД" ЕООД, представлявано от управителя Р. Владев, чрез пълномощника си адв. Конов, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в депозираната от процесуалния представител писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Търговище е отменил Уведомително писмо за одобрение с изх. 01-2600/895 от 24.02.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в което е обективиран отказ за плащане по заявка за плащане 01- 25/ 280521/19533/01 от 10.11.2021г. в размер на 20 207.22 лв. и е изпратил преписката на ДФЗ, за ново произнасяне по горепосочената заявка за плащане, подадена от "НАТ- РВД" ЕООД, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издадено от компетентен орган, в писмена форма но в нарушение на административно- производствените правила. Констатирал е, че в противоречие с чл.35 от АПК, обжалваният административен акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са обсъдени направените възражения. Съдът е разгледал нормата на чл.11, ал.1 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения- Схема "Училищен прод" и Схема - "Училищно мляко" /Наредбата/, обсъдил е визираното в нея изискване към заявителите по Схема "Училищно мляко" най- малко една доставка месечно да е на прясно пастьоризирано мляко и е приел, че това изискване не е абсолютно. Съдът е мотивирал тази теза, посочвайки, че в § 3б от ПЗР на Наредбата законодателят е изключил приложението на чл.11, ал.1, изр.2 от Наредбата за учебната 2019/2020г. В допълнение първостепенният съд се е позовал и на § 3а, ал.7 от ПЗР на Наредбата, съгласно която за продуктите, доставени съгласно ал.1, не се прилага изискването на чл.9, ал.6 и чл.11, ал.1, изр. 2, 4 и 6. Изложени са съображения, според които тези разпоредби са в сила от 23.04.2020г. или по време на обявеното от Народното събрание извънредно положение в страната, предвид пандемията от Ковид- 19. Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от март 2020г. /ДВ, бр. 28/2020г./, с множество изменения и допълнения, показва, че голяма част от мерките запазват своето действие и след отмяната на извънредното положение по време на обявената епидемична обстановка и 2 месеца след нейната отмяна. За процесния период - м. октомври 2021г. страната се е намирала в извънредна епидемична обстановка, като учебните заведения не са работели в нормален присъствен режим, видно и от приложените по делото заповеди на министъра на образованието и науката- Заповед РД 09- 3962/28.10.2021г. и Заповед РД 09- 3596/ 20.10.2021г. Допълнително съдът се е позовал и на обстоятелството, че до жалбоподателя е било изпратено писмо вх. 4 от 07.10.2021г. от директорите на няколко училища в гр. Търговище, с изричното искане за замяна на доставката на прясно мляко с друг млечен продукт предвид отсъствието на част от учениците поради епидемичната ситуация и липсата на хладилници в учебните заведения и краткия срок на годност на прясното пастьоризирано мляко. Съобразил е и констатацията на съдебно- счетоводната експертиза ,че дружеството не е включило в заявката си плащане на прясно пастьоризирано мляко. Изложеното по- горе е мотивирало административния съд да приеме, че в процесното уведомително писмо е налице противоречие с целите на закона, визирани в чл.1, ал.2, т.1 и т.4, а именно- подобряване на хранителните навици на децата и учениците в дългосрочен план чрез повишаване на консумацията на плодове, зеленчуци и млечни продукти при спазване на здравните изисквания, както и подпомагане на реализацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в Европейския съюз. Констатираните нарушения на административно- производствените правила, материално- правни разпоредби и на целите, определени в чл.1, ал.2 от Наредбата, са мотивирали съда да счете, че атакуваният отказ съставлява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, а преписката- изпратена на административния орган за издаване на нов акт, при съобразяване на задължителните указания, дадени в съдебното решение. Обжалваното решение е правилно досежно постановения резултат, при корекция на мотивите. Съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на § 3а, ал.7 и § 3б от ПЗР на Наредбата. Действително, с ал.7 на § 3а е изключено приложението на изискването по чл.11, ал.1, изр. второ, по отношение доставките на прясно мляко, но с разпоредбата на § 3б /ДВр бр. 39 от 2020 г., в сила от 23.04.2020г./ изрично е уточнено, че това изключение се отнася "за учебната 2019/ 2020 година". Спорните доставки са осъществени през периода м. октомври 2021г., тоест през учебната 2021/ 2022г. Административният съд по същество е "дописал" закона, тълкувайки разширително разпоредба, която е със строго фиксиран времеви обхват. Неправилен е изводът, че след като част от мерките, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, са запазили своето действие и след отмяната на извънредното положение по време на обявената епидемична обстановка, то това предпоставя и приложимостта на нормативна разпоредба, която е преустановила действието си във времето. Следва да се посочи, че с Решение 10 от 23.07.2020г. по дело 7/2020г. на Конституционния съд, е направено разграничение вежду понятията "извънредно положение" и "извънредна епидемична обстановка", като подробно са очертани множеството същностни отлики между тях. Макар и в двата случая целта да е защита и опазване живота и здравето на гражданите, различен е интензитетът на мерките, които следва да бъдат предприети за преодоляването им, и компетентните органи по обявяването им. Обсъдените по- горе изводи на първостепенния съд не са се отразили върху правилността на крайната му преценка, че оспореният административн акт е издаден в нарушение на административно- производствени правила и на приложимия материален закон. Действително, както е констатирал решаващият съдебен състав, още при издаването на оспорения акт са игнорирани напълно относими към спора обстоятелства. Видно от съдържанието на акта, обясненията и допълнително представените доказателства от дружеството на ДФ Земеделие ОД- Търговище въобще не са обсъдени, а са възприети единствено като признание за нарушение на чл.11, ал.1 от Наредбата. Така констатираното необсъждане на възраженията и писмените доказателства, представени от дружеството съставлява нарушение на разпоредбата на чл.35 АПК, а липсата на мотиви относно размера на отказа- нарушение на изискването на чл.59, т.4 АПК. Според настоящия състав от значение в разглеждания случай е обстоятелството, съобразено и от административния съд, че според заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза "НАТ- РВД" ЕООД не е включило в заявката си с 01/25/280521/19533/01 от 10.11.2021г. плащане на прясно пастьоризирано мляко. За м. октомври 2021г. дружеството е отчело пред ДФЗ, ОД- Търговище, че е извършило 8 броя доставки, от които 5 броя доставки на кисело мляко, 2 бр. доставки на сирене и една доставка на кашкавал, чиято обща стойност е 20 207.22 лв. Според констатаиите на вещото лице, ако през м. октомври 2021г. в рамките на осемте доставки дружеството беше извършило една доставка на прясно пастьоризирано мляко, 4 бр. доставки на кисело мляко, 2 бр. доставки на сирене и една доставка на кашкавал, то общата им стойност би била 20 266.84 лв. В заключение експертът е уточнил, че стойността на една доставка кисело мляко, която е доставена вместо прясно мляко, е 2 325.18 лв.; стойността на евентуалната доставка на прясно мляко би била 2 384.80 лв., или разликата между двете доставки е 59.62 лв., тоест отклонението е несъществено. Въз основа на изложените данни, настоящият състав намира, че конкретната фактическа обстановка изключва възможността за пълен отказ за плащане на всички доставки на мляко и млечни продукти в приетия от административния орган размер от 20 207.22 лв. Отказът следва да отговаря на изискванията за пропорционалност и съразмерност по чл.6 АПК, но в разглеждания случай това изискване на закона не е изпълнено. Не са изложени мотиви относно размера на отказа, при нормативно предвидена възможност съгласно чл.19, ал.3 от Наредбата да се откаже и частично плащането. По изложените съображения постановеният от първостепенния съд резултат, съобразно който оспореният акт е отменен, а преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявка за плащане 01- 25/ 280521/19533/01 от 10.11.2021г., е правилен. При новото произнасяне от страна на решаващия орган следва да бъдат съобразени коригиращите мотиви, изложени в настоящия съдебен акт. При този изход на спора, на ответника се дължат сторените разноски в настоящото производство, които възлизат на 1 560 лв., съобразно представените доказателства за плащане, приложени към списъка на разноските. Евентуално поддържаното от касатора възражение за прекомерност се явява неоснователно, предвид претендирания размер на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,