Решение № 2058 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 405/2011 г.

Решение № 2058 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 405/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Стефан Николаев Глушков, гр. Велико Търново, ул. "Магистрална" № 8 срещу решение № 461 от 24.11.2010 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 357/2010 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 203, ал. 1 АПК срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Велико Търново, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 236 лв. и в частта, в която е осъден да заплати на Областната дирекция 100 лв. разноски по делото.

С обжалваното решение съдът прогласил нищожността на устно разпореждане на началник сектор "Охранителна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Велико Търново, с което била наложена принудителна административна мярка "принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач"; отхвърлил иска по чл. 203, ал. 1 АПК срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 236 лв.; осъдил Областната дирекция да заплати на Глушков 10 лв. разноски по делото и Глушков да заплати на Областната дирекция 100 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната му част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че касаторът няма правен интерес да претендира обезщетение, тъй като не е собственик на автомобила. Не отчел, че е упълномощен водач, тъй като автомобила е собственост на "Ансес" ООД, на което той е съдружник и управител. Съдът не отчел, че съгласно чл. 257, ал. 2 от Кодекса за застраховането е застраховано лице. Всеки един от елементите на иска по чл. 203, ал. 1 АПК е надлежно установен. Доказан е и размерът на всеки от разходите - 36, 00 лв. такса за преместване на автомобила и 200, 00 лв. разходи поради невъзможност да ползва репатрирания автомобил. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и му присъди обезщетението по предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че имуществената вреда не е доказана надлежно в патримониума на касатора. Репатрираният автомобил е собственост на търговско дружество и касаторът не би могъл да претърпи вреди, защото разходите по освобождаването са за сметка на собственика.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 22.09.2008 г. в гр. Велико Търново било проведено национално честване на 100 годишнината от обявяването на независимостта на България. За организиране на празника кметът на общината уведомил общинското дружество "Организация на движението паркинги и гаражи" ЕООД за необходимостта от осигуряване на дежурство през целия ден на екипа и автомобила за принудително преместване на моторни превозни средства. Определил паркингите и улиците, които следвало да бъдат освобождавани от спрени автомобили. В списъка фигурирала и ул. "Независимост" - "до завоя над изложбени зали "Р. Михайлова" за времето от 8, 00 до 15, 00 часа.

1. На 22.09.2008 г. автомобил "Нисан", регистрационен № ВТ 7302 АС, собственост на "Ансес" ООД, бил паркиран на ул. "Независимост" срещу търговски обект "ГУМ". В 9, 20 часа служители на общинското дружество преместили автомобила. За преместването бил съставен протокол № 1009 от 22.09.2008 г., в който било отразено, че същото се извършва по нареждане на Областната дирекция "Полиция" и "Охранителна полиция" в районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Велико Търново, както и че автомобилът е паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

1. В 16, 30 часа на 22.09.2008 г. бил издаден от "Организация на движението паркинги и гаражи" ЕООД фискален бон от електронен касов апарат с фискална памет, за сумата от 36,00 лв. за преместване на лек автомобил, л. 9.

1. Свидетелят Михаил Михайлов, служител на общинското дружество, в дадените пред съда показания посочил, че автомобилът бил преместен по устно разпореждане на служител от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Стефан Николов.

1. Свидетелят Калоян Чобанов, в дадените пред съда показания, посочил, че на 22.09.2008 г. по молба на касатора - отправена му към 15 - 16 часа и за негова сметка извършил превоз на инструменти и материали със своя автомобил, за което получил сума в размер на 200,00 лв. Превозът приключи около 19 - 20 часа. Документ за получената сума не бил издаден.

1. Свидетелят Стефан Николов, началник сектор "Охранителна полиция" в отдел "Охрана на обществения ред и превенция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в дадените пред съда показания посочил, че на 22.09.2008 г. участвал в осигуряването на честването и по нареждане на дежурната оперативна част е било разпореждано преместване на автомобили, но не си спомня да е давал разпореждане за процесния автомобил.

1. Със заповед № I-з275 от 02.04.2006 г. министърът на вътрешните работи оправомощил сержантите и офицерите от структурните звена "Пътна полиция" и "Пътен контрол" в регионалните дирекции на вътрешните работи да преместват или да нареждат да бъдат преместени паркирани пътни превозни средства на отговорно пазене на предварително публично оповестени места без знанието на собственика или на упълномощен от него водач.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че с изричен, устен акт, представляващ разпореждане по чл. 55, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е разпоредено налагането на принудителна административна мярка - принудително преместване на автомобил "Нисан", паркиран на установеното в т. 2 място. Приел, че мярката е издадена от некомпетентен орган, тъй като началник сектор "Охранителна полиция" не е сред изрично посочените в чл. 168, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и заповедта на министъра на вътрешните работи органи, оправомощени да издават заповеди за преместване на паркирали автомобили, поради което направил извод, че издаденото разпореждане е нищожно.

По отношение на иска по чл. 203, ал. 1 АПК съдът приел от правна страна, че от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод, че разходът от 36, 00 лв. за преместването на автомобила е направен именно от касатора. Приел, че дори и да се приеме, че касаторът направил разхода, то между него и собственика на автомобила възникнало облигационно правоотношение, по което той можел да претендира заплатеното от него без правно основание. Приел, че твърдяната загуба от 200 лв. не е доказана, тъй като показанията на свидетеля Чобанов не се подкрепят от никакви други доказателства. Въз основа на това направил извод, че твърдяната от касатора вреда не е доказана и не е доказано да е при или по повод на изпълнението на разпореждането на ответника, поради което отхвърлил иска. Присъдил на страните по делото направените разноски - 10 лв. за касатора и 100 лв. за ответника при отчитане на резултата от спора.

Изводът на съда досежно иска по чл. 203, ал. 1 АПК е правилен.

Решението в частта, в която съдът прогласил за нищожен акта на началник сектор "Охранителна полиция" не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това съдът не обсъжда тази част от съдебното решение, а приема за установено със сила на присъдено нещо нищожността на акта, въз основа на който било извършено преместването на процесния автомобил.

Както правилно приел в мотивите си съда, за да е налице основание за уважаване на иска по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1 във вр. с чл. 4 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е необходимо да е установено по надлежния ред първо, вреда, причинена на ищеца, второ, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице установени по надлежния ред, трето, този акт, действие или бездействие да са настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност, и четвърто, вредата да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие, бездействие или акт.

По делото е безспорно, че процесният лек автомобил, марка "Нисан", регистрационен № ВТ хххх АС, собственост на "Ансес" ООД бил паркиран на ул. "Независимост" и че са били налице обстоятелства, които наложили неговото преместване по смисъла на чл. 171, т. 5, б. "а" от Закона за движение по пътищата. Безспорно е, че с устен акт на административен орган било разпоредено преместването на моторното превозно средство. Безспорно е също, че актът за преместване бил постановен при и по повод изпълнение на законовите задължения на издалия го орган. Не се спори, че този акт е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. При така установените по делото факти е видно, че от елементите на фактическия състав на иска по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ са установени безспорно незаконосъобразност на акт на държавен орган и постановяването му при изпълнение на административна дейност. Спорът се свежда до релевантното установяване на вредата и по-точно първо, причинена ли е вреда на касатора и ако да, то в какъв размер, и второ, тази вреда в пряка и непосредствена последица ли е от отменения акт.

Касаторът твърди имуществени вреди в размер на 236 лв. представляващи 36,00 лв. за принудително преместване на автомобила и 200,00 лв. разходи, направени поради невъзможността да използва превозното средство. В подробни, обосновани и съответстващи на доказателствата по делото мотиви съдът изложил защо приема за недоказана твърдяната от касатора вреда. По отношение на разхода от 36,00 лв. съдът, с оглед на доказателствата по делото - представен касов бон от електронен касов апарат с фискална памет, издаден на 22.09.2009 г. в 16, 30 часа от "Организация на движението паркинги и гаражи" ЕООД, приел, че такъв разход действително е направен. Но по делото касаторът не представил доказателства, че именно той направил този разход. А негова е доказателствената тежест - за пълно и пряко доказване, тъй като той би черпил права от установяването на този факт. Наред с това съдът изложил аргументирано мотиви защото приема, че дори и разходът да е направен от Глушков, то той не е вреда за него по смисъла на чл. 4 във вр. с чл. 1 ЗОДОВ. В това отношение съдът правилно ценил представеното от ответника доказателство относно собствеността на автомобила - същият е собственост на "Ансес" ООД, а не на физическото лице Стефан Глушков. С оглед на това и поради непредставянето от касатора на доказателства за надлежно упълномощаване от собственика съдът направил логически обоснования извод, за липсата на вреда и за липсата на пряка връзка между заплатената сума, и незаконосъобразния акт. В случая Глушков заплатил чуждо задължение - на юридическото лице, и за касатора е налице правна възможност да иска възстановяване на платеното от задълженото лице - собственика или надлежно упълномощения от него водач на превозното средство. Глушков твърди, че бил съдружник и управител на "Ансес" ООД и този факт автоматично го правел надлежно упълномощено от собственика лице по смисъла на чл. 171, т. 5 ЗДвП. Първо, касаторът не представил доказателства, че е съдружник и управител на търговското дружество, собственик на моторното превозно средство. Второ, не представил доказателства за надлежно упълномощаване. Трето, дори и да се допусне, че Глушков е управител и съдружник в дружеството този факт сам по себе си не го прави надлежно упълномощено лице по смисъла на Закона за движение по пътищата, тъй като юридическото лице формира волята си по определен в устава ред. Доказателства за такава, надлежно обективирана воля на дружеството не са представени по делото. При така установените доказателства съдът направил правилен извод за недоказаност на разхода.

Неоснователно е твърдението на касатора, което обосновава надлежното му упълномощаване с разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от Кодекса за застраховането. Първо, в разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от Кодекса за застраховането са определени застрахованите лица - собственикът на превозното средство и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание, т. е. това е правна норма, регламентиращи други обществени отношения, тези, свързани със застраховането. Второ, тази разпоредба прилага същия принцип, както и нормата на чл. 171, т. 5 ЗДвП. необходимо е законово ползване на превозното средство. Това става, както бе посочено по-горе, с надлежно упълномощаване от собственика. Т. е. от разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от Кодекса за застраховането не могат да се направят изводи, които да обосноват упълномощаване по закон, каквото се опитва да докаже касатора.

Другият разход - в размер на 200 лв. платени на свидетеля Чобанов за извършен превоз на материали и инструменти, след съвкупна преценка на доказателствата, съдът приел за недоказан. Показанията на свидетеля Чобанов не само не се подкрепят от никакви други доказателства, но дори са в противоречие с твърденията на самия касатор. Както правилно посочил съда, ако се приеме за вярно твърдението на касатора, че той освободил лекия автомобил в 16, 30 часа, то този факт е в противоречие с показанията на св. Чобанов, че Глушков му се обадил "около 3-4 часа след обяд" и се прибрали от с. Тончевци, до където бил извършен превоза, "около 19 и 20 часа вечерта". При това противоречие в показанията на касатора и свидетеля и при липсата на други, установяващи разхода доказателства, съдът обосновано приел, че разходът не е извършен, поради което не е налице вреда за касатора.

Що се отнася до присъдените на страните разноски съдът, с оглед на изхода от спора, счита същите за правилно определени от първоинстанционния съд. Искането на касатора за присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да бъде оставено без уважение с оглед на резултата от делото.

При така установените факти и направени въз основа на тях логически обосновани и в съответствие с материалния закон правни изводи съдът постановил правилно съдебно решение. Релевираните от касатора отменителни основания, видно от гореизложеното, са неоснователни. При правилност на извод на съда досежно фактическите и правни основания за отхвърляне на иска и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2

АПК, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,