Решение № 14776 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2018 г.

Решение № 14776 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Руми 2007" ЕООД - гр. Вършец, срещу Решение № 164/03.05.2018 г., постановено по адм. дело № 575/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-04001216006947-091-001/20.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в обжалваната част, потвърдена с Решение № 191/10.07.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът преповтаря доводите си за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт, изложени в жалбата му до първоинстанционния съд и цитира практика на СЕС, съгласно която на получателя по фактурата не следва да се откаже право на данъчен кредит, ако приходната администрация въз основа на обективни факти не установи знанието му за участие в данъчна измама. В заключение претендира отмяна на съдебното решение, ведно със законните последици, включително и присъждане на разноски за съдебното производство. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Василева оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение на Административен съд – Велико Търново, както и присъди в полза на дирекцията разноски за касационната производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Велико Търново (АСВТ) е отхвърлил жалбата на "Руми 2007" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-04001216006947-091-001/20.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в обжалваната част, потвърдена с Решение № 191/10.07.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП, с която на дружеството са определени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 05, м. 09. и м. 12.2011 г., м. 02 и м. 03.2012 г., в общ размер на 21 058, 45 лв. и лихви за забава в общ размер на 11 380, 67 лв. и задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 2 910, 77 лв. и лихви в размер на 1 498, 07 лева. Установените с РА задължения по ЗДДС произтичат от отказано право на данъчен кредит за посочените по-горе данъчни периоди по 4 броя фактури, издадени от "Уеб дизайн солюшънс" ЕООД, с предмет различни видове "дизайн", 4 броя фактури, издадени от "Колор студио" ЕООД с предмет различни видове печат и брошури и по 6 броя фактури, издадени от "Тибон" ЕООД, с предмет "дизел". По отношение на допълнително начисления косвен данък сочените от органите по приходите правни основания за отказаното право на данъчен кредит са чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като от фактическа страна е прието за недоказано действителното извършване на документираните доставки на стоки и услуги от изброените по-горе дружества - доставчици, а по отношение на фактура № 816/23.02.2012 г., издадена от "Тибон" ЕООД – и липсата й в счетоводството на ревизираното лице. Допълнително определения корпоративен данък за 2011 г. е съобразно отчетените в счетоводството на дружеството разходи по 3 броя фактури на "Тибон" ЕООД и 2 броя фактури на "Уеб дизайн солюшънс" ЕООД, приети за извършени без основание, без документална обоснованост и с цел отклонение от данъчно облагане, с посочени правни основания чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. АСВТ е приел РА за валиден, като издаден от компетентни органи - органът, възложил ревизията и ръководителят на ревизията, съгласно приложимата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона форма, предвидена в чл. 120, ал. 1 от ДОПК и при спазване на административно-производствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващия съд е изложил собствени фактически констатации за всеки един от тримата доставчици по отделно, които могат да бъдат обобщени в настоящото решение поради еднаквостта на установените факти. Доставчиците "Уеб дизайн солюшънс" ЕООД и "Тибон" ЕООД, при извършените им в хода на ревизията насрещни проверки, не са открити на адрес и не са представили документи и писмени обяснения. Доставчика "Колор студио" ЕООД е декларирал, че не е издавал фактури към ревизираното дружество и същото не е техен клиент, като представя фактури със същите номера като процесните, но с посочен друг получател. При проверка в информационната система на НАП, органите по приходите са установили, че фактурите, издадени от "Тибон" ЕООД не са отразени в дневниците за продажби и справки декларации на доставчика, а придружаващите ги фискални бонове не са издадени от въведено в експлоатация фискално устройство. От друга страна, ревизираното дружество представя само процесните фактури и доказателства за счетоводното им отразяване, с изключение на фактура № 816/23.02.2012 г., издадена от "Тибон" ЕООД, която не се намира в счетоводството на ревизираното лице. При така представените доказателства, съдът е обосновал правни изводи по отношение на доставките по фактури, издадени "Уеб дизайн солюшънс" ЕООД с предмет различни видове "дизайн" и по фактури, издадени от "Колор студио" ЕООД с предмет различни видове печат и брошури, че не може да се направи извод за действително фактическо изпълнение на конкретни услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС от страна на сочените във фактурите доставчици. Съдът не е кредитирал с доверие показанията на разпитаната по делото свидетелка С. Видолова - съпруга на управителя на "Руми 2007" ЕООД, по съображения, че показанията и не съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Приел е, че от събраните писмени доказателства не може да се установи, както реалното договаряне на конкретен вид услуга с необходимата яснота и конкретика относно вида й и начина на формиране на договорната цена, така и приемането на резултата от възложителя. Обсъдил е и приетото по делото заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, от което се установява единствено безспорния факт, че процесните фактури са отразени в счетоводството на жалбоподателя, но е приел, че притежаването единствено на първичен счетоводен документ /фактура/ от страна на получателя по доставката и отразяването им в счетоводните му регистри не е достатъчно, за да се приеме, че е налице реално извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. По отношение на доставките по фактури, издадени от "Тибон" ЕООД с предмет - дизел, съдът е приел, че не са представени съпътстващи фактурите документи, които да удостоверят прехвърлянето на собствеността върху стоките, а наличието само на фактура не установява действително настъпило данъчно събитие. В частта по ЗКПО, АСВТ е приел, че при липса на доказателства за реалност на фактурираните доставки от "Тибон" ЕООД и "Уеб дизайн солюшънс" ЕООД, правилно ревизията е преобразувала декларирания финансов резултат на дружеството за 2011 г. с непризнатите за данъчни цели разходи по тези фактури, поради което РА, в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2011 г. е законосъобразен. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да налагат отмяната му. В решението са обсъдени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства по всяка една от спорните фактури и по доставчици. Правилно е установена фактическата обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, като изводите на съда за недоказани реални доставки на стоки и услуги по процесните фактури са съответни на установените по делото факти и приложимия материален закон. Обоснован на събраните доказателства е извода на АСВТ, че по процесните фактури, издадени "Уеб дизайн солюшънс" ЕООД с предмет различни видове "дизайн" и фактури, издадени от "Колор студио" ЕООД с предмет различни видове печат и брошури, законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит, тъй като не са доказани реални доставки на услуги. Правилно съдът е приел, че по делото са представени само процесните фактури и доказателства за счетоводното им отразяване при получателя, поради което въз основа на така представените доказателства не може да се установи, както реалното договаряне на конкретен вид услуга с необходимата яснота и конкретика относно вида й и начина на формиране на договорната цена, така и приемането на резултата от възложителя. Обоснован на събраните доказателства е извода на АСВТ, че по процесните фактури, издадени от "Тибон" ЕООД с предмет – дизел, законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит, тъй като реалността на доставката не се доказва само с представените фактури и доказателства за счетоводното им отразяване при получателя. Наред с липсата на доказателства за предаване на стоките от доставчика на получателя, по делото е установено, че фактурите не са отразени в дневниците за продажби и справки декларации на доставчика, а придружаващите ги фискални бонове не са издадени от въведено в експлоатация фискално устройство. Обоснован на събраните доказателства е извода на АСВТ, че при липсата на доказателства за реалност на фактурираните доставки по фактурите, издадени от "Тибон" ЕООД и "Уеб дизайн солюшънс" ЕООД, правилно ревизията е преобразувала декларирания финансов резултат на ревизираното дружество за 2011 г. с непризнатите за данъчни цели разходи по тези фактури, поради което правилно съдът е приел, че РА, в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2011 г. е законосъобразен. По тези съображения настоящият съдебен състав на първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора "Руми 2007" ЕООД не следва да бъдат присъждани разноски, а на основание чл. 161 от ДОПК, на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново следва да се присъдят разноски и за касационната инстанция. Предвид обстоятелството, че освен подаването на отговор на касационна жалба, не е осъществено процесуално представителство по делото за касационната инстанция, на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново се дължат разноски, определени на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство или това е сумата от 1226 лева, които "Руми 2007" ЕООД следва да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение